Войни в небето - ята от дронове ще променят облика на бъдещите битки | webcafe.bg
Mobilecafe

Войни в небето - ята от дронове ще променят облика на бъдещите битки

лебовскиMobilecafe, по Би Би Си
17.03.2019, 14:48 (обновена 19.03.2019, 09:02)
TIKAD - въоръженият дрон

Снимка: © Duke Robotics

Предизвикателството е те да могат да мислят като един

Рояци от роботи настъпват с намерението да променят начина, по който се водят войните в съвременния свят. През февруари британският министър на отбраната каза, че "ескадрони-рояци" ще започнат да бъдат използвани от британските въоръжени сили в следващите години.

САЩ също правят изпитания на взаимосвързани помежду си дронове, които ще си сътрудничат един с друг и ще могат да работят съвместно, за да надделеят над врагове.

Евтини, интелигентни и вдъхновени от рояците насекоми, тези нови джаджи могат да доведат до революция в бъдещите военни конфликти.

От заливане на вражеските сензори с потоп от мишени, които не могат да обхванат ефективно, до разпръскване над големи зони за мисии за издирване и спасяване, те могат да имат разнообразни варианти на употреба на и извън бойното поле.

Но доколко точно технологията на "рояците" от дроновете е различна от тези, които в момента се използват от военните по цял свят? Ключова в случая е самоорганизацията.

Ако си представите футболен мач, треньорът няма да казва на играчите от страничната линия къде точно да тичат и какво да правят, коментира Пол Скар от мозъчния тръст "Център за нова американска сигурност".

Играчите ще преценяват това сами. По подобен начин, роботите трябва да се координират помежду си какви действия да предприемат, допълва Скар.

Вместо да бъдат индивидуално насочвани от човек, който ги управлява, основната идея на рояка дронове е, че машините ще могат да вземат помежду си решения как да постъпват. Дотук технологията е в експериментална фаза, но се доближава до превръщането си в реалност.

Рояците са в различни форми и мащаби. Американската агенция за перспективни изследователски отбранителни проекти (DARPA) например работи върху програма, наречена Gremlins - микро-дронове с размерите и формата на ракети, проектирани да бъдат пускани от самолети и да извършват разузнаване над огромни региони.

От другата страна на спектъра е по-големият дрон XQ-58 Valkyrie, който е с дължина почти 9 м. Той е наричан "лоялен спътник" на човек-пилот и е способен да носи прецизно насочвани бомби и разузнавателно оборудване. Наскоро той извършва първия си успешен изпитателен полет, въпреки че крайната цел за него е да работи в група наравно с пилотиран от човек изтребител.

И в единия, и в другия случай по-голямото предимство на "рояка" е способността много на брой машини да работят съвместно. Когато става дума за бойното поле, броят има значение.

Рояците ви позволяват да изградите голям брой от евтини и лесно заменими агенти, които могат да бъдат използвани за надделяване над противника, казва Скар. Това би прекратило дългогодишната тенденция на нарастващите разходи за летателни апарати и намаляването на количествата им.

За разлика от работата с голям брой войници, роботизираните агенти могат да се координират в мащаби, които са невъзможни за хората.
Запращането на ударна вълна срещу отбранителна система е нещо важно, но то може да се направи и с чувал с камъни. Ключовото за рояка е, че той е достатъчно интелигентен, за да координира поведението на членовете си.

Не само военните се интересуват от този проблем. Д-р Джъстин Уерфъл е ръководител по изследванията в Института за вдъхновени от биологията инженерни проекти "Уайс" към Харвардския университет.

В естествен рояк от птици или пчели, всички участници действат самостоятелно. Всеки от тях има собствен мозък и знае какво може да види сам, обяснява той. Не е налице изграден колективен разум. Пчелата майка не дава инструкции на всички останали.

Предизвикателството е как да бъдат създадени отделни индивиди, които колективно да правят това, което им се каже.

Един конструкторски проект за роботи в Харвард например е вдъхновен от колониите на термитите и начина, по който те строят огромни, сложни структури без централизиран контрол. Те го правят като използват механизъм, известен като "стигмергия", който се свежда до това едно животно да оставя сигнали в околната среда, на които да реагират другите.

Идеята е, че като се оставя информация в околната среда, там, където тя е най-релевантна, отделните индивиди могат да комуникират помежду си, казва Уърфъл. Мравките го правят, като оставят химически следи, термитите правят нещо подобно там, където почвата е оформена като могила.

Ятата от птици са друго вдъхновение за изследователите в тази област. Ако наблюдавате ято скорци, то изглежда сякаш се движи с колективен интелект, но животните реално реагират индивидуално на деликатни промени в скоростта и посоката на полет. Информацията се разнася из ятото за по-малко от секунда и това децентрализирано поведение е точно това, което разработчиците на дронни рояци искат да възпроизведат.

Прилагането на тези идеи на бойното поле обаче създава трудности, най-вече заради факта, че бойните зони са много по-хаотични от строителна площадка или спокойна ивица небе.

За да може роботизиран рояк да работи ефективно, той трябва да реагира не само на ракети, които прехвърчат наоколо, но и на електронни атаки срещу комуникациите му и GPS навигацията.

В края на миналата година DARPA оповести, че са постигнали точно това, като използва проекта си "Колаборатативни операции в забранена среда" (Collaborative Operations in Denied Environment, CODE), за да снабди отряд от дронове със способността да се "адаптират и реагират на неочаквани заплахи" високо в небето над пустинята в Аризона, дори и след като комуникацията с хората е прекъсната.

Но ако рояк от дронове е способен да "изпълнява целите на мисията без човешко насочване в реално време", както заявяват DARPA, това прави ли го автономно оръжие? Има призиви за забрана на системи с изкуствен интелект, които са способни да убиват без човешка намеса. Къде минава границата около контрола, когато имате рояк, който може да взема самостоятелно тактически решения?

Може би ще е нужно известно време, за да намерим отговорите на тези въпроси. Скар казва, че ще мине доста време, преди да видим това да се реализира в сериозен мащаб.

В близко бъдеще обаче експериментите продължават.

Този месец ще се проведе "хакатон" за рояци дронове, организиран от британската Лаборатория за отбранителна наука и технологии (DSTL) и американската Изследователска лаборатория към ВВС (AFRL). Той не цели обаче разработка на нападателни рояци, а търси само нови начини да помогне на службите за борба с бедствията да се справят с горски пожари.

Роякът от дронове трябва на намали натоварването върху операторите, които могат да му възложат задачата например да открие изгубени граждани или може би да осигури карта в реално време на голям, бързо напредващ пожар на няколко фронта, подобен на този в Калифорния през 2018, казва Шърли Суейн, старши съветник по външните комуникации на DSTL.

Дали тези системи също така ще се употребяват за по-общи военни цели?

Естествено, ще се стремим да използваме всякакви средства за намаляване на риска за нашите служби за борба с бедствията и военните ни сили, коментира Суейн.

Независимо дали резултатите от хакатона някой ден ще се окажат на бойното поле, изглежда, че употребата на технологиите на рояците за военни нужди е неизбежна.

Скар я сравнява с разработката на прецизно насочваните оръжия, преминали през изпитания и усъвършенстване през 70-те и 80-те години, но реално намерили сериозно приложение при първата война в Персийския залив в началото на 90-те години.

Тази война в много отношения оформи шаблона за конфликтите през следващите десетилетия. Самоорганизиращите се рояци от автономни дронове вероятно ще сторят същото за бъдещите войни.

Oще: битка  битки  военни конфликти  война  дрон  дронове  конфликт  рояци от дронове 


Още от Бъдещето

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.