Джунгуанцун, технологичният хъб в северната част на Пекин, често е наричан "Силициевата долина на Китай".
Само до преди 20 години този квартал беше по-популярен с непрекъснато никнещите пазари за полулегална електроника. Няколко многоетажни сгради бяха превърнати в открити пространства за продажба на какви ли не вещи - от камери, телевизори, DVD-плейъри и тостери, до танцуващи пластмасови фигури на Дядо Коледа и неонови вибратори.
Малка част от продуктите бяха произведени от марки като Samsung, Nokia или Canon. Повечето бяха ментета, чиито странни брандове само наподобяваха оригиналните емблеми. Електрониката се сглобяваше в Китай, но с някои редки изключения не беше изобретена тук.
Имиджът на страната като "империята на имитациите" е запечатан дълбоко в съзнанието на западните общества.
Преди няколко години обаче държавните ръководители на Китай решиха, че искат страната да стане популярна с друг вид електроника - не просто "Made in China", "Разработена в Китай".
Разбира се, властта не е способна да впрегне иновациите с един указ. Местните управници обаче намериха възможност да повлияят върху пазара на недвижимите имоти. Със серия от законодателни инициативи повечето наематели в Джунгуанцун бяха изгонени, а площите - разчистени.
В ремонтираните офиси се настаниха нови технологични компании, които изместиха търговците на евтина електроника. Пространствата се запълниха от стартъпи, инвеститори и дори юридически кантори, специализирани по патентно право.
По някои от коридорите все още може да попаднете на изоставени кашони с бежови клавиатури и лазерни принтери. Но тези остатъци от миналото сякаш напомнят за това колко бързо се променя Китай.
Засега тези два свята продължават да съществуват в едно пространство - Китай на миналото и Китай на бъдещето. Все по-бързо обаче вторият поглъща първия.
Останалата част на света също започва да обръща по-голямо внимание на индустрията, която инвестира в изкуствен интелект, геномика, дронове и др
Кай Фу Лий (56 г.) е основател и главен изпълнителен директор на Синовейшън Венчърс, един от най-известните наематели в Чунгуанцун. Владее еднакво добре както мандарин, така и английски, умее да се ориентира както в китайската бизнес култура, така и в PowerPoint-матрицата на западните компании.
В момента инвестиционният му фонд влива средства и дава насоки на няколко от най-обещаващите технологични стартъпи на Китай, включително дизайнерът на самоуправляващи се автомобили Momenta, скенерът за разпознаване на лица Face++, и др.
Роденият в Тайван бизнесмен става докторант в университета Карнеги Мелън в Питсбърг през 80-те години, като се занимава с разработки на ранни прототипи на програми за машинно самообучение за последователно гласово разпознаване. Идеите му датират много преди корпоративните гиганти да решат, че изкуственият интелект може да има индустриално значение.
В САЩ Лий работи за Apple Computer като сътрудник по базови разработки. По-късно се връща в Китай, за да продължи да работи за американски технологични компании като Microsoft и Google, преди да създаде своя собствена инвестиционна фирма в Пекин през 2009 г. Чрез нея той се концентрира върху менторство на новото поколение китайски предприемачи, преди всичко - тези, които се занимават с изкуствен интелект.
Лий избира Китай като база за работа преди всичко зарадо огромния мащаб на пазара, свежия приток на капитали и "предприемаческия дух" на местните разработчици, които се опитват да наложат комерсиализацията на научните изследвания.
Технологиите вече започват да променят градската среда в Китай. Откакто Taobao - онлайн-услугата за продажби на Alibaba - превърна страната в най-големия пазар за електронна търговия, над 4 милиона доставчици прекосяват всекидневно улиците на мегаполисите, за да носят поръчаните стоки до клиентите.
Конкурентът на Alibaba - jd.com вече експериментира с използването на дронове за достигането до селските райони на Китай.
В страната, в която чековите книжки и кредитните карти никога не са били особено популярни, разплащанията през мобилни телефони вече са се превърнали в норма.
През 2016 г. пазарът на мобилни транзакции в Китай е 50 пъти по-голям от този в САЩ. В момента тротоарите на Пекин и другите големи градове са пълни с милиони ярко оранжеви и жълти "смарт" велосипеди, които се активират от наемателите им с QR код от телефона. Таксите за ползване се плащат през двете най-големи дигитални платформи в Китай - Alipay и Wechat Wallet.
Компаниите за споделяне на велосипеди MoBike и Ofo, които бяха създадени преди 3-4 години, в момента се оценяват на по 3 млрд. долара. И това са само 2 от общо 22 частни компании в Китай, които достигнаха милиардна пазарна капитализация през миналата година.
През 2014 г. Китай надмина Европа като дестинация за инвестиционния капитал според данни на PriceWaterhouseCoopers. В момента три от петте най-високо оценявани от пазара частни компании са китайски - транспортният гигант Didi Chuxing, производителят на мобилни телефони Xiaomi, и компанията за електронна търговия Meituan-Dianping.
Някои наблюдатели твърдят, че най-големите китайски интернет-платформи - Baidu, Alibaba и Tencent - всъщност започват работа като клонинги на американски компании от сорта на Google и eBay. И това е факт, но през последните години насоката на развитие се променя в съвсем други посоки.
Чат-приложението на Tencent WeChat представлява нещо като комбинация между Facebook, WhatsApp, Tinder, PayPal и Slack в един самостоятелен продукт.
Около 80 процента от 731-милионната потребителска база в Китай използват активно WeChat, като прекарват средно 66 минути на ден в платформата, за да си поръчват таксита, да плащат сметките си, да оставят гласови съобщения и др.
Ако сте чужденец в Пекин, вероятно ще се наложи да носите два смартфона. Един с приложения като Uber, Facebook, Amazon, Google, и втори - с китайски услуги като Didi, Weixin, Taobao и Baidu.
Китайското киберпространство е до голяма степен самодостатъчна екосистема, което означава, че повечето онлайн-потребители извън Китай нямат контакт с основните услуги, предлагани от местните компании. В много области на технологиите извън потребителския интернет, западните пазари отдавна използват произведени в Китай продукти, независимо дали го осъзнават или не.
Един от примерите е DJI - стартъп от Шънджън, който сам създава цял раздел от потребителски дронове, включително сериите Phantom и Mavic. Частната компания има същата пазарна капитализация като Dropbox (10 млрд. долара) и контролира близо 3/4 от пазара на дронове. 80 на сто от поръчките идват извън Китай. В момента производителят разработва модели, които могат да се използват за индустриални цели - кино, земеделие, спасителни операции и др.
Преходът от PC-епохата към мобилната доминация в момента занимава всички инвеститори и изобретатели от Китай - в центъра на внимането стои въпросът как хората да използват устройствата си не просто чрез писането на команди върху светещ екран, но и чрез използването на технологии за разпознаване на глас, говор и движение.
Джауей Гу, включен в списъка на MIT Technology Review "35 иноватори под 35-годишна възраст" през 2016 г., се отдава на тази идея отдавна. Като инженер в Baidu той помага за разработването на местния отговор на Google Glass с интерфейс, който помага на хората с физически увреждания да командват компютри с глас или движение.
Преди две години напуска и създава собствена компания, наречена Ling. Казва, че съжалява, че Стив Джобс не е доживял да види в действие вълната на технологиите, базирани на изкуствения интелект. Според него, ако Джобс беше жив, не просто щеше да промени iPhone, но и щеше да вложи интереса си към дизайна и анимациите в интелигентни и интерактивни роботи.
Китайските компании дължат голяма част от напредъка си на огромното количество данни, които потребителите им генерират. Ръководителят на групата за разработка на гласови технологии в Baidu Джао Лиан казва, че обемът на гласов трафик в мобилните търсачки (т.е. хората, които задават въпроси с гласа си) се удвоява всяка година от 2015 г. насам.
Този мащабен обем данни помага за по-бързото усъвършенстване на алгоритмите на изкуствения интелект. Екипът му в момента работи по "далекообхватно гласово разпознаване", което ще може да дешифрира команди, извикани или прошепнати от 3-5 метра разстояние. Този вид технологии биха създали възможност за гласово активиране на банкомати или машини за билети в шумни и претъпкани обществени пространства.
Бързината на развитие на тези нови технологии и все по-масовото използване на дигитални разплащания, сензори и камери, и събиране на данни постепенно ще размият границите между онлайн- и офлайн-световете. Това ще стане най-бързо и най-дълбоко в Китай.
Последствията обаче няма да бъдат усетени само тук. Големите китайски компании вече разполагат с огромни бази данни, които могат да се използват за експерименти с изкуствен интелект и да разработят функции, от които чуждестранните компании могат само да се учат.
Високите заплати и като цяло стимулиращата държавна политика помагат на Китай да събира някои от най-големите таланти в сферата на изкуствения интелект. През януари 2017 г. бившият мениджър от Microsoft Ки Лу се присъедини към Baidu, където ръководи AI-подразделението, включително разработките на автономни коли.
В други случаи, китайските технологични компании просто поглъщат чуждите си конкуренти - както Midea Group придоби германския производител на роботи KUKA през март 2017.
Развиващата се технологична динамика между Китай и останалия свят е смес от завист, конкуренция и конфронтация. Продуктите, разработени в Китай, вече се продават в най-големите вериги за потребителска електроника в САЩ и Европа. Все по-масовата употреба на смарт-устройствата също повдига въпроси за сигурността и безопасността на данните.
Именно този въпрос ще се превърне в огромен проблем, който технологичните гиганти ще трябва да решат в глобален план. В крайна сметка, не просто уменията, а мащабът ще бъде факторът, който ще даде предимство на Китай в този нов свят.
