The PIrate Bay на науката | webcafe.bg
Mobilecafe

The Pirate Bay на науката

лебовскиMobilecafe, по Vox
17.02.2016, 19:27 (обновена 24.02.2016, 13:36)
Sci-hub

В първите часове след пускането си с домейна .io, Sci-Hub стана обект на DDOS атака

Знанието е скъпо удоволствие. Ако искате да прочетете определена научна статия, ще трябва да платите около 30 щатски долара „за парче". Най-доброто средство за достъп са библиотеките на университетите, тъй като те разполагат с бюджет за покупка на нова специализирана литература. Ако това ви докарва моментална досада, трябва да кажем, че не се сте единствени.

На Александра Елбакян й писна.

Наричат я Робин Руд на науката. Родена и образована в Казахстан, сега тя живее в Русия и гради кариера в областта на неврологията.

През 2011-та година Елбакян създаде сайта Sci-Hub, който към момента разполага с над 47 милиона научни статии. Този огромен архив е съизмерим с платените платформи в интернет, които предлагат научни трудове срещу заплащане. В Sci-Hub цялата информация е свободна за четене или изтегляне от всеки.

За студентите и изследователите по света, които не могат да си позволят да плащат за специализирана литература, Елбакян е герой. За академичните издателства тя е варварин.

Миналата година водещото издателство на научни журнали Elsevier заведе дело срещу Sci-Hub на основание, че нарушава американския закон за авторското право, както и този за компютърни измами. През октомври м.г. районен съд в Ню Йорк постанови, че сайтът трябва да бъде закрит.

Това обаче не притесни Александра Елбакян. Преди дни Sci-Hub отново се появи в интернет, само че със задграничен домейн.

 

 

Историята е по-голяма от едно съдебно решение.

Това е нов фронт на издателската война. На карта е заложен въпросът кой да има достъп до специализирано знание - който плати или всеки, който има интернет?

Всичко тръгва оттам, че докато следва висше образование, казахстанката няма средства за научна литературата и на практика е принудена да пиратства, защото не може да плаща за дузините трудове, които й трябват.

В защитното си становище пред съда в Ню Йорк тя пише: „Сумата от 32 долара за статия е лудост, щом се налага да протечеш стотици страници. В крайна сметка трябваше да крада. По-късно открих, че в моето положение са много, много студенти, а също така и преподаватели, особено в развиващите се страни".

Тогава Елбакян моли нейни колеги да й изпратят конкретни файлове, но в един момент осъзнава, че ако разполага с паролите им за достъп, може да направи нещо много по-голямо. Тъй като повечето университетски библиотеки имат онлайн версия, една парола е достатъчна - и ето ви огромно знание на няколко клика разстояние.

Размяна на пароли

Зад Sci-Hub стои механизиран обмен на пароли - когато потърсите определено заглавие или автор, сайтът директно ви вкарва в архивите на университетски библиотеки, благодарение на предоставената чужда парола. След като изтеглите документа, сайтът автоматично прави копие на своя сървър - и ето ви архив. Ако някой го потърси отново, Sci-Hub ще използва своето копие за улеснение.

„Искам да събера всички научни трудове, публикувани някога, за да ги направя свободни за четене", коментира Александра Елбакян пред Torrent Freak. С 47 милиона документа тя е много да постигне това, което иска.

 

 

Нали обаче е законно? Не

Издателите като Elsevier притежават авторските права. Sci-Hub на практика разпространява интелектуален продукт без позволение. Същото е, ако раздавате преснимани копия на книга на улицата.

Елбакян не отрича незаконността на своите деяния, но смята, че отправната точка на спора е грешна: „Искаме авторските права за интелектуалната собственост, особено за научни и образователни трудове, да бъдат отменени". Тя има редица привърженици, които имат сериозни аргументи срещу статуквото.

Сбъркан модел

Първо, задължението за плащане издига стена около научните изследвания, които често се финансират с публични средства, но са недостъпни за публиката. Издателските къщи притежават авторските права, но не те създават съдържанието. А самите изследователи обикновено получават скромна част от приходите, които статиите им генерират.

Според феновете на Sci-Hub пазарният модел съществува единствено и само заради престижа на научните журнали, а за да намерят място там, авторите доброволно им предоставят изследванията си. Те вярват, че това е добре за кариерата им и не смятат, че са ощетени, напротив.

Издателствата дават „добавена стойност", тъй като имат високи критерии за качество на публикациите и обикновено изискват оценка и коментар от други изследователи, което придава тежест на текста. Те твърдят, че платеният достъп до такова съдържание подкрепя научните изследвания.

Сериозни са критиките за несъстоятелен скок в цените.

През 2012-та година Харвард съобщи, че разходите на университетската библиотека за покупка на научни трудове са 3.5 милиона долара на годишна база. В същото време цените за научни трудове в интернет са се увеличили със 145 процента за последните 6 години, което е повече от поскъпването на продуктите от потребителската кошница или таксите за висше образование.

Парадоксът е в това, че университетите трябва да купуват научни трудове, макар че самите те ги финансират. Данъкоплатците от своя страна не могат да опитат плодовете на изследванията, които гълтат около 140 милиарда на година от техните пари.

Анализ на Дойче Банк от 2005-та година върху дейността на Еlsevier показа, че не качеството, а печалбата е основната цел на издателите, защото разликата от 40% в цените няма как да се обясни по друг начин. Освен това, зад различните издателства своят няколко големи компании.

Интернет-пиратите обаче не са противник, който просто може да бъде победен, особено ако действат на международно ниво. „Ние определяно няма да се откажем", казва Александра Елбакян.

Съществуването на Sci-Hub заплашва статуквото, но както и преди се е случвало малкият камък може да обърне колата. Както направи Napster с музикалната индустрия - сега може да купиш отделна песен или да слушаш огромни колекции за няколко долара на месец. Университетите надали ще се върнат назад и ще се откажат от интернет обмена на документи. Може би е време академичните издателства също да се променят.

Oще: sci-hub  the pirate bay  академични издателства  библиотека  достъп до научни трудове  електронни статии  знание  научни журнали  научни статии  научни трудове  онлайн библионека  онлайн книги  специализирана литература  харвард 


Още от Приложения

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.04.2014, 09:57

3 mehudi | 19.02.201620:01

Елбакян е арменско име. дори да не е, тя може да е казахка, но в никакъв случай не и "казахстанка". колкото ние сме "булгаристанци", а не българи. айде оправете си коректорите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

2 explorer | 18.02.201614:07

@#1, учи чужди езици доброволно, за да не трябва да ги учиш насила.
...а също и за да не ставаш жертва на бездарни преводи ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.01.2015, 20:57

1 Bacillus Bulgaricus | 18.02.201613:01

Бей не беше ли титла в Османската империя? Много щастлив
   

оценка

+1 -0