Новият Dash Button на Amazon, който позволява на пазаруващите да поръчват наново често използвани домакински продукти като прах за пране или хартиени кърпички с натискане на реален бутон, не е шега. Много хора си помислиха, че е, най-вече защото анонсът му беше точно в деня преди 1 април, но и защото идеята изглеждаше сякаш се присмива на вездесъщото присъствие на Amazon, превръщайки го във видими пластмасови бутони за пазаруване с едно кликване, залепени за повърхности във вашия дом.
Имаше и нещо леко странно в промо-видеото.
То започва с монтаж на повтарящи се домакински задачи - изстискване на тубичка овлажняващ лосион, зареждане на кафе-машина, подгряване в микровълновата на контейнер с готова храна, пускане на пералнята - които се прекъсват, когато жената посяга за капсула с кафе, за да открие, че вече не е останала такава.
Тя се навежда напред и въздъхва в примирение. Денят ще е дълъг. Но после, благодарение на Dash, монтажът стартира отново, като тези познати кутии на Amazon пристигат постоянно по пощата - и в тях има запаси от кафе, лосион, макарони и сирене за до края на живота ни. "Не позволявайте изчерпването на запаси да съсипва вашия ритъм," ни казва гласът зад кадър.
Като пропаганда, видеото изглежда по-скоро заклеймяване на потреблението, отколкото негова възхвала
Всички тези продукти, едни и същи продукти, използвани и изхвърляни ежедневно. Това е типът монтаж, който филмовите режисьори използват, за да покажат колко тъжен и лишен от смисъл е животът на героя. А и идеята за шопинг бутони, разположени на една ръка разстояние, поражда притеснителната визия за нашия дом като гигантски "кутии на Скинър", в които ние като мишки натискаме лостчета за стимулиране на центровете на удоволствието, докато не припаднем от изтощение.
Но според Amazon, тези продукти представляват същинския ритъм на живота - и прекъсването му би довело не само до неудобство, но и до вида отчаяние от липсата на кафе, което виждаме, когато жената установява, че не са останали капсули за машината. Това е реалната антиутопия: не само че ежедневнието ни може да бъде сведено до постоянен шопинг, но че може дори да се наложи - дори и за миг - да спрем да пазаруваме.
Но пък какво разбирам аз? Нямам деца. Никога не съм купувал хиляди памперси и все пак постоянно да са ми трябвали още. Сега вече има бутон за памперси, и той задейства армия от дронове, доставяща ги където е нужно - и може би това си заслужава. Дотук, ако не броим кафето, Amazon изглежда избягват да предлагат пристрастяващи продукти с тази услуга.
Няма бутон за царевични пръчици, чипс, Oreo или книгите на Кнаусгор. И бутоните са настроени да правят само по една поръчка, независимо колко пъти ще ги натиснете, което означава, че кучето или 5-годишното ви дете не може да поръча десет хиляди рула тоалетна хартия, докато не го наблюдавате.
Dash се вместа перфектно в съвременната ера на "умен дом", където хладилникът ви туитва, а съзнателният ви термостат се грижи за околната среда
Това не е въпрос само на практическа ефективност, но на активен, предвиждащ бъдещето начин на живот, в който неефективността е най-лошият тип отпадък. Начинът, по който управляваме домакинските си задължения, е мерило за нашата смисленост. Никой не иска да живее в глупав дом. Никой не би трябвало да се кара с партньора си кой е изпил последното газирано от хладилника. И само един тъпанар би допуснал някога да остане без тоалетна хартия.
Дали обаче има реална ценност в това да оставаш без нещо? Вътрешното чувство, което възниква, когато вадите поредния чувал за боклук и не срещате съпротива от допълнителните запаси е и възможност да се запитате какви ли не въпроси - от "Дали искам да продължавам да използвам този вид торбички?" до "Защо, по дяволите, у дома се трупа толкова много боклук?" Актът на пазаруване - на напускане на къщата и отиване до магазина, или поне на поръчването с едно кликване на мишката на сайта на Amazon - е някакъв вид контрол на инерцията на потреблението, не само в личен икономически аспект, но и в етичен такъв.
Това е шанс да вземете решение, да направите избор - дори и този избор да е просто да продължите да потребявате. Така или иначе всички ще продължим да използваме паста за зъби, а умният потребител е този, който има в шкафа пакет от 10 пасти за зъби от магазина за промоции. Но пазаруването все пак трябва да ви създава някакво чувство за дискомфорт, дори и за секунда. Натискането на малък пластмасов бутон е твърде приятно.
Скоро дори няма да се налага да натискаме бутони
Amazon работят с компании върху устройства, които ще могат сами да зареждат продукти за себе си. Както обяснява Wall Street Journal, "Whirlpool разработват пералня и сушилня, които преценяват кога запасите от перилен препарат и омекотител намаляват, така че могат автоматично да зареждат още консумативи".
Пречиствателите на вода биха могли да поръчват сами филтрите си, а принтерите - мастило. Това е идеалът за бита като перфектно калибрирана, силно автоматизирана система. Но песимистът в мен си представя кафе-машина, превърнала се в HAL 9000, вземаща сама решения какъв вид кафе би трябвало да прави. Или пералня, обезумяла и останала сама в някое мазе, постоянно да поръчва консумативи за себе си много след като всички ние сме изчезнали от лицето на Земята.
