Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Uber за Х" и възходът на икономиката на "прислугата"

"Uber за Х" и възходът на икономиката на "прислугата" Снимка: Getty Images

През март 2009 г. се ражда Uber. За период от няколко години компанията не просто трансформира цялата индустрия, но и се превърна в модел за десетки бизнеси, финансирани от инвестиционни фондове.

Името на Uber се превърна в нарицатално: Uber за пране, Uber за доставки на зеленчуци, Uber за разхождане на кучета, Uber... за всичко. Компанията беше част от по-голямата вълна на промяна чрез възникването на т.нар. икономика на поръчките, но централното й значение в тази тенденция е безспорно.

Поколението "Uber за X" на стартъпите от Силициевата долина постигна две основни цели. Първо, набра общност от работна ръка, която е готова да доставя храна, да чисти тоалетни, да сглобява библиотеки от IKEA и т.н. Второ - намери хората, които са готови да си платят, за да получат този тип услуги наготово.

Изследователите го наричат "двустранен пазар". За обикновения потребител той се изчерпва с няколко натискания по дисплея на телефона. Благодарение на тях светът се преобръща, за да задоволи желанията му.

Удобството се превърна в сила, която задвижва потребителското търсене. Икономическата нужда и гъвкавостта на работното време задвижиха пазара на труда. На теория.

Десет години след като Uber прокара този бизнесмодел, над 100 компании само в САЩ го прилагат на практика, като са успели да привлекат 7,4 милиарда долара капиталови инвестиции.

Четири компании от този списък влизат в групата на т.нар. "еднорози" - стартъпи, които се оценяват на повече от 1 млрд. долара на пазара. DoorDash и Grubhub доставят храна от любимите ресторанти до домовете и офисите на клиентите им. Instacart прави същото, но с плодове, зеленчуци и други хранителни стоки. В същата група влиза и Postmates, които обхващат не само ресторантьорска и хранителна продукция, но и кафе, алкохол, безалкохолни напитки, фастфууд, сладкарски изделия, козметика и медикаменти, офис консумативи и др. Както се вижда - и четирите гиганта се занимават с доставки.

От 105 компании, създадени в този бранш през последните години, 47 вече не съществуват. 28 са фалирали, а 19 са придобити от по-големи брандове. Мнозинството от останалите фирми не са нито "еднорози", нито пълни провали. Те продължават да съществуват в огромното поле на икономиката. Някои от тях са успешни, но не успяват да постигнат експлозивен ръст. Други се борят за оцеляване с ограничени цели за развитието си. Трети почти не функционират, но формално водят търговска дейност.

Например, Blue Apron, които доставят хранителни съставки за подбрани рецепти по домовете на клиентите си, излязоха на борсата през 2017 г. с доста високи очаквания, но оттогава цената на акциите им падна под 1 долар, а финансовите им резултати разочароваха публичните инвеститори.

Други компании - като фирмите, предлагащи разходки на кучета Wag и Rover - все още са във възход и дори догонват 1 млрд. долара оценка от непублични инвестиции.

"Еднорозите" привличат огромно финансиране - средно по един милиард долара от финансови фондове. За сравнение, преди да стане публична компания Google беше успял да привлече общо 36,1 млн. долара. За да отворят офиси във всички големи градове, обаче, тези фирми се нуждаят от доста повече пари, отколкото са нужни за разширяването на мащабна софтуерна платформа чрез клъстъри от сървъри в дейта център. Затова компаниите от икономиката на поръчките следват стриктно модела на Uber, които привлякоха над 24 млрд. долара преди публичното си предлагане.

Ако погледнем на тези компании като на група, ще установим, че те осигуряват нова работа за стотици хиляди души. Услугите им обаче са не са гарантирани и се извършват за твърде кратък срок, за да могат да се наричат работно място. Фирмите от типа "Uber за X" промениха начина, по който хората вършат основни всекидневни задачи и успяха да използват потенциала на местните дребни бизнеси - майстори, чистачи, магазини, перални и др. - за да се впишат в богатата световна икономика на технологиите и финансовите инвестиции.

Хората, които предоставят труда си през онлайн-посредници, знаят, че именно посредниците контролират връзката им с клиентите. Знаят и че рано или късно посредниците ще удържат за себе си немалка част от личните им приходи, така както става с шофьорите в Uber. Конкуренцията все пак е доста голяма. В САЩ има най-малко осем Uber-а за лекари, шест доставчика на алкохол по домовете, пет услуги за химическо чистене, по четири - за масажи, автомивки или разхождане на домашни любимци. Всяка от тези компании иска да расте по-бързо, което означава да привлича клиенти с по-ниски цени (да увеличава търсенето) и да плаща на работниците си повече (да увеличава предлагането), а нишата - да се попълва с капитали от инвеститори.

Това е една от причините, поради които голяма част от тези фирми (дори най-големите) не печелят пари, а губят повече, отколкото самият Uber.

Икономиката на транспорта в реалния свят не генерира печалба от само себе си. Дори ако инвеститорите са склонни да поемат грижата за ръста на компаниите, те продължават да плащат минимално възнаграждение на своите работници и да не предоставят базовите социални привилегии, каквито има всеки служител на обикновен трудов договор.

Всъщност, защо изобщо съществуват този тип компании, които променят индустриите, разширяват достъпа до пазара на работна ръка и пренаписва дефиницията за "работа"?

Те ви помагат да си свършите определена задача, която и преди сте можели да свършите сами, но сега можете да го направите през телефона си. Имат нужда от инвестиции за стотици милиони, но потребителското влияние е ограничено (колко души изобщо имат полза от приложение за разхождане на кучета?). Най-успешните компании като Uber наистина успяват да променят градските системи, но за тази цел са им нужни години.

Когато огромни суми пари се вливат в бизнеси с практически безполезни (но обещаващи удобство) услуги, не може да не се запитаме: това ли е най-доброто приложение и полезно действие, на което иновативната екосистема на Силициевата долина е способна?

Какво се промени за последните 10 години? Най-голямата социална мрежа все още е Facebook. Google все още си е Google, дори да се прекръсти на Alphabet.

Промяната, която приложенията "Uber за Х" донесоха, се отнася най-вече за огромните различия, с които световната икономика се отнася към стойността на труда. Времето и усилията на някои хора струват стотици пъти по-малко от времето и усилията на други. Разширяващата се пропаст между богатството на новата аристокрация и всички останали задвижва както търсенето, така и предлагането на този тип услуги.

Неравенството не е нищо ново. До преди 100 години домашната прислуга също е била обичаен елемент от богатите домакинства. Компаниите от икономиката на поръчките създадоха нова класа на "прислуга", който вече не обитава дома на работодателя си, а е на разположение през телефоните на всички потенциални заинтересовани лица.

Инвестиционните фондове субсидираха създаването на платформи за нископлатена работна ръка, които предоставят прислуга по поръчка на по-заможни хора, като поставя под засилено наблюдение всички участници в сделката.

 

Най-четените