Твърде висок за пилот. Дали? | webcafe.bg
Mobilecafe

Твърде висок за пилот. Дали?

Ян Евтимов
06.10.2017, 10:19 (обновена 08.10.2017, 09:44)
Павел лефтеров

Снимка: © Мирослава Дермеджиева,Webcafe.bg

Павел Лефтеров не се състезава за участието, а за победата

В Дубай, но не на екскурзия. В колата, но не в лъскава лимузина. Адска жега, но не на плажа... А под тавана на автомобила, който лети към поредната си победа. Защото винаги вторият е първият от загубилите, а Павел Лефтеров не се състезава за участието.

Целта му е да е победител. Без значение дали е в Близкия Изток, или на пистата във варненския квартал "Виница", където започва всичко.

Павел е най-яркият млад талант на българския автомобилизъм на писта. Звездата му изгря преди две години, когато при дебюта си стана вицешампион в Европейските серии GT4. През 2016-а спечели шампионската титла в клас Production 2 на германските серии Deutsche Tourenwagen Cup.

Това е едва началото. Лефтеров е само на 19 и се готви за дълга професионална кариера в любимия спорт. Опитал е почти всичко, но нищо не му носи такова удоволствие, каквото автомобилизмът. Срещаме се да ни разкаже повече за себе си.

Баща му го води на картинг пистата във "Виница", когато е на 8 години и искрата пламва веднага. "Преди това се занимавах с плуване, бойни изкуства, волейбол, баскетбол... Общо взето всичко, което може да се спортува, съм го опитвал, но нямаше спорт, който така да ме запали. Но не зарязах другите дисциплини - те просто ми служеха за подготовка за това, с което реших да се занимавам", разказва Лефтеров.

"Първия път, когато се качих на картинг, бях много зле. Пълен провал. Но вместо да ме разочарова, това ме ядоса и нахъса още повече. Казах си, че ще се науча да карам. От втората година започнах да се влюбвам в спорта. Разбрах колко комплексен е и реших да инвестирам времето си само в това.

В продължение на 9 години се състезавах активно с картинг, като минах през цялата йерархия. Успяхме да извоюваме 6 национални, 2 европейски и 1 вицесветовна титла и в крайна сметка през 2015-а решихме да се качим още едно стъпало нагоре и да започнем с автомобилния спорт. Избрахме доста високо ниво - Европейските серии GT4 - без да съм се качвал на подобен автомобил. Но с доста труд и усилия успяхме да извоюваме вицеевропейска титла."

Още с прохождането си в автомобилния спорт Павел среща подкрепа от семейството и приятелите си, намира и надеждни дългосрочни партньори в лицето на VIVACOM.

През 2016-а Лефтеров минава на друг клас автомобили - туристически, с предно предаване. Участва в Audi TT Cup и в немския формат DTC (Deutsche Tourenwagen Cup), където печели шампионската титла.

Тази година отново се състезаваше в GT4, където записа някои добри представяния през сезона и завърши на трето място в отборното класиране.

"Много хора казват, че автомобилният спорт е бизнес, но не знаят, че пилотът не само че не печели нищо, но и постоянно е на загуба", обяснява състезателят.

Споделя, че понякога бюджетът може да надхвърли половин милион лева на година, които няма как да бъдат събрани от спонсори. "Доста често се налага да искам помощ от познати и приятели. Налага се да пропускаме състезания и съответно губим точки в шампионата. Това прави моята работа като пилот доста по-трудна - никога няма достатъчно опит с тренировки в състезателния автомобил, обикновено тренирам изцяло на симулатора, в залите и се готвя психически със специален треньор - т. нар. NLP coach, който е отговорен за моята стабилност по време на състезанието.

Тъй като сме подложени на голям стрес, трябва да взимаме решения за части от секундата, което е много определящо за победата. С него упражняваме техники за дишане и за периферно зрение."

Моторният спорт изисква отлична физическа подготовка, а най-тежки са 24-часовите състезания за  издръжливост или т.н. endurance състезания.

"В Дубай температурите бяха 70-75 градуса в самия автомобил. Съответно тренирам в тези условия - кардио в сауна, упражнения за издръжливост, за концентрация, защото всеки човек пази концентрация в продължение на не повече от 10 минути, а ние трябва да я поддържаме в продължение на часове."

Подготовката на Лефтеров включва колоездене, бягане и плуване, което го амбицира след време да се включи в триатлона "айрън мен" (180 км колоездене, 40 км бягане и 4 км плуване в открито море).

Фокусът засега обаче е единствено върху моторния спорт, а мечтата на Лефтеров е да стигне до "24-те часа на Льо Ман".

"За момента програмата е да участвам в европейските серии GT4, а ако успеем да съберем финансиране и получим подкрепа, се надявам да влезем и в GT3, който в момента е един от най-високите класове на писта. Дано след няколко години да имам възможността да участвам в подобно 24-часово състезание. Ако може да е в Льо Ман, още по-добре.

Има други такива състезания - на "Нюрбургринг" и на "Спа", които също са доста конкурентни. Например на "Нюрбургринг" се събират около 250 коли в 20 класа, трафикът е доста по-сериозен, отколкото в Льо Ман, и пистата е доста по-дълга. В Льо Ман е 13,5 км, докато на "Нюрбургринг" се кара цялата версия (тази за Формула 1 плюс старата, или общо 25 км), трасето е доста трудно, необезопасено, няма зони за сигурност и място за грешки - всяка една грешка означава загуба на състезанието и се получава нещо като 24-часов спринт. Натиска се от началото до края - няма пестене на гуми или гориво, подобни стратегии не работят."

Постепенно стигаме и до въпроса, който вълнува много хора у нас: Замислял ли си е за участие във Формула 1?

Важна подробност е, че Лефтеров е висок 1,90 м, което усложнява перспективата.

"Точно това е причината да се откажа още в началото. Когато през 2015-а решихме да минем към автомобилизма, опитах с Формула 4, което беше аналогичната серия на GT4, но ръстът ми ме спря. И отделно теглото - повечето пилоти са по 1,60 м, доста са ниски и съответно доста по-леки от мен. При мен центърът на тежестта е по-високо, което влияе и на стабилността на колата. Затова реших да се насоча към GT сериите, където имам доста по-голям шанс да се развия и бюджетите са доста по-ниски - във формулите говорим за милион и нагоре, а тук става въпрос за една четвърт от тази сума."

Младият пилот споделя, че Формула 1 не го привлича и като формат, тъй като са малко болиди и  конкуренцията е най-вече между Red Bull, Ferrari и Mercedes.

"При нас има едно изравняване на автомобилите. В зависимост от това, в което са добри различните марки, те получават рестрикции. Ако ускоряват много, им се намалява мощността; ако са много стабилни, ги повдигат; ако спират доста добре и така печелят време, то им се слагат килограми, които изместват точката на спиране. Така че конкуренцията е винаги на ниво и това винаги ме е привличало.

Колите масово са изравнени, а и не ме влекат спринтовите състезания. GT4 като формат се води за издръжливост, но и той има донякъде такъв характер, тъй като професионалистите трябва да наваксат това, което губят аматьоритe. Аз трябва да съм доста по-бърз както от своя съотборник, така и от останалите професионални пилоти, за да мога да оставя автомобила възможно най-напред и той да може да покаже осреднено къде се намираме."

Хората виждат в него само пилотът Павел Лефтеров, но за разлика от много други професионалисти, той не е просто човекът зад волана, а се включва активно в работата на отбора. Докато се преоблича в състезателния си костюм за фотосесията, ни разказва любопитни истории зад кулисите.

"Партньорът ми катастрофира и трябваше да оправим колата доста бързо. Нямаше работна ръка и трябваше да се включа и аз да работя. Това е моето предимство, защото знам какво мога да правя аз и мога да се захвана с по-леките ремонти, докато партньорът ми, честно казано, не разбира.

Всъщност повечето пилоти не са запознати с тази част - никой няма интерес да си цапа ръцете. На мен не ми пука, хвърлям пилотския гащеризон и слагам другия (на механика). Това ми помага и по време на състезания, тъй като някой път има щета, която може да бъде отстранена в хода на 24-часово състезание. Механиците трябва да разглобят цялата кола, за да разберат къде е проблемът, докато аз просто им казвам и продължаваме - това запазва шанса ни за победа."

Рискът от технически проблем винаги е налице в моторния спорт, но той крие далеч повече опасности.

"Аз не съм имал тежки катастрофи. Само т.н. спортни инциденти, в които две коли се допират и има щета след това. Някой път може да се продължи, друг път не може, тъй като щетата трябва да бъде отстранена. Тази година съотборникът ми обаче претърпя доста сериозен инцидент на предпоследното състезание, мина три пъти през таван, но за радост остана напълно невредим. Подобни катастрофи не съм преживявал. Надявам се да не ми се случват, но и нямам страх от подобно нещо, тъй като ако един пилот си постави такава бариера, после няма как да показва добри резултати на пистата."

Езиците също не са непреодолимо препятствие - вече говори свободно английски и италиански, а следващата му цел е немския. Лефтеров обаче се спира пред бариера, пред която малцина очакват.

От 16-годишен има книжка за мотопед, след това взима категория В1, а после и В+Е, тъй като често управлява бусовете на отборите, за които се е състезавал. Карал е още багер, самосвал и трактор. Но извън пистата предпочита... градския транспорт, защото не обича да шофира градско.

"Вярвам, че няма как да станеш шофьор с 31 часа зад волана, каквато е практиката в момента. Инструкторите реално на нищо не учат младите. Дори и мен има ситуации, които могат да ме изненадат. Трябва да има школа, през която всеки да е задължен да мине - през изкуствено създаден аквапланинг, за да може да използва капацитета на спирачките си, тъй като съм виждал катастрофи точно по тази причина.

Едно допълнително обучение би било добре за всеки млад шофьор. Аз лично гледам, когато мога да не шофирам, да не го правя."

Изглежда, че всичко около Лефтеров се върти около голямата му страст. Даже и образованието. Още като дете му се е случвало да изпусне шампионска титла, тъй като е бил наказан за лоши оценки и от тогава целите му са толкова високи и извън пистата.

Сега следва индустриален мениджмънт в Техническия университет във Варна и изборът не е случаен. Някой ден дори се вижда като собственик на отбор, който да помага на млади пилоти като него.

"Чудех се дали да не запиша някоя по-техническа специалност, но имам достатъчно познания в тази област и реших да се концентрирам повече върху управлението на ресурсите, тъй като един пилот трябва да си е сам мениджър. В днешно време отборите предпочитат пилотите сами да договарят условията си директно с тях, за да оползотворят по-добре средствата си. Основно гледам аз да водя преговорите и да присъствам на всяка една среща с потенциален партньор.

Искам да се развивам в автомобилната индустрия, заради страстта ми. Иначе съм доста зает в подготовка за състезанията - всеки ден тренирам и се готвя и денят ми е леко скучен. Рядко излизам на кафета и дискотеки, не съм като масовия тийнейджър, който гледа всеки ден да прекара време с приятелите си навън."

Павел не е и от масата тийнейджъри, които прекарват дълго време в социалните мрежи. Самият той ги използва не толкова като средство за забавление, колкото като полезен аспект в работата си.

Използваш ли социални мрежи и колко често? Какво време ти се събира на ден в социалните мрежи?

Социалните мрежи не ги поддържам абсолютно сам, естествено. Участвам в изготвянето на поста - свързваме се с отбора, имаме си страничка в WatsApp, където събираме идеи какво ще постнем в различните социални мрежи. Засега имаме доста силно участие в социалните медии - докато самият шампионат има 8 000 лайка, ние имаме 12 000. Нашите последователи са много по-редовни и събираме повече харесвания, споделяния и коментари от страницата на шампионата.

Какво значение имат социалните мрежи за теб?

Много са важни, играят ключова роля в намирането на партньори, тъй като вече младото поколение не следи традиционните медии. Лично аз нямам телевизор вкъщи, не гледам, освен на вечеря или когато имам гости. Млaдото поколение следи новините във Facebook, Twitter, LinkedIn, Instagram. Ние следим тенденцията им за развитие. Например, в Instagram качваме доста често, във Facebook през ден според проучванията ни.

Какъв телефон имаш и за какво го ползваш?

Samsung, падам си по Android,

Разговори или чат?

Предпочитам да общувам чрез разговори, по-бързо е.

Как бихме описали Павел Лефтеров за финал: той е един необикновен млад човек с ясни цели и огромен хъс да побеждава.

"Винаги съм бил такъв. Това е, което ме бута напред - не съм там да участвам, а съм там да победя. Ако завърша втори, все едно съм загубил. Както е казал Аертон Сена - вторият е първият от загубилите, така че не започвам състезанията с мисъл нито за второ, нито за трето място. Доста пилоти казват, че целта им е да участват, за мен това е доста първична и неуточнена цел."

Oще: 24 часа на льо ман  vivacom  автомобилен спорт  виваком  ендюрънс състезания  картинг  моторен спорт  павел лефтеров  писта  социални мрежи  спонсори  спорт  спортен хъс  състезание с автомобили  състезател  телефон 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.