Най-странните жанрове във видеоигрите | webcafe.bg
Mobilecafe

Най-странните жанрове във видеоигрите

Иво Цеков
16.12.2016, 22:42 (обновена 20.12.2016, 18:48)

1 от 6 снимки Назад Напред

Seaman

Seaman е всепризната за една от най-извратените игри, излизали някога. Тя обитава свой собствен поджанр, в който се грижите за цинична риба, носеща лицето на продуцента на играта Йот Сайто

Във видеоигрите всеки жанр може да предложи нещо различно и вълнуващо, но с основните рамки на жанровете геймърите отдавна са свикнали. В рейсъра може да управлявате някои от най-мощните автомобили, в шутъра да участвате в ефектни по холивудски престрелки, а в ролевите игри да развивате собствен герой и да определяте съдбата му.

Но извън утвърдените и - нека си го кажем направо - комерсиални жанрове съществуват и други, значително по-малко познати. Някои са възникнали преди доста време, други се появиха през последните години, но сред тях се намират и изключително необичайни и нишови типове игри. За тях едва ли ще прочетете в големите сайтове, нито ще видите реклами по лъскавите страници на гейм списанията.

По-скоро може да попаднете на дискусия дали това наистина са видеоигри или не - и ако вече се питате какво може да е толкова странно, ние сме ви подготвили няколко примера, за да се убедите сами.

Аудио игри

В днешно време гейм индустрията е вманиачена на тема „графика" - 4К, виртуална реалност, мощни видео карти и фотореалистична визия. Знаете ли обаче, че съществува цял жанр, който буквално е лишен от визуални елементи? Това са т.нар. аудио игри, които залагат на звука и музиката като на водещ елемент. Скорошни примери са хорър заглавията за iOS Papa Sangre 2 и Vanished. Ако търсите наистина експериментални аудио игри, не пропускайте 4 Minutes and 33 Seconds of Uniqueness, но и не забравяйте, че те далеч не са за всеки.

Медицински симулатори

Кой казва, че игрите са само за лековати развлечения? Те могат да ви превърнат в хирурзи, дерматолози и други медицински специалисти, стига да имате интереса, а и здравите нерви и стомах за това. Rex Ronan: Experimental Surgeon излиза още през 1994 г. за SNES, но конзоли като Nintendo DS и Wii се оказаха особено подходящи за такива заглавия заради удобния си интерфейс, базиран съответно на тъчскрийн и управление с жестове.

За DS видяхме Dream Skin, която ви позволява да разкрасявате вашите пациенти, а поредицата Trauma Center даде общо четири игри за Wii и DS. Съчетавайки сюжет, подобен на медицинските ТВ драми, и изненадващо интензивно пресъздаване на извършваните операции, Trauma Center се оказа хит не само сред геймърите, но и сред критиката - и оригиналната Trauma Center: Under the Knife има цели 81 пункта средна оценка в събирателния сайт за рецензии Metacritic.

Артхаус експерименти

Има игри и игри. Има такива, които не ни карат да мислим много, а да разчитаме на рефлексите си. Има и други, които са по-бавни, по-артистични и с претенции да свързват гейминга с високото изкуство. А има и The Graveyard - заглавие, което съществува на предела на определението за това какво изобщо може да се нарича игра. В The Graveyard възрастна дама замислено разсъждава над преходния живот и неизбежната смърт. Този тип игри са изключително нишови, имат минимална степен на интерактивност и предлагат компактни светове, където абстрактни сюжетни линии се впускат в изучаване на човешкото и метафизичното. Да, не е за всеки, нали?

Walking симулаторите

В последно време т.нар. walking simulators се превърнаха от изключително авангардни дигитални продукции в популярен и почти общоприет жанр. Характеризират се с това, че управлявате героя от първо лице и обикаляте определени пространства, обикновено без да правите почти нищо друго - а около вас се разгръща определена история. Някои причисляват walking симулаторите към приключенските игри, защото в част от тях решавате различен тип пъзели. Те често предлагат истории, включващи някаква мистерия или емоционална драма, друг път „разходката" е абстрактно преживяване, в което е важен пътят, а не целта.

В Everybody's Gone to the Rapture например трябва да научите защо жителите на малко английско селце изглежда са се възнесли в Рая. В Ether One попадате в съзнанието на умиращ пациент, който се впуска в дебрите на собствените си спомени и разрешава пъзели и загадки от отминали години. Firewatch е красиво приключение, в което разнищвате личната история на пазач в природен резерват на фона на спиращи дъха гледки. Степента на интерактивност отново е малка или никаква, което отблъсква много геймъри, но има и такива, които обожават подобни концепции.

Симулатори на оръжия

Забравете за Call of Duty и стандартните шутъри, в които стрелбата е „на парче", а презареждането става с един-единствен бутон. Докато в тези игри всичко е в рефлексите, оръжейните симулатори са бавен и методичен процес, който цели да пресъздаде реалистично усещането от стрелбата. Една такава игра е Receiver и в нея въпросното презареждане е истинско изкуство - вместо да натиснете бутона, тук всяко от действията става с помощта на отделен клавиш.

Най-напред пускате предпазителя, вадите пълнителя, поставяте в него патроните, вкарвате го обратно, зареждате първия патрон в цевта и вдигате предпазителя. Заучаването на всички тези команди е трудно, но в Receiver боравенето с оръжие е като пъзел и овладяването на всички негови елементи, особено когато сте под напрежение, е невероятно изживяване. Всичко това прави симулацията доста по-динамична без да й се налага да разчита на бомбастични ефекти или драматична история.

И всичко останало, което дори не подлежи на категоризация

Понякога въображението на дизайнери и програмисти ражда игри, които чисто и просто не могат да попаднат в нито един жанр. Те са уникални, странни, ненормални и обречени завинаги да останат в историята на гейминга като най-шантавите заглавия, появявали се на екрана на телевизора.

Mister Mosquito например е игра за PlayStation 2, в която - както подсказва и самото име - вие сте комар, чиято задача е да пие кръвта на едно семейство. Трябва да кръжите около тях в очакване на подходящия момент, след което да се впиете в кожата им. Най-ненормалният момент идва, когато трябва да ухапете малката дъщеря, докато се къпе в банята.

Seaman е симулация на домашен любимец за Dreamcast. Става въпрос обаче не за какво да е животно, а за риба с човешко лице и с доста цветущ език, с която играчите общуват като й говорят по микрофон. Лицето на рибата е това на продуцента на играта Йот Саито.

Според създателите на Space Giraffe, играта е вдъхновена от аркадната класика Tempest, но първото впечатление е, че вашият Xbox 360 сякаш е взел двойна доза силен наркотик. Екранът прелива от случайно появяващи се цветове с висок контраст, а пулсиращите светлини и рейв музиката представляват истинска експлозия в мозъка ви.

Трябва да се съсредоточите максимално, за да разберете какво точно се случва и ако по някакви неведоми пътища успеете да достигнете до края на нивото ви очаква също толкова психарското съобщение "CONGRATURATION! YOU SUCCESS! A WINNER IS YOU!" Някои твърдят, че видеоигрите са опасни за здравето и психиката и ако са имали предвид Space Giraffe, трудно можем да възразим.

Oще: firewatch  mister mosquito  receiver  space giraffe  the graveyard  walking simulators  артхаус  аудио  видеоигри  гейминг  геймъри  доктор  домашен любимец  експериментален  експерименти  жанр  жанрове  звук  игра  игри  категоризация  комар  медицински симулатори  най-странните жанрове  операция  оръжие  поджанр  презареждане  разходка  риба  сетива  симулатор  странен  странни жанрове видеоигри  стрелба  ходене  шутър 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.