Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Видеоиграта, която създава цяла галактика

Тази визия увлече геймърите, когато бе представена на VGX Awards през 2013.
Снимка: Hello Games
Тази визия увлече геймърите, когато бе представена на VGX Awards през 2013.

Веждите на Шон Мъри се набръчкват от концентрация. Той се опитва да си спомни точно колко планети могат играчите да изследват в най-новата му игра.

Накрая, удовлетворен, основателят на британската компания за игри Hello Games отива до бяла дъска, за да напише числото:

18 446 744 073 709 551 616.

Това означава 18 квинтилиона планети.

"Ако нова планета се открива всяка секунда след излизането на играта," казва Мъри, "биха били необходими 584 милиарда години, за да бъде посетена всяка от тях само за секунда."

Тази невъобразимо огромна среда е мястото, където се развива "No Man's Sky", амбициозна научнофантастична приключенска игра, която позволява на играчите да подходят към галактиката както пожелаят.

Уникални мащаби

Целта е да стигнеш до центъра на галактиката.

Но "No Man's Sky" поставя някои ограничения как да стане това. Имате свободата да бъдете търговец, изследовател или дори боец, атакуващ фрегати, за да открадне ценния им товар.

Мъри казва, че често сравнява играча с Хан Соло в "Междузвездни войни". "Той е такъв, какъвто трябва да бъде, за да оцелее, и това е, което хората се опитват да правят."

Тази визия увлече геймърите, когато бе представена на VGX Awards през 2013.

Подобни мащаби са рядкост в игрите; дори градовете в "Grand Theft Auto" съответстват на малка част от реален град. Докато "No Man's Sky" има реални "планети с размера на планета", всяка от тях със собствена уникална среда и екосистема от растения и създания.

Задача с херкулесови мащаби

Това доведе до сериозен скептицизъм: наистина ли играта е толкова голяма? Как игра с такива мащаби може да бъде създадена само от 10 души в малка, независима компания-разработчик?

Тя обаче изглежда достатъчно реална, докато Мъри лети из галактиката, профучавайки край звезди, после спира, за да слезе на повърхността на непознати планети с натискане на бутон. Всичко това се случва почти на мига, без зареждащи екрани, докато той прескача от планета на планета.

Как разработчиците са го постигнали? Отговорът е в техника, наречена процедурно генериране.

Компютърно генерирани светове

Вместо художник да рисува всяко отделно животно, растение или космически кораб в "No Man's Sky", компютърът го създава. Дадени са му набор от правила за света - рибите обикновено имат перки, дърветата често имат листа, планините изглеждат горе-долу така - и той е свободен да създава в тези граници.

С това не казваме, че художниците на Hello Games са лишени от творческа отговорност. Ако на компютъра бъдат наложени твърде много ограничения, всичко изглежда еднакво. Ако пък са твърде малко, се получават създания, които са твърде извънземни.

Мъри казва, че в един етап са имали риба, която дотолкова не е приличала на риба, че е подвеждала играчите да си мислят, че не са под водата. Решението?

Най-подобните на Земята създания се намират в края на галактиката, където играчите започват играта; колкото повече се доближавате до центъра, толкова по-извънземни изглеждат създанията.

Също така това означава, че има голяма вероятност играчите да видят неща в No Man's Sky, които никой друг човек няма да види. Размерът на галактиката, съчетан с отговорността на компютъра да създава обитателите й, означава, че играчите без съмнение ще виждат неща, които екипът на Hello Games никога не е очаквал.

"Като разработчик, страхотно е да чувстваш, че не знаеш всичко, което може да бъде видяно," казва Мъри.

Самотно пътуване?

Едно от нещата, които ще видите рядко, са други играчи. "No Man's Sky" ще поддържа ограничена форма на мултиплеър, в която изследователите може да попадат на други геймъри. Но размерът на галактиката означава, че играчитге вероятно ще бъдат разпръснати доста далеч един от друг и срещата с приятели може да отнема толкова време, че да бъде безсмислена. И все пак има други начини, по които играчите могат да имат ефект върху играта.

Играчите могат да сканират планети, докато ги изследват, да каталогизират ресурсите им, да намират нови кораби, дори да откриват нови видове. Качването на тази информация я изпраща до всички други играещи, така че, ако те попаднат на тази планета, ще знаят кой я е открил и какво могат да очакват. Макар че могат и да изберат да не го правят.

"Има възнаграждение за всякаква частица информация, която споделяте, но вие преценявате дали не е по-добре да я задържите за себе си. Вие може да сте единственият, който да открие определен тип кораб," казва Мъри. "Това е интересен експеримент за времето, когато играта ще излезе."

А кога всъщност тя ще стане достъпна за всички? Това тепърва предстои да се реши. Но това е ден, който Шон Мъри очаква с нетърпение.

"Всъщност това е нещо огромно, което ни тласка да продължаваме напред - фактът, че един ден играта ще излезе. Чудя се какво ще открият хората."

 

Най-четените