Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Признанията на един дигитален ловец на нацисти

Той създава истински онлайн "патрул" срещу троловете Снимка: Youtube
Той създава истински онлайн "патрул" срещу троловете

Яир Розенберг е един от американските журналисти от еврейски произход, които отразяват кампанията на Доналд Тръмп през 2016-а.

Тогава той получава лавина от обиди от разнообразна група интернет расисти, обединени в подкрепата си към бъдещия президент. Те му изпращат заплахи, правят колажи с газови камери и създават поредица от безвкусни шеги на тема антисемитизъм.

Розенберг се превръща във втория най-обиждан журналист в Twitter по време на предизборната кампания на САЩ.

Той дори се шегува, че родителите му не са отгледали загубеняк и се надява през 2020-а да е на първо място. Като резултат от всичко това Розенберг се превръща в експерт как да разпознава крайнодесни тролове и техните техники. В по-голямата си част тези хора са смехотворни - тъжни, ядосани мъже, които се крият зад изображението на анимационна жаба и се боят до смърт шефовете им да не разберат какви ги вършат онлайн.

Но има и по-коварни тролове, чиито дигитални подвизи могат да имат повече и по-сериозни последици от обикновени фанатични изказвания. Миналия ноември, малко след победата на Тръмп в президентските избори, Розенберг решава да се изправи именно срещу тях.

Не всеки е чувал за този тип тролове и затова те са толкова опасни. Те не искат просто да тормозят хора от малцинствата, а си присвояват самоличността им с цел да ги опозорят. Схемата е проста - извършителят избира снимка на човек от малцинствена група - евреин, мюсюлманин, негър, например жена в бурка или мъж с чалма. Той взима снимката за профилна в Twitter и добавя като лична информация, че е "враг на крайното дясно".

Веднъж възприели фалшивата си самоличност, троловете започват разговори в Twitter с популярни потребители с много последователи.

Понякога такива диалози могат да бъдат прочетени от десетки хиляди души. Затова и тези тролове започват да отговарят с поразително расистки реплики. Така другите остават с впечатлението, че някой, който изглежда като вярващ евреин, например, всъщност е болен фанатик. Репутацията на цяла общност бива опетнена.

Описанието на стратегията е сравнително опростено, но тактиката е учудващо ефективна. Повечето потребители не си правят труда да проверят дали профилната снимка не е крадена, или да проверят, че акаунтът е извор единствено на расистко съдържание и нищо друго. Twitter няма капацитета да се справи с такива тролове, дори и да иска.

Затова Розенберг си поставя за цел да ги разобличи.

Яир Розенберг

Той се обръща към своите последователи в Twitter с молба да му помогнат да създаде бот, който да отговаря на троловете и да разобличава истинската им същност пред останалите. Един талантлив разработчик от Сан Франциско откликва на призива и след една седмица се ражда ботът-разобличител.

Той събира информация за имитаторите в база данни и "патрулира" в социалната мрежа, за да се намеси, когато засече трол, който се опитва да се впише в някоя дискусия. Само за няколко дена начинанието се превръща в абсолютен успех, който привлича към себе си много внимание. Най-важното е, че Розенберг получава десетки хиляди благодарности.

Троловете са бесни. Някои се опитват да сменят потребителските си имена, за да избегнат бота - неуспешно. Други пробват да променят нео-нацисткия характер на акаунтите си. Трети дори се опитват да имитират самия бот, което се оказва изключително забавно.

Тогава идват проблемите, но не откъдето очаквате. Нацистите осъзнават, че не могат да победят бота, затова започват масово да го докладват за "тормоз". Двулично определят себе си като малцинство, а Twitter (или по-скоро алгоритмите му) застава на тяхна страна.

През април акаунтът на бота е блокиран.

През следващите няколко месеца Розенберг пренастройва бота, за да пуска по малко туитове и така да минава под радарите на Twitter. Когато троловете продължават да докладват бота без резултат, журналистът си мисли, че е успял. Но греши.

Този месец социалната мрежа отново изхвърля бота и сега отказва да възстанови акаунта му. Аргументите на компанията са едновременно съвършено акуратни и напълно абсурдни - "Огромен брой хора са ви блокирали в отговор на непоискано или дублирано съдържание".

Това е вярно - ботът е блокиран от много нацисти. "Има оплакване срещу огромен брой от постовете ви". Вярно е - от нацистите. "Изпращате голям брой непоискани отговори". Да, към неонацисти.

Истинската заплаха според Twitter се оказват не тези тролове, а усилието някой да се справи с тях.

Огромната ирония е, че ботът се е опитал да свърши работата на Twitter. Платформата е много уязвима към тормоз още от самото й създаване. Изведнъж социалната мрежа уволнява собствения си шериф. Ако Twitter иска да се избави от троловете, трябва да приветства подобни усилия, а не да им пречи.

Като се имат предвид терабайтовете информация, която всеки ден се публикува във Facebook, Instagram, YouTube и Twitter, просто е невъзможно да очакваме от тях да контролират цялата информация. Освен това не е и особено мъдро, защото не бива да разчитаме на огромни корпорации с користни цели да ни защитават.

Но най-важното е, че не можем да се справим с онлайн тормоза с цензура, вместо с изграждането на по-добра и съвестна дигитална общност.

По-голямата част от потребителите не са расистки настроени и биха се включили в проекти за защита от дигитално насилие.

Така че проблемът на Twitter не са ботове като този на Розенберг. Проблемът е, че няма достатъчно от тях.

 

Най-четените