Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Основателят на The Pirate Bay за войната в интернет

Сунде влезе в затвора през 2014 и беше освободен година по-късно
Сунде влезе в затвора през 2014 и беше освободен година по-късно

"Интернет е отвратителен в наши дни. Той е счупен. Вероятно винаги си е бил счупен, но сега е по-зле от всякога."

Разговорът ни с Петер Сунде, един от основателите и говорителите на The Pirate Bay, не започва с оптимистичен тон, пише Vice. И има сериозни причини за това: в последните няколко месеца съвременната култура на торенти показва тежки признаци на поражение в борбата за Интернет.

Миналия месец в небитието отиде трекерът Demonii. Това беше най-големият торент тракер онлайн, отговорен за 50 милиона торента годишно. Освен това MPAA затвориха YIFY и Popcorn Time. После стана известно, че Dutch Release Team, колектив за качване на съдържание, е постигнал споразумение с антипиратската група BREIN.

Въпреки че може да изглежда, че торент сайтовете все още водят тази борба, Сунде казва, че реалността е по-категорична: "Вече я изгубихме."

През 2003 Сунде, заедно с Фредерик Ней и Готфрисд Свартхолм основават The Pirate Bay - проект, който се превърна в най-големия за споделяне на файлове в света. През 2009, тримата основатели бяха осъдени за "подпомагане на нарушаването на авторски права" при доста спорен процес.

Сунде влезе в затвора през 2014 и беше освободен година по-късно. След престоя си в затвора той започна да пише в блога си за централизацията на власт от Европейския съюз; бори се за място в Европарламента като кандидат на финландската Пиратска партия; и основа Flatt насочено към разработчици на софтуер.

Разговаряме със Сунде за настоящото състояние на свободния и отворен Интернет, но разговорът бързо преминава в идеологическа дискусия за обществото и капитализма - които според Сунде са истинският проблем.

- Питър, възнамерявах да те питам дали нещата вървят добре, но от самото начало показа ясно, че не е така.

- Не, не виждам нищо добро да се случва. Хората твърде лесно се примиряват с нещата.

Да вземем закона за мрежовата неутралност в Европа. Той е ужасен, но хората са доволни и казват "можеше да бъде и по-зле". Това изобщо не е правилната нагласа. Facebook пренася Интернет в Африка и бедните страни, но те им дават само ограничен достъп до техните собствени услуги и печелят пари от бедните хора. И получават правителствени грантове, за да го правят, защото умеят добре да си правят ПР.

Финландия наистина направи Интернет достъпа право на човека преди време. И това беше умна стъпка за Финландия. Но това е май единственото положително нещо, което съм видял в която и да е държава по света, по отношение на Интернет.

- Колко зле е положението с отворения интернет?

- Ами просто нямаме отворен интернет. Не сме имали отворен интернет от доста време. Реално не можем да говорим за отворен интернет, защото той не съществува вече. Проблемът е, че никой не спира нищо. Губим непрекъснато права и привилегии. Ние не постигаме нищо никъде.

Трендът просто върви в една посока: по-затворен и по-контролиран интернет. Това има голям ефект върху нашето общество. Тъй като реално това е едно и също в наши дни. Ако имаш по-потиснат интернет, имаш по-потиснато общество. Така че това е нещо, върху което трябва да се концентрираме.

Но все пак мислим за интернет като за нов вид Див Запад, и нещата не са във вериги там все още, така че не ни вълнува, защото всичко някак си ще се оправи. Не е така. Никога не сме имали толкова централизация, крайно неравенство, екстремен капитализъм в която и да е система до този момент.

Според маркетинга на хора като Марк Зукърбърг и компании като Google, всичко това е с цел да помага на отворената мрежа и да разпространява демокрация и така нататък. Същевременно те са капиталистически монополи. Това е като да се довериш на врага да прави добро. Адски странно е.

- Мислите ли, че защото много хора не считат интернет за реален или за реално място, те по-малко се вълнуват от благосъстоянието му?

- Ние сме израснали с разбирането за значимостта на неща като телефонните линии или телевизията. Така че ако бихме започнали да се отнасяме към телефонните линии или ТВ каналите като към Интернет, хората биха били много разстроени. Ако някой ви каже, че не можете да се обадите на приятел, бихте разбрали, че се случва нещо много лошо. Разбирате правата си. Но хората нямат това с Интернет.

Ако някой ви каже, че не можете да използвате Skype за това или онова, не изпитвате усещането, че това ви засяга лично. Просто защото е виртуално, изведнъж не е насочено към вас. Не виждате някой да ви шпионира, не виждате нещо да се цензурира, не виждате кога някой изтрива нещо от резултатите от търсене в Google. Мисля, че това е най-големият проблем - да привлечем вниманието на хората. Те не виждат проблемите, така че не усещат връзка с тях.

Аз самият бих предпочел да не ме вълнуваше това. Защото е много трудно да направиш нещо по въпроса и да не се превърнеш в параноичен конспиративен тип. А не искаш да бъдеш такъв. Така че е по-добре просто да се откажеш. Това е типът мисли, които минават през главите на хората според мен.

- От какво точно сте се отказали?

- От идеята, че можем да спечелим тази борба за Интернет.

Ситуацията няма да става по-различна, защото очевидно това не е нещо, което хората имат интерес да оправят. Или не можем да накараме хората да се интересуват достатъчно. Може би е комбинация от двете, но такава е ситуацията, в която се намираме, така че е безполезно да правим нещо по въпроса.

Някак си сме се превърнали в Черния рицар от "Светият граал" на Монти Пайтън. Може би към половината от главата ни е останала и все още се борим, и все още си мислим, че имаме шанс да спечелим тази битка.

Какво могат да направят хората, за да променят това?

- Нищо.

- Нищо?

- Не, мисля, че вече сме стигнали на този етап. Мисля, че е важно хората да го разбират. Изгубихме тази борба. Просто трябва да признаем поражението си и да се постараем следващия път да разберете защо изгубихте тази борба и да гарантираме, че няма да се случи отново, когато се опитаме пак, и тогава да спечелим.

- Добре, за какво е тази война и какво трябва да направим, за да я спечелим?

- Мисля, че за да спечелим войната, трябва първо да разберем за какво се борим - и за мен е очевидно, че става въпрос за идеология: екстремен капитализъм, който командва, екстремно лобиране, което дърпа конците, и централизация на власт. Интернет е само част от по-големия пъзел.

Другото по отношение на активизма е, че трябва да набереш инерция, внимание и така нататък. А нас не ни бива особено в това. Спряхме ACTA, но после той се завърна просто под различно име. И към този момент вече бяхме използвали всичките си ресурси и обществено внимание по темата.

Причината реалният свят да е голямата цел за мен е, че интернет имитира реалния свят. Опитваме се да пресъздадем това капиталистическо общество, което имаме, върху интернет. Така че интернет основно разпалва капиталистическия огън, като донякъде се преструва, че е нещо, което ще свърже целия свят, но реално налага капиталистически дневен ред.

Погледнете най-големите компании в света - всички те са в Интернет. Вижте какво продават те: нищо. Facebook нямат продукт. Airbnb, най-голямата хотелска верига в света, няма хотели. Uber, най-голямата такси компания в света, няма таксита.

Броят служители в тези компании е по-малък от всякога и печалбите на свой ред са по-големи. Apple и Google надминават петролните компании по печалби. Minecraft се продаде за $2.6 млрд., а WhatsApp за около $19 млрд. Това са безумни суми за нищо. Ето защо интернет и капитализмът толкова се обичат един друг.

- Казвате, че интернет е счупен, че винаги е бил счупен. Какво имате предвид под това - и виновен ли е за това екстремният капитализъм?

- Въпросът е, че интернет е много глупав. Той работи простичко, недвусмислено, и не приема корекции в името на цензурата.

Примерно ако един кабел изчезне, просто прекарвате трафика през някое друго място. Но заради централизацията на интернет, (потенциалната) технология за цензура или наблюдение е много по-трудна за реализация. И заради факта, че интернет е американско изобретение, САЩ има контрол над него и ICANN реално може да наложи на всеки домейн от най-високо ниво цензура или изключване. Което за мен е наистина счупено и сбъркано като дизайн и замисъл.

Но винаги си е било така, винаги е било счупено, никога просто не сме се интересували от това, защото винаги е имало няколко свестни хора, които са гарантирали, че нищо лошо няма да се случи досега. Мисля, че това е погрешна идея. По-добре е да оставим лошите неща да се случат колкото може по-скоро, за да можем да ги поправим и да сме сигурни, че няма да се случат за в бъдеще. Удължаваме този неизбежен тотален провал, което не ни помага особено.

- И какво, просто трябва да оставим всичко да се срине и разруши, да съберем парчетата и да започнем наново?

- Да, с акцент върху голямата война срещу екстремния капитализъм. Не можех да гласувам, но се надявах Сара Пейлин да спечели на последните американски избори. Сега се надявам Доналд Тръмп да спечели на изборите тази година. Защото това ще съсипе тази страна много по-бързо, отколкото ако спечели не толкова лош президент.

Целият ни свят е толкова фокусиран върху парите, парите, парите. Това е най-големият проблем. Това е причината всичко да се прецаква. Това е целта, която трябва да оправим. Трябва да гарантираме, че ще имаме различен акцент в живота си.

Да се надяваме, че роботите ще премахнат всички работни места, което ще предизвика огромна световна безработица; някъде около 60 процента. Хората ще са изключително нещастни. Което би било чудесно, защото най-после ще видим капитализмът да се срива зрелищно.

Ще има много страх, много пролята кръв и изгубени животи, докато се стигне до тази точка, но мисля, че това е единственото положително нещо, което виждам - ще имаме тотален системен срив в бъдеще. Дай боже да е колкото може по-скоро. По-добре да съм на 50, отколкото да съм на 85, когато системата се срине.

- Това звучи като някакъв вид марксистка революция: тотално сриване на капиталистическата система.

- Ами да, напълно съм съгласен с това. Социалист съм. Знам, че Маркс и комунизмът не са проработили преди, но мисля, че в бъдеще има възможност да има тотален комунизъм и равен достъп до всичко за всички. И повечето хора, с които се срещам, без значение дали са комунисти или капиталисти, са съгласни с мен по този въпрос, защото разбират потенциала.

- Има ли нещо конкретно, върху което да се фокусираме? Или трябва да се стремим към нов начин на мислене? Нова идеология?

- Мисля, че фокусът трябва да е върху това, че интернет реално е същият като обществото. Хората може да съзнават, че не е особено добра идея всичките ни данни и файлове да са в Google, Facebook и фирмени сървъри. Всички тези неща трябва да бъдат огласени, чак до политическите върхове, естествено. Но е време да спрем да третираме интернет все едно той е нещо различно, и да започнем да се концентрираме върху това как реално искаме обществото ни да изглежда. Трябва да оправим обществото, преди да можем да оправим интернет. Това е.

 

Най-четените