Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един не толкова съвършен свят

Пинхол фотография означава фотография, направена без обектив. Вместо него имаме дупка колкото карфица Снимка: Галя Йотова
Пинхол фотография означава фотография, направена без обектив. Вместо него имаме дупка колкото карфица

Този ден се пада последната неделя на месец април, а светът го нарича световен ден на пинхол фотографията. На 29 април може да се включиш и ти, трябват ти малко подръчни материали и малко повече желание.

„Не онзи, който не може да чете и пише, а невежият в областта на фотографията ще бъде в бъдеще неграмотният", пророкува унгарският фотограф Ласло Мохой-Над в началото на ХХ век. Само няколко десетилетия по-късно, в настоящия век, вече сме пред вълна от невежество и заливаща пяна от образи. Достъпността на фотографията сега намира свой отдушник в завръщането към старите и най-старите техники на производство на образи.

Този аспиратор за свежи и добре забравени идеи си има свой празник. Под кодовото WPPD ( World Pinhole Photography Day) се крие, всъщност проявява, световният ден на пинхол фотографията. Първият такъв ден се отбелязва на 29 април 2001 г. като 291 участници от 24 страни споделят свои снимки ТУК.

От тогава до днес в последната неделя на месец април из градове, полянки и улици щъкат пинхолици, въоръжени с малки, големи и още по-големи кутии, кофи, буркани...

Малко теория

Пинхол фотография означава фотография, направена без обектив. Вместо него имаме дупка колкото карфица. Пинхол камерата освен дупка си няма нищо друго и затова може да е всичко: кутия от бисквити Руми, метална кутия от нес кафе или чай жен-шен, кутията от новите ти маркови обувки, старият ръждясал хладилник, покритата каросерия на камион Зил в двора на съседа, може и да е празната стая на сестра, брат, леля и т.н.

Пинхол камерата е просто кутия, която има малка дупчица в единия край и някакъв вид фотографски филм, хартия в другия. Това е за аналоговите маниаци, за дигитализираните може да си ползват камерата, махат обектива, слагат капачка с дупка по средата и щрак върху матрицата.

Полученото изображение е меко, без режещия фокус на обективната фотография, но и без характерните й болежки като сферична, хроматична аберация и астигматизъм. Няма и обичаната от някои дълбочина на рязкост, защото всичко най-далечно е еднакво с най-близкото, мравката е важна колкото гиганта.

Сега малко история

Принципът на пинхол фотографията се оказва познат и регистриран в трудовете на китайски мислител още в 5 век преди Новата ера. Философът Мо Цу забелязал как праволинейното разпространение на светлината обръща един обект с главата надолу щом премине през малък отвор. През 4 век преди Христа Аристотел се чуди защо при наблюдението на слънчево затъмнение през тясна пролука се вижда образа на слънцето. Персийският физик и учен Абу Али Алхазен вече в началото на Новото време не се чуди толкова много, а обяснява принципите на зрението, оптиката, физиката на светлината и даже прави първата пинхол камера.

Минават векове и този, който умува, пробва, скицира и създава такава камера е Леонардо да Винчи през 15 век. През 1580 г. астрономите на Ватикана демонстрират чрез пинхол образец твърдението си, че пролетното равноденствие се пада на 21 март, а не на 11-ти и две години по-късно Папа Григорий XIII коригира Юлиански календар с десет дни и създава съвременното ни летоброене.

Немският учен Йохан Кеплер (1571-1630) пък е този, който нарича затворената тъмнина с дупка камера обскура (тъмна стая) и предлага стените да са боядисани в черно, за да се избегне дифузията (разсейването) на светлината. Учените продължават да се пинхолват, но не остават назад и художниците. Така перфектната геометрия и перспектива в платната на Вермеер може би са пренесени от пинхол скици.

През 18-ти век най-известният пинхолик-художник се оказва венецианецът Каналето, чиято собствена камера се намира в музея Корер, Венеция (Correr Museum). Пинхол манията се разраства от 60-те години на ХХ век и до сега тя има повече привърженици, фанатици и епигони от всякога.

От кибритени кутии до кофи за боклук

Изобилието от предмети на цивилизацията, които могат да влязат в ролята на пинхол камера варират от кибритени кутии, през кашони, печки, кофи за боклук до цели сгради. Такива гиганти са камера обскура в Royal Mile, Единбург, построена през 19 век; Голямата камера обскура на остров Ман, Англия; обсерваторията Клифтън в Бристол, Англия; в Санта Моника, Калифорния; камера обскура на планината Оубин, Саксония, Германия.

Страшно весел и без мирис е проектът на група ентусиасти-боклукчии от Хамбург, които правят от чисто нова кофа пинхол камера и обикалят с нея из любимите си градски маршрути. Освен да чистят, боклукчиите-пинхолици творят и изкуство. Може да им се порадвате, а после да спамите родната титанична чистота.

И за финал един цитат от Сюзан Зонтаг: „В модерното общество неудовлетвореността от реалността се изразява най-мощно в копнежа да се възпроизведе този свят. Реалността, фиксирана през фотоапарата се оказва реално реална, тоест сюрреална"

И още „ ... че фотографията ни внушава безполезността да се разбира светът - достатъчно е да го колекционираме." Гледайки през малката дупка на камерата, пинхол фотографията дава възможност да наблюдаваме света като реален, красив и може би не толкова съвършен. Е, на 29 април може и да не го разберем този свят, но поне един ден ще го преживеем различно.

 

Най-четените