Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Прелъстени от приложенията

Те ни шпионират и портят пред властите, но не можем без тях Снимка: Getty Images
Те ни шпионират и портят пред властите, но не можем без тях

В Силициевата долина, тази вълшебна страна на роботи и автомобили, управляващи се сами, едно дълбоко вкоренено убеждение мотивира всички: ако създадеш някакво приложение, хората ще започнат да го използват.

По тази логика, ако инженерите могат да направят нещо, те го правят. Не е особено важно дали то е нужно. Инженерите вярват, че хората ще се адаптират рано или късно, както винаги са правели.

И това наистина се случва, през по-голямата част от времето

Лекото чувство на тревожност, което често ни съпътства при срещата с някоя нова технология, бързо утихва и ние сме завладени от нея. Е, вярно, че смартфоните ни проследяват навсякъде, където отидем, но на кой му пука, след като са толкова готини и полезни?

Това е един от възможните начини да разберем защо така свободно споделяме купища лична информация с големите технологични компании - както и да схванем сдържаната обществена реакция, след като стана ясно, че властите шпионират нашите данни.

„Адаптирането към нова технология е като любовна връзка", коментира Елън Улман, софтуерен инженер и автор на есета и романи за човешкия елемент при компютрите. Устройствата, приложенията и инструментите ни изкушават, твърди тя, и всички съмнения и страхове се стопяват.

"Това е наивна увереност в дигиталната среда," казва Улман.

"Хората й вярват, защото е забавна и удобна"

Но не можем да разчитаме, че производителите на нови технологии мислят за моралните усложнения, свързани с личния ни живот. "Инженерите не се вслушват особено много във вътрешния си глас," коментира тя. "Те не са насърчавани да мислят какво означава дадено нещо за обществото. Тази работа е оставена на други. А законите и социалните норми не са особено в крак с технологичните промени, поне в момента".

Да вземем например Google Now. То е най-очевидното от нововъзникваща серия приложения, които извършват т.нар. "предсказващо търсене" - изпращане на информация, за която си мислят, че ще ви бъде полезна, преди да сте помолили за нея. Между всекидневните потребители често има остра негативна реакция спрямо такива приложения. Хората се страхуват, че те дават твърде много информация на рекламодатели или на правителството и елиминират непредсказуемостта на човешкото съществуване.

Но вицепрезидентът на Googlе Амит Сингал предрича, че в края на краищата ще свикнем с това. "Ако то е с вас през цялото време, ще ви стане удобно," казва той. "Нашата цел е да изградим тази технология, защото тя не съществува." "Ние просто въплъщаваме мечтите си и очевидно потребителите ще трябва да се пригодят към това"

Първият ден, в който използвах Google Now, телефонът ми извибрира, за да ми каже, че след 15 минути трябва да изляза, ако искам да успея за резервацията в ресторанта, защото по пътя имало задръстване.

Проблемът е, че така и не съм информирала по някакъв начин телефона си, че имам резервация. Или пък къде съм, или пък по кой маршрут ще поема. Google сам е засякъл резервацията ми в OpenTable от акаунта ми в Gmail, видял е местоположението ми и е проверил Google Maps за условията на трафика.

Плашещо, нали?

Но след няколко дни, докато започвах да си опаковам багажа за едно пътуване до Портланд, Орегон, Google Now ми изпрати известие за времето там. Приложението е забелязало резервацията ми за полета в пощата ми и е предположило, че ще си опаковам багажа няколко дни преди това. Този ход ми се стори някак си загрижен.

Сега му се доверявам да ми каже дали има забавяне по пътя ми към работа (дори и никога да не съм му казвал къде живея или работя), колко стъпки извървявам всеки месец, кои рецепти да изпробвам, кога поръчаните от мен онлайн стоки ще ми бъдат доставени и че трябва да купя памперси за бебето следващия път, щом вляза в магазина.

Google и другите технологични компании са много добре запознати с тази крива на прелъстяването -

от недоверие към зависимост

„И те не се двоумят да се възползват от нея, за да ни адаптират към бъдещето, което искат да изградят", коментира Евгени Морозов, който пише за политическите и социалните влияния на технологиите. „Помните ли кратката вълна недоволство, когато Gmail започна да анализира имейлите, за да показва свързани с тях реклами? Google Now е просто следващата крачка в тази посока", твърди Морозов.

В самите технологични компании, инженерите са склонни да оставят настрани досадните пречки от рода на правителствени регулации, социални норми и страх от промяната.

"Може би трябва да си обособим една малка част от света," подобно на гордеещия се със свободния си дух фестивал на изкуствата Burning Man в пустинята Блек Рок в Невада, фантазира изпълнителният директор и основател на Google Лари Пейдж по време на една от редките си юнски обществени изяви.

Той си представя "сигурни места, където можем да изпробваме някои нови неща и да преценим какъв е ефектът от тях върху обществото и хората, без да се налага да ги разпространяваме в целия свят".

Но професорът от Станфорд Фред Търнър, който изучава начините, по които технологиите и американската култура си влияят взаимно, предупреждава, че това е опасен подход. "Фантазиите за място, в което да се изпробват технологиите, където да има само потребители и машини, е точно онова, което не бива да се случва," заявява той.

Според него вината не е само в инженерите, но и в потребителите на технологиите

"Усещането е, че в стаята сме само ние и нашият компютър, а всъщност това въобще не е така," обяснява той. "И инженерът, и потребителят не мислят за всички институции, с които ни свързват тези устройства. А страхът се появява когато започнеш да мислиш за тези институции".

Вероятно решението е да не си представяме технологиите лишени от обществени ограничения, а да ги обвържем напълно с всички тези сложни човешки усложнения.

В новият филм "Стажантът" - комедийна заигравка със света на Google с участието на Винс Вон и Оуен Уилсън, пропастта между инженерите и останалата част от света е един от основните акценти. Кулминацията на филма е, когато група служители на Google напускат сградата на компанията и се срещат с истински хора.

До края на филма, инженерите са се осъзнали, а шефът на Google прави голям комплимент на един друг герой, който не е инженер: "Ти умееш да се разбираш с хората. Това е изгубено в историята изкуство".

И това ако не е холивудски финал...

 

Най-четените