Webcafe

2017-а е и Павел никак не обича да му мачкат кориците на комиксите

СтаниславСтанислав Касчийски
28.11.2017, 16:52 (обновена 01.12.2017, 10:58)
Павел Симеонов

Снимка: © Вихър Ласков, Webcafe.bg

Днешните потребители не са като вчерашните

2017-а е - не се излагай.

Днешните потребители не са като вчерашните. Пътуваме повече, задържаме се на едно място по-малко, искаме разнообразие, имаме мнение и искаме да го споделим. На висок глас. Разликите в навиците, ценностите, източниците на информация и начина на потребление между различните поколения са огромни.

Затова съвместно с Mtel решихме да се срещнем на четири очи с представители на четири различни възрасти, с които да поговорим за технологии, социални медии и онлайн пазаруване.

Поводът е онлайн магазинът на мобилния оператор и тяхната реклама, която звучи така:  "2017-а е - не се излагай! Ела на mtel.bg и вземи нов телефон с тарифен план бързо и лесно онлайн. Защото mtel.bg е магазин."

Павел е син е на Драго Симеонов е и най-младият представител, когото поканихме  в поредицата.

Павел е на 12 ненавършени години, вече има едно участие в онлайн аудио подкаст и четири години опит с профила си във Facebook, по едно време е плащал много за игри, но сега го правел по-рядко. Очаква, че баща му няма да тръгне да му рови в телефона и си има онлайн приятели от други държави. Докато си говорим с него, Драго Симеонов стои настрани и работи нещо през телефона, но от време навреме се включва, за да ни каже, че няма проблем да го тормозим с въпросите, които сме подготвили.

Павел си мисли, че някога си е мислил да си купи игра онлайн без знанието на баща си, но не го е правил, защото „и без това с негово позволение достатъчно игри получавам, не е нужно без негово да се опитвам". Прекарва повече време на компютъра, отколкото на телефона, а в момента играе Cuphead.

- А плащаш ли си за игри?
- Да!
- Колко?
- По едно време беше много, сега по-рядко.

Отрича обаче да е влязъл в спиралата на зависимостта и да е плащал твърде много пари онлайн за изкуствени кристали, монети... Купува си самите игри и не плаща за екстрите вътре в тях.

Питаме го дали баща му го наказва да не играе на компютъра или да му спира интернета. Той вместо да ни отговори, поглежда към него и на свой ред го пита.

„Никога, никога," намесва се Драго. Няма да го накажа, отнемайки му устройство, което всъщност може да е в негова полза. Често пъти му казвам, че ако има нужда или е забравил нещо по математика  и по физика, цъкни, виж в Google, намери някъде, където е обяснено. Тоест - ползвай го като инструмент. Но това да му го взема е все едно да му взема панталоните или обувките. Що за наказание е това? Ако му го спра, какво правя?

После ще му го върна и ще изглеждам доста глупаво - два дена съм го наказал. Между другото, той онлайн чете страшно много, както и не онлайн, така че няма смисъл аз да му се намесвам в това. И съм му казал, че си носи сам рисковете - ако прекара твърде много в интернет и после пропадне в училище - не съм му виновен аз. Нито му е виновен интернет. Да се оправя."


Павел не помни кога за първи път е влязъл в интернет, но мисли, че е било, когато е бил на 7. Помни обаче кога си е направил Facebook профил - на Нова година през 2014-а. Искал от известно време и баща му все обещавал и на първи януари му направили. Питаме Драго защо не му е купил подарък, той твърди, че е имало, но и двамата не помнят какъв.

„Виждаш ли, той забравя подаръците си, докато този тип достъп го помни четири години по-късно. Мислиш, че ще бъде оставен за нова година само с профил? Що за човек трябва да съм, за да е така."

Малкият има профил и в Instagram, но там не е поствал от година.

"Twitter съм мислил да си правя, но честно казано не знам защо ми е. Instagram не съм ползвал вече от една година. Facebook и него не го използвам много - просто от време навреме качвам някоя снимка."

Чати си с приятелите предимно във Facebook и то предимно през телефона. Питаме го ако иска да прати снимка на съученичка, която не би искал баща му да открие, как би го направил. Изненадва с отговора си:

„По принцип, надявам се, че той няма да тръгне да ми гледа много телефона. „

Баща му, който изглежда тайно продължава да следи разговора, добавя, че това си е свещено право и според него компютрите изискват съвсем ново отношение към личния живот и личните устройства. Той не му гледа профилите, но го е предупредил за различни опасности, които могат да го дебнат онлайн - като спам, вируси и чичковци, които се представят за хубави момичета.

Павел го карат да ходи до магазина, но само в близки супермаркети. Питаме за алкохола - карали са го да купува, но не са му продавали. Баща му е възмутен от това - предупреждавал е дори в магазина, че ще отиде да му вземе бира и да не се държат с него като дете.

„Той ако иска да си купи бира или нещо ще намери още 100 други начина. Както и да е, явно изглежда пияч.

Онлайн освен игри, Павел пазарува често от Amazon и специализирани сайтове, най-вече комикси. Но не онлайн, използва интернет, за да се наслади на добрата стара хартия.

„В хартиен носител. Вземам всякакви, каквито ми се четат. По едно време за Батман взимах, сега не искам много супергеройски. На Image взимам - това е издателска къща. „

Последният комикс, с който се е сдобил обаче, дошъл от баба му - една голяма книга за Хълк - PLanet Hulk Omnibus. Онзи зеления. Хълк, но не Хоган, приликата е, че и двамата са големи.

Павел пазарува онлайн, защото повечето неща, които иска, ги няма в България и в българските магазини. Това е и големият плюс за него - дава му по-голям избор.  Питаме го дали нещо го плаши, когато пазарува. Например, докато търси артикул в някой по-странен сайт, че ще му изскочи реклама с порнографско съдържание точно в момента, когато баща му ще влезе в стаята. Баща му казва, че и тук няма да е проблем, според него трябва да се говори с детето за тези неща, а като интернет е пълен с такива сайтове, няма как това да се пропусне. Но Павел го вълнува друго.

„Понеже купувам комикси и ми се е случвало да дойдат с омачкана корица или скъсана страница. Обикновено "шипинга" (транспорта на пратката) води до някой дефект. Понякога не са много добре опаковани и..."

Павел ходи до пощата за  комиксите си, понякога сам, защото много иска веднага да ги вземе, но повечето пъти мъкне и баща си с него. Явно не обича да чака.

„Повечето неща, които можеш да откриеш във всеки по-близък магазин и не трябва да чакаш, не ги пазарувам по интернет.„

Питаме го дали се е запознавал с хора онлайн.

„Дааа, но хора, които никога не съм виждал на живо. Примерно, запознавал съм се с един, който живее в Лондон. Написах едно нещо в един сайт, той отговори и започнахме да си говорим. Не съм го питал на колко е, предполагам 25, примерно, надявам се."

За финал ни разказва, че не му се налага много да пита баща си за това как да си купи нещо. Но пък го е правил и напълно сам през телефона си.

„Един път бяхме във Варна, харесах си едно нещо,  звъннах на татко и му казах "еди каква си е цената, еди какво нещо, може ли да си го купя?". Той позволи и така си го купих от телефона."

Умно момче.

 

 

Oще: cuphead  mtel  баща и син  игри  компютърни игри  мобилтел  мтел  онлайн магазин  онлайн пазаруване 


Още от mtelcafe