Големият Роджър Уотърс с нов албум за това какво наистина искаме от живота | webcafe.bg
Musiccafe

Големият Роджър Уотърс с нов албум за това какво наистина искаме от живота

лебовскиMusiccafe, по Rolling Stone, Pitchfork
09.06.2017, 17:34 (обновена 12.06.2017, 14:49)

1 от 5 снимки Назад Напред

Роджър Уотърс

Снимка: © Getty Images

Уотърс отново е провокативен и язвителен, но и отново пленява. В новия му албум има песни, които ще зарадват феновете на Pink Floyd

В годината, в която знаменитият Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band на The Beatles навършва 50 години, а OK Computer на Radiohead става на 20, един от най-големите музиканти в историята продължава да създава нови песни.

И то такива, които се доближават до нивото от най-силните му години.

Роджър Уотърс, творческата сила от златните времена на Pink Floyd, издаде своя нов албум Is This The Life We Really Want („Това ли е животът, който наистина искаме").

Това е негов първи истински самостоятелен албум от 25 години насам и е издържан в неговия характерен стил - мрачен, интроспективен, дълбокомислен, протестен, язвителен и... най-вече пленителен за слушане.

Днес не се намираме в златна ера на арт рок музиката, музикалният пазар е жесток даже за някои от най-големите имена в историята, но ценители на това, което прави Уотърс, не липсват.

Вероятно по тази причина албумът му е на крачка от това да дебютира начело в британските класации за седмицата -първи дебют под номер 1 в самостоятелната кариера на музиканта.

Разбира се, певецът, басист, композитор и съосновател на Pink Floyd е записвал множество първи места с легендарната група (включително пет албума под номер 1, като Dark Side of the Moon си остава един от най-продаваните в цялата история на музиката) и да бъде на върха не му е чуждо.

Is This The Life We Really Want? е част от една цялостна кампанията на 73-годишния Уотърс, насочена срещу американския президент Доналд Тръмп, както и срещу „деспотите, диктаторите и крадците" по целия свят.

Уотърс се гневи от политическото лицемерие, от начина, по който биват третирани бежанците, от войната и убийствата. Сред критичните нотки в текстовете му обаче не липсва и хумор.

Например в откриващата песен от албума той си представя какво би направил първо, ако стане Бог: ще заличи дълготрайните ефекти от употребата на алкохол върху лицето си. На други места се забелязват сардонични намигвания към класически песни ("Wish you were here in Guantanamo Bay!").

От музикална гледна точка, композициите напомнят Pink Floyd от късния им период след Dark Side Of The Moon, а по-различните нотки са плод на влиянията от продуцента Найджъл Годрич, работил заедно с Уотърс по албума.

Годрич е известен с колаборациите си с Radiohead и Том Йорк (но е работил и с още много от големите, например Пол Макартни и U2), а тук вкарва от характерните за него психеделични и прогресив елементи в аражиментите. Така звученето, което Роджър Уотърс така или иначе налага през голямата част от кариерата си, в случая е до известна степен обогатено.

Вероятно Годрич и Уотърс биха могли да бъдат критикувани, че не са експериментирали по-смело, а и приносът на останалите музиканти в албума можеше да бъде по-доловим.

Слушайки най-новите му песни, сигурно някои ще видят Уотърс като "сърдито старче", повтарящо едни и същи теми в песните си от десетилетия, може да им се стори и твърде буквален на места в лириките, но важното е друго.

Той продължава да прави музика, която заслужава да бъде почувствана, тълкувана, анализирана. А повтарящите се теми в нея са толкова актуални, колкото бяха и преди десетилетия.

Oще: dark side of the moon  is this the life we really want  pink floyd  албум  арт рок  бежанци  война  доналд тръмп  легенда  найджъл годрич  период  песни  пинк флойд  политика  прогресив  продуцент  протест  психеделичен  роджър уотърс  рок  стената  сърдито старче  текстове  хумор  шоу 


Още от Албуми

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

3 скучко | 13.06.201716:37

Няма как да го сбъркаш този меланхоличен глас и мелодични препратки към "Стената". Кул Ех, как бих желал отново да си с Дейвид Гилмор!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

2 Mako | 13.06.201713:53

Ако се съди по парчето - наистина е "Дежа вю", само че, сравнено с някогашните оригинали - в един ужасяващо нескопосан вариант...
По-добре да си беше тихо седял на задника този симпатяга!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

1 violatоr | 10.06.201712:25

Талантът на Роджър Уотърс струва нещо, само ако е в съприкосновение с таланта на истински музикалния и музикантски човек в Пинк Флойд, а именно - Дейвид Гилмор. Всеки, който не е гламав или глух, би трябвало да го осъзнава това.
Соловите му албуми трябва да се продават в комплект с възглавница. Това не е музика, а стихосбирка под музикален съпровод, който най-често е стъпил на основата на преработени теми от Пинк Флойд-ските времена.
Да не говорим, че от днешна гледна точка поетическо-политическите му послания звучат адски клиширано. Особено като се има предвид, че излизат изпод перото на мултилилионер, притежаващ острови и комплекси за елитни забавления.
   

оценка

+2 -1