Мекият блус тон на Хозиер | webcafe.bg
Musiccafe

Мекият блус тон на Хозиер

Зорница Аспарухова
28.01.2015, 02:23 (обновена 06.02.2015, 15:36)

1 от 2 снимки Назад Напред

Хозиер

Снимка: © Getty Images

Хозиер и неговият разтапящ фолк блус имат бляскаво бъдеще

Началото

В малкия индустриален град Уиклоу в Югоизточна Ирландия, точно преди 25 години, се ражда малкият Андрю Бърнс. Баща му е блус музикант, който пее из различни клубове в Дъблин и води малкия Андрю със себе си. Може би така още на крехка възраст детето знае точно какво иска да прави с живота - музика. Едва изчаква да стане достатъчно голям, за да може да се запише в един от най-престижните музикални университети в Ирландия - Trinity College, където дори взима участие, при това в първата си година там, в престижния Trinity Orchestra.

Само след година учене Хозиер, по онова време просто Андрю, бързо разбира, че колежът не е неговият път към музиката и евентуалната слава. Затова той напуска колежа с идеята да свири.

Мек блус тон

Блус тонът, както и любовта на Андрю към този толкова специфичен саунд, по-познат като част от американската култура, идва от баща му. Но не само. Още с напускането на университета Андрю започва да записва демота на различни парчета за Universal Music. Благодарение на тях се раждат и двата му EP албума - Take me to Church и From Eden, но в много по-суров вариант от този, който феновете му сега познават.

В тях можете да чуете парчетата Arsonist's Lullabye и To Be Alone, които ги няма в дебютния му албум, както и различна версия на Angel of Small Death & the Codeine Scene и изпълнение на живо на Cherry Wine. Преди обаче да направи пробива си, на Андрю му трябват близо три години. През тях, в периода 2009-2012 той пее и пътува с Anuna - ирландски хор, който изпълнява специфична музика с келтски фолклорни елементи. Оттам идва и доста силният фолклорен елемент в музиката на Хозиер.

Take Me To Church

В крайна сметка пътуванията, пеенето, записите и презаписите на различни песни дават реални резултати. Всъщност всичко се променя през септември 2013-а, когато Андрю, вече приел името Хозиер, пуска парчето си Take Me to Church заедно с клип, който излиза по време на анти-гей протестите в Русия и подкрепя хората с различна сексуална ориентация. Парчето за дни се превръща в едно от най-гледаните видеа в канала, а сингълът - в най-слушания в Spotify.

"Не исках клипът на песента да има нищо общо с църквата. Но исках да е за различните хора, да изразява позиция, мнение. Защото като повечето хора, и аз имам много ярка позиция за различни теми и въпроси и обичам да я изразявам. Всъщност това не е песен за църквата, колкото е за любовта и секса.", коментира наскоро Хозиер в едно интервю за Good Morning, Britain. На Андрю му трябва точно година и половина, за да напише Take Me to Church и само още година, за да сглоби цял албум.

Музиката, музиката...

В края на 2014-а Андрю официално приема своя псевдоним и пуска дебютния си албум Hozier. Само за година неизвестният 25-годишен ирландец се превърна в звезда. Защото той е от онези артисти, които знаят какво правят и по-важното - защо го правят.

„Трябва да обичам и да вярвам силно в онова, което правя." Може би затова писането на музика му отнема толкова време. Но когато някой чуе резултата, си дава сметка, че чакането си е заслужавало. Израснал сред блусари, влюбен в джаза, специфичния кънтри звук, келтската музика и ярките послания, Хозиер е моята надежда, че музиката е нещо повече от twerk-ване - и слава Богу за това.

Oще: блус  дебют  звезда  ирландия  музика  фолклор  хозиер 


Още от Дебют

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.