Спокойно, родители! Дет метълът е щастие и позитивни емоции, нищо че се пее за смърт | webcafe.bg
Musiccafe

Спокойно, родители! Дет метълът е щастие и позитивни емоции, нищо че се пее за смърт

лебовскиMusiccafe , BBC
14.03.2019, 10:22 (обновена 15.03.2019, 14:38)

1 от 4 снимки Назад Напред

Метъл фенове

Снимка: © Getty Images

Научно доказано!

"Откакто съм се родил, имам едно желание - да видя тялото си разкъсано". Това не е цитат от някои маниак или психопат, а текст от парчето Eaten на  дет метъл бандата Bloodbath (букв. “Кървава баня”). Песента е "вдъхновена" от канибализма и нито текстът й, нито бруталния й звук оставят много на въображението.

Преди обаче да сте тръгнали да прибирате децата заради опасността от метъли канибали, е добре да имате предвид, че нито тази песен, нито зловещите текстове на други подобни парчета в един жанр, в който се пее предимно за депресия, насилие и омраза, провокират към подобни емоции.

Дори напротив - дет метълът е всъщност едно доста забавно и позитивно изживяване, стига да имаш ушите (а и вратните прешлени) за това.

Такъв е изводът на музикалната лаборатория към университета “Макуори”, която е използвала песента на Bloodbath в рамките на свое изследване за това дали феновете на подобни екстремни жанрове в музиката, са изгубили своята чувствителност към образите на насилие.

Констатациите на учените са публикувани в изданието Open Science на британското Кралско научно общество.

Изводът - феновете на дет метъла като цяло са добронамерени хора и те нямат намерението да наранят някого.

Това последно изследване е част от продължило десетилетия проучване на проф. Бил Томпсън от Австралийския университет в Сидни и неговите колеги върху емоционалните ефекти от музиката.

А тези ефекти, както обяснява той, реално са доста по-сложни, отколкото може да очаква човек.

"Много хора харесват тъжна музика, и това е донякъде парадокс - защо бихме искали да си причиняваме тъга? Същото може да се каже и за музика с агресивна или насилствена тематика. За нас това е психологически парадокс - като учени сме любопитни, и същевременно признаваме факта, че насилието в медиите е социално значим проблем", коментира той.

Как учените проверяват чувствителността на хората към насилието?

Това става чрез класически психологически експеримент, който анализира подсъзнателните реакции на хората. В случая обаче те се спират на фокус група от фенове на дет метъла, които да участват в проучването - общо 32 души. Идеята е, че почитателите на такава музика, в която постоянно се пее за смърт, агресия, унищожение и т.н., може би вече са претръпнали на идеята за насилие. Изследователите сравняват резултатите им и с друга група от хора, които слушат обикновена мейнстрийм музика.

И на двете групи са показани редица снимки с доста неприятни образи на насилие и агресия.

Ръководителят на изследването д-р Янан Сун обяснява, че целта на експеримента е била да се отчете доколко мозъкът на участниците забелязва сцените с насилие, и да сравни как чувствителността им е повлияна от музикалния фон. За да проверят ефекта от различните типове музика, учените също така са използвали песен, която са възприели за пълна противоположност на Eaten - Happy на Фарел Уилямс.

Всеки от участниците е слушал Happy или Eaten на слушалки, докато е наблюдавал две изображения - по едно за всяко око. Едното е показвало сцена с насилие, от рода на нападение срещу някой на улицата. Другото е показвало нещо безобидно - например група хора, вървящи по същата улица.

"Това се нарича бинокулярно съперничество", обяснява д-р Сун. Основата на този психологически тест е, че когато повечето хора са изправени пред неутрално изображение пред едното око и такова с насилие пред другото, те виждат повече сцената с насилие.

"Мозъкът ще се опита да я възприеме - смята се, че има биологична причина за това, защото такива ситуации представляват заплаха", обяснява Томпсън.

"Ако феновете на музиката, в която се говори за насилие, са изгубили чувствителност към тези теми, от което се опасяват много родителски, религиозни и цензурни групи, те не биха демонстрирали същата склонност. Но феновете показват абсолютно същата склонност към възприемане на тези сцени на насилие, каквито и хората, които не са фенове на тази музика."

Какво мисли групата за употребата на тяхната музика за такива цели?

"Нямаме проблем с това. Текстовете са безобидно забавление, както доказва и изследването," казва вокалистът на Bloodbath Ник Холмс. Той допълва, че текстовото съдържание на Bloodbath е "принципно звукова версия на хорър-филм от 80-те години".

"Повечето от феновете на дет метъла са интелигентни, разумни хора, които просто имат страст към музиката," коментира той. "Това е еквивалентът на хора, които са маниаци на тема хорър филми, или дори възстановки на сражения."

Защо това има значение?

Проф. Томпсън заявява, че констатациите на учените би трябвало да са "успокояващи за родителите или религиозните групи", загрижени за насилието в музиката. Разбира се, да очакваш точно тези обществени групи току така да загърбят предразсъдъците си, било срещу тежката музика, или срещу каквото и да е друго.

По-общо погледнато, в обществото продължава да има много опасения, че насилието в медиите и масовата култура води до социални проблеми. Основното притеснение е, че ако човек е изгубил тази своя чувствителност към насилието и е свикнал с него, било то заради музика, всичката информация за насилие в медиите, или заради графичните сцени на агресия в киното, телевизията и видеоигрите, вероятно няма да се вълнува, ако някой на улицата пострада, нито ще помогне.

Но докато изследването открива някои доказателства за подобна загуба на чувствителност у хората, които играят много видеоигри с насилие, музиката изглежда е няма този ефект. И независимо дали в песните се пее за щастие, за тъжни моменти, или за кръв и вътрешности, стига стилът и самото парче да допада на човек, музиката носи позитивни емоции.

"Водещта емоционална реакция на тази музика е радост и усещане за сила. Смятам, че слушането на тази музика (дет метъла) и превръщането й в придаващо сила красиво изживяване е нещо поразително и изключително", казва проф. Томпсън

Ник Холмс се идентифицира с това, като коментира, че повечето от музиката, която харесва, е "меланхолична, драматична, тъжна или агресивна, без много неутрални неща".

"И тези стилове ми носят радост и сила," заявява той.

По въпроса с текста на Eaten, той допълва: "Не съм писал лично този текст, но бих бил искрено поразен, ако някой, след като е слушал тази песен, е изпитал желание да бъде изяден от канибал."

Oще: bloodbath  death метал  eaten  агресия  бил томпсън  дет метъл  изследване  насилие  ник холмс  чувствителност към насилие  янан сун 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.01.2015, 20:48

1 MarkModel13 | 15.03.201900:29

Алилуя ! So true !
   

оценка

+0 -0