Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да, фънкът има почва у нас

На промоцията на дебютния си албум „От плът и фънк” момчетата са продали над 100 бройки от него. Но оттогава продажбите не вървят много добре. Макар по клубовете да ги приемат страхотно, твърде малка част от хората са готови да дадат 10 лева за качествения диск с парчетата им Снимка: Добрин Кашавелов
На промоцията на дебютния си албум „От плът и фънк” момчетата са продали над 100 бройки от него. Но оттогава продажбите не вървят много добре. Макар по клубовете да ги приемат страхотно, твърде малка част от хората са готови да дадат 10 лева за качествения диск с парчетата им

Толкова млади, а вече не се нуждаят от представяне: успяха да си извоюват име далеч не само в музикантските среди; издадоха албум; зазвучаха редовно по радиата; напълниха най-големите български клубове; свириха на Elevation, на Spirit of Burgas, на Аполония, на наградите на БГ Радио.

Днес фънкарите от Southwick си дават сметка, че са група от четири години и равносметките са неизбежни. Натрупали са сериозен опит за възрастта си - най-големите от седморката са в средата на 20-те, а най-малките още нямат 20.

Всички са школувани музиканти и са знаели с какво се захващат, но важното е, че изминатият път и досегашните перипетии не са намалили удоволствието им от музиката ни най-малко.

А тепърва има толкова неща да им се случват. На 27 септември ще зарадват своята публика в Sofia Live Club с представяне на най-новата си песен 2 You и с още съвсем нови неща. За разлика от други български групи, те не спират да творят с ясната цел да развиват и обогатяват музиката си в различни посоки.

Можем да очакваме по-изразени хип-хоп бийтове, джаз елементи, soulful хармонии и заемки от всякакви други стилове, които обаче не променят сърцевината на Southwick звученето - ритмичен и мелодичен фънк с ярко изпъкващи брасове и допълващи ги вокали.

Конфликтите се изглаждат с годините

Двамата брасаджии Боби Василев и Денис Попстоев държат да не следват предварителни формули при композирането, а просто да оставят музиката да тече.

Така произлязла и новата песен 2 You - заредени от хубавите емоции на цяло лято, прекарано във Варна, един ден тромбонистът и саксофонистът просто си казали „Хайде да направим едно ново парче за Southwick" и засвирили.

Впоследствие цялата група оставя своя отпечатък върху 2 You и останалите нови песни, така че те се превръщат в нещо много различно от първоначалната идея. В по-ранните дни на бандата творческият процес течал доста трудно, но от Southwick отбелязват, че с времето той се улеснява, защото се сработват все повече и малкото конфликти се изглаждат, вместо да се изострят.

„Като цяло сме доста спокойни типове и не се караме за някакви глупости", радват се те. Засега не могат да преодолеят единствено закъсненията за репетиции и се успокояват с това, че там положението просто е безнадеждно.

Чалгата не им пречи

Те предпочитат да говорят предимно за музиката си и да е ясно, че тя е основното при тях. Затова скромно пропускат колко се стараят във всички онези странични дейности, които могат да ги превърнат в успешен продукт.

Например за  участието на 27 септември сами са си направили сериозна бройка плакати и флаери, които ще могат да се видят из София още този уикенд.

Разбира се, Southwick няма как да не се сблъскат с всички трудности на една млада група, творяща на родна почва. Вече няколко пъти са били подхлъзвани - не само финансово. Но не обичат да говорят за това, нито пък да се оплакват, да недоволстват и да обвиняват за нещо „българската реалност".

„Чалгата изобщо не ни пречи", съобщават най-спокойно и без никакво колебание. Тя няма нищо общо с тях и момчетата няма защо да се оправдават с нея - публиката им е съвсем друга. Пък и предпочитат да действат.

„Не може да искаш в 21-и век да си активен музикант и единственото, което да правиш е да седиш и да си свириш вкъщи", казва Боби. Много пъти Southwick са свирили напълно безплатно, правили са гиг и пред точно един слушател. Но са имали щастието да впечатлят и препълнената зала 1 на НДК (където свириха на представлението на Камен Донев).

Те си дават сметка, че в България тяхната музика няма традиции, но това не ги ядосва или отчайва, а напротив - успокоява ги. Помага им да гледат съвсем трезво на нещата и да осъзнават, че е необходимо време нещо такова да се наложи трайно.

Риалитито не е сцена за тях

Срещнали са и доста подкрепа до момента. Лейбълът Music Clinic Records много им е помогнал с издаването на дебютния албум „От плът и фънк". А авторът на първия им клип Добрин Кашавелов е свършил прекрасна работа.

Отчасти и заради това Southwick не бързат да правят второ видео след Pink Skies - държат то да е голяма стъпка напред спрямо първото, което няма да е никак лесно.

„В момента сме на принципа, че искаме колкото може да държим нещата в свои ръце. Да си организираме всичко сами и да си инвестираме сами в себе си", казва Боби.

Неотдавна им предложили да участват и в друг лейбъл, който е много активен в момента, но те знаят, че не е подходящ за тях. Наясно са, че най-вероятно ще трябва малко или много да променят музиката си, за да се впишат в такава среда, а не са готови на този компромис.

Предлагали им да участват и в музикалните риалити формати. Но нямат никакво намерение да се съгласяват: знаят, че няма да им донесе ползи за това, което правят.

Автентичните места за тях са клубовете и фестивалните сцени, а не натруфените телевизионни студия. Вече са обиколили доста български градове и следващите им амбиции се простират зад граница, където се надяват да започнат импровизирано турне - първо из съседските страни, а постепенно и все по на запад.

„А в турнетата никога не се случва това, което очакваш", смее се Боби. „Не очакваш примерно, че до Пловдив ще стигнеш за 7 часа", припомня той едно емблематично пътуване с микробус без „Гражданска отговорност". Днес те вече ходят из страната само с коли.

Значими са за цялата ни музика

Да, Southwick са просто момчета, които правят любимото си нещо и чрез него си търсят собствен път в живота.

Но същевременно, съзнателно или не, те вървят по неотъпкани пътеки и така отварят път за много музиканти след тях. „Никога не сме си мислели, че ще проправяме каквото и да е, ние просто искахме да свирим една определена музика и осъзнахме, че единственият начин да свирим тази музика е да си го направим сами", признава Боби.

Те никога не са гонели какъвто и да е мейнстрийм, но правят нещо много по-важно: печелят нова публика за фънка и за жанровата музика в България като цяло. Трябват ни повече групи като тях.

 

Най-четените