Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Поп музиката става все по-тъжна

Хитовете са станали супер депресивни Снимка: Getty Images
Хитовете са станали супер депресивни

Настроени ли сте за някое купонджийско, весело и забързано лятно парче? Можете да претърсите радиото за някой модерен хит, но по-добре играйте на сигурно и изберете някоя ретро станция.

В търсене на по-дълбоки послания, авторите на хитове объркват слушателя

През изминалите 50 години, поп хитовете са станали по-дълги, по-бавни и по-тъжни и започват да предават все по "сложни емоционални послания", разкрива ново проучване, което наскоро бе публикувано в изданието Psychology of Aesthetics, Creativity and the Arts.

"Докато текстовете на популярната музика стават все по-себични и негативни през времето, самата музика също е започнала да звучи по-тъжно и емоционално неопределено," твърдят психологът Е. Глен Шеленберг и социологът Кристиян фон Шеве.

Анализирайки големите хитове през изминалите 50 години, те откриват, че все по-голям процент от поп парчетата използват минорни ладове, които се асоциират от повечето слушатели (включително и от децата) с тъга и отчаяние.

По случайност или съвпадение, учените откриват също, че броят на женските изпълнители се е увеличавал със стабилни темпове през 90-те, преди да намалее малко през първото десетилетие на новия век (благодарение на Джъстин Бийбър, тенденцията всъщност дори се е обърнала на 180 градуса напоследък). 

Много по-бавни, а твърде често и по-тъжни хитове

Изследователите са анализирали класацията "Топ 40" на поп хитовете (по списание Billboard) за годините 1965-1969, 1975-1979, 1985-1989, 1995-1999, и 2005-2009 г. Темпото на парчетата се измерва с броя на тактовете за една минута,  ладовете пък се определят от опитни музиканти, които слушат записите.

При случаи като Happy Together на The Turtles, в които куплетите са в минорен лад, а припевът - в мажорен, песента бива категоризирана според това кой лад е преобладаващ (в посочения случай това е минорът).

Изненадващото откритие, което направили учените, е че "броят на минорните парчета се е удвоил за последните пет десетилетия". Във втората половина на 60-те, 85% от песните, които достигали до върховете на класациите, са писани в мажорен лад. До края на миналото десетилетие, този процент е паднал до 43.5%.

Освен това средното темпо на парчетата също е намаляло през десетилетията,  макар че това изчисление е малко по-сложно. "От абсолютна гледна точка, хитовете с най-бавно темпо са от 90-те години," отбелязват учените, "което предполага, че тенденцията може би се е уравновесила или е започнала да върви в обратна посока".

Изследователите отчитат, че това забавяне в темпото е по-изявено при мажорните песни (т.е. тези с весели мелодии). Това е знак за "цялостния спад в недвусмислено оптимистичните хитове," пишат те, "както и за увеличаването на броя на песните с по-сложни и емоционални послания". 

Поп музиката изминава пътя на класиците, но в крайно сбити срокове

"Настоящите открития очертават поразителен паралел с еволюцията на класическата музика от 1600 до 1900 г.," отбелязват Шеленберг и Шеве. "През XVII и XVIII век... музикалните произведения са звучали недвусмислено весело или тъжно. Към края на XIX век и до средата на ерата на романтиците, темпото и ладовете вече са започнали са се противопоставят в една и съща творба, "което давало възможност на композиторите да изразят широк спектър от емоции само чрез едно произведение".

"Популярната музика в периода 1965-2009 г. демонстрира същата тенденция на развитие за много по-малък времеви период," добавят учените. "Популярната музика с нееднозначни емоционални послания е съществувала винаги, ала днес артистичният интегритет и комерсиалният успех вече не са обратнопропорционални и арт-рок банди като Radiohead имат милиони фенове". 

Вкусът на слушателите вече отхвърля "типичните" мажорни, бързи парчета

Докато признават, че поп феновете може би не съзнават предпочитанията си към по-сложна музика, изследователите предполагат, че "дори слушателите без музикално образование могат бързо и категорично да разпознаят, когато някоя песен с бързо темпо и мажорен лад (като например "Barbie Girl" на Aqua) има нещо сбъркано в себе си - освен, естествено, текста".

Те добавят, че "Лейди Гага успя по някакъв начин да превъзмогне тази асоциация, тъй като нейните хитове с бързо темпо и мажорен лад ("Born This Way", "Edge of Glory") звучат свежо, докато същевременно напомнят за или цитират музика от по-ранни времена".

Бейбибумърите, които се кълнат в превъзходството на поп музиката от тяхната ера, ще трябва да преосмислят убежденията си, а децата на прехода, които са израснали с възхода на поп музиката, имат повод да се отпуснат малко. Попът може и да не е с качеството на Бетовен или Каунт Бейзи, но поне според това проучване, комерсиалната музика става все по-нюансирана и изтънчена.

 

Най-четените