Дебютните албуми на Atoms for Peace и How to Destroy Angels най-накрая видяха бял свят.
Известно объркване се получава с тези две банди, тъй като да ги наречем дебютанти или аматьори би била една от най-големите грешки. Не че това не си личи от албумите, които издадоха, но все пак за всяко нещо си има причини.
Мачовщина с ангелски глас
Една от по-тъжните музикални новини на 2009 беше излизането на Nine Inch Nails в неопределено дълга почивка. Едно от по-приятните явления на 2010 пък беше едноименното EP на How to Destroy Angels.
Общото между двете е фронтменът на NIN Трент Резнър, който е движещата сила и в новия проект, където участват и съпругата му Марикуин Маандиг, Атикъс Рос и Роб Шеридън, който се грижи за визуалната част на бандата.
Три години и две EP-та по-късно дойде дългоочакваният момент за дебютния албум на групата. Може би не чак толкова дългоочакван след като няколко седмици преди излизането му Трент Резнър обяви, че Nine Inch Nails ще се завърне реформирана, с нови членове, нов албум и турне в САЩ, преди края на годината.
И въпреки радостните новини за феновете на баткото, How To Destroy Angels и дебютът им Welcome Oblivion е сред задължителните албуми тази година.
Съвсем очаквано албумът сякаш идва от нещо като премерена версия на творчеството на Nine Inch Nails, която се е сгушила с ранната мелодичност на Резнър. Всичко добива непознат и загадъчен тон за феновете, с включването на Марикуин Маандиг.
За разлика от на моменти грубиянският звук на Nine Inch Nails, тук има един сблъсък на обичайната звукова мачовщина с нежните дамски вокали, които обаче сякаш се губят в мощната музика на моменти. Цялостно едно завладяващо подгряване за това, което ще чуем от Nine Inch Nails по-късно през годината.
Суперсоловият проект
Преди да се каже каквото и да било за Atoms for Peace е коректно читателите да се запознаят със състава на групата. А той е именно Том Йорк (Radiohead), Флий (Red Hot Chili Peppers), Найджъл Годрич (дългогодишен продуцент на Radiohead), Джоуи Уаронкер (Beck, R.E.M.) и Муро Рефоско (обикновен перкусионист).
За повечето меломани тези имена са достатъчно добра причина да очакват нещо голямо, като за щастие очакванията сякаш са оправдани.
Групата започва да свири заедно в края на 2009, като идеята е да представят дебютния солов албум на Том Йорк. Едва две години по-късно Том обявява, че бандата работи по албум, чийто първи сингъл излезе през есента на 2012. В края на февруари и албумът Amok видя бял свят и набързо успя да спечели както феновете, така и критиката.
Amok очевидно е дело основно на Том Йорк, което го кара да звучи адски много като албум на Radiohead. Основната разлика обаче е необичайната многопластност, която се е оплела в танцувална ритмичност, която звучи в целия албум.
Това, в комбинация с вокалите на Том Йорк, превръщат Amok в един много приятен и красив албум. Може би големият минус, който със сигурност е плюс за други, е че Amok звучи като солов албум на Том Йорк, много повече отколкото като обща работа между велики музиканти. В крайна сметка важното е, че звучи повече от добре.
