Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хмм, готино

Хмм, готино

Началото на бандата може да се проследи до 2010 г., когато Марто (барабани) случайно засича почти непознатия Стоимен (вокали), за който само знае, че пее страшно и си има група, на един концерт.

Двамата са свирили заедно един път преди това, като Марто казва, че "тогава много се впечатлих от него и си викам "Ебаси тоя човек как пее". При тази случайна среща Стойо разказва за зараждащия се проект, в който вече участва и Дидо (китара) и предлага на Мартин да се пробва за барабанист.

Малко по-късно, когато "прослушването" все пак се случва, Марто е впечатлен, че "това не е група, в която някой изсвирва нещо и ти си длъжен да го повториш едно към едно. Всъщност можеш да си измислиш каквото си искаш, каквото ти е кеф." Очевидно е приет в групата и това поставя основата на една от най-обещаващите български групи в момента.

Първите им записи им отнемат около 2 месеца в края на 2011, когато записват 4 парчета за дебютното си EP. В крайна сметка концепцията на групата се променя и през юни тази година на бял свят излизат само две парчета, които целят да запознаят публиката с групата.

Въпреки едва двете издадени парчета, групата свири активно, както в България, така и в чужбина. Дидо разказва, че за първия концерт в Румъния се е свързал с организаторите на концерта на Cancer Bats там и им изпратил двете парчета. Промоутърът ги е харесал и им предложил да са съпорт на канадците. "Въпреки че не разполагаме с много пари, го направихме, защото това стана първата ни осъществена мечта с групата", допълва Стоимен.

Освен от punk metal, групата очевидно се влияе от много и различна музика. Дидо споменава mathcore, stoner, sludge и групи като Every Time I Die и Converge, докато Марто добавя, че слуша "много хеви метълски неща". Разнообразието личи и от музиката им, която може би би се вписала в определението post hardcore с math забежки.

България не е най-приветливото място за един музикант и това се отразява и на Them Frequencies. Стойо казва, че основните проблеми за една група тук са времето и парите. Всеки в групата трябва да работи, но пък всички си гонят целите. "Все още сме достатъчно млади, че да имаме тоя бунтарски дух, който казва "не пък, ще го направя", допълва Стоимен и очевидно момчетата се справят.

Този начин на мислене им помага и при записите на дебютния им албум в Next Dog Studio край Букурещ при Мариус Костаке. Това е човекът, който се занимава със записите в студиото и е бил солидно похвален от друга родна банда Expectations, които имаха два записа там тази година.

Дидо пратил демота на парчетата, които се харесали на Мариус - и след бързи и безболезнени уговорки за цена и време, момчетата записаха албума си там в началото на ноември.

"Парчетата в албума са много по-разлини от EP-то", казва Дидо, като допълва, че концепцията е по-избистрена. Парчетата са свързани помежду си, но въпреки това са отделни и самостоятелни песни. Никой не иска да се наеме с дати за сингъл или за самия албум, но би трябвало всичко да е готово в началото на 2013.

След това естествено следват планове за турне в Европа и по-точно в Източна Европа. Групата ще свири с французите Sofy Major, които също ще представят нов албум. Очаква се турнето да включва 12 поредни дати и да се случи през пролетта на 2013 г.

Познато, но някак не на място и нередно седят Them Frequencies на родната сцена. Може би най-доброто впечатление, както за музиката, така за начина, по който действат, даде Марто. "Очаквах да е нещо яко тресня или нещо много спокойно. Изведнъж се оказва нещо, което е като да гледаш братовчедка си и да си кажеш "хмм, готино".

 

Най-четените