Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На хорото, модерното

В ерата на световния етно (уърлд) бум, по-умните, а и по-кадърните родни музиканти, експериментиращи с фолклора, осъзнаха какво неравноделно богатство са получили, раждайки се именно в България
В ерата на световния етно (уърлд) бум, по-умните, а и по-кадърните родни музиканти, експериментиращи с фолклора, осъзнаха какво неравноделно богатство са получили, раждайки се именно в България

Две новини - добра и лоша.

Да започна с втората: етно-джаз групата Балкански коне отлага издаването на дългоочаквания си нов албум за 2012. А хубавата е, че той се оформя „още по-богат, по-ескспериментален и по-иновативен".

Определението е на мултиинструменталиста Николай Иванов - взискателен, с висок критерий и тънко сито, през което цеди не само естетическите стойности на света около себе си, но преди всичко продукцията, под която сам се подписва. Като автор или съавтор. На арт-формация ОМ. За пиесите на Балкански коне. Или пък в края на поредния саундтрак за българска или чуждестранна продукция.

В ерата на световния етно (уърлд) бум, по-умните, а и по-кадърните родни музиканти, експериментиращи с фолклора, осъзнаха какво неравноделно богатство са получили, раждайки се именно в България. Същата клета България, ошушкана от политици и одрусана от „онези" ритми, които клатят маси и бюстиета сред взрив от потни салфетки.

За огромна радост, тези - по-одарените и по-умните - се увеличиха двойно в последните три години. Младата гвардия, която идва намахано, но не за да отнеме палмата на вечните (и доскоро единствени) кореспонденти между България и света - Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова и Иво Папазов- Ибряма. А да доразвие техните традиции. Без да ги окепазява за евтини цели и с кичозни електронни гайтани.

А да ги „преведе"

"Изразните средства са едни и същи за всички ни, но от теб зависи как ще ги „издумаш". Така Николай Иванов ни въвежда в творческата лаборатория на Балкански коне. Приятели и съидейници, чиято музика излезе извън рамките на времето, пространството, етническите и езиковите различия, загърби и историческата обремененост на Балканите.

Хармонията като хепънинг: виртуозни унисони, екзотични мелодии и динамични ритми са визитната картичка на бенда. „Новите ни пиеси са в богатата традиция на родния полуостров, с много фюжън и джаз елементи, с подчертано „ъпгрейдната" звукова среда, подчинена на чувствителността на меломана на 21 век, напук на истеричното състояние на духа, завзело днешното ни битие", обяснява Иванов, който освен на клавишни, китара и бамбукова флейта, свири и на...маркуч (Че и пее).

Музикант , художник, композитор, аранжор... Неговата на пръв поглед еклектична дейност трудно би могла да се прецени извън контекста на специфичната географска ширина, където живее и твори. Изпълнителят смества традиционен и модерен саунд, различни жанрове и изобразителни езици, експериментира от джаз и авангард до електронна и филмова музика, рисува картини и фрески, прави инсталации и пърформанси. И всичко това - обединено от идеята за пълен синтез, така характерен за съвременното изкуство.

Седем балкански страни

Балкански коне е отворен проект, създаден като експеримент от Красимир Желязков, който преди 11 години решава да обедини емблематични композитори и музиканти от 7 балкански страни заради уменията им в уникална по рода си група. В първия й състав влизат Стоян Янкулов- Стунджи, Теодосий Спасов и Красимир Желязков, Тамара Обровац от Хърватия, Костас Теороду от Гърция, Влатко Стефановски от Македония, Емил Букур от Румъния, Саня Илич от Сърбия и турчинът Хакан Бешер. Във формата са участвали много балкански и световни артисти като Рамеш Шотам - Индия, Марко Рамляк - Хърватия и други. Родните корифеи пренесоха магията на своята музика и традиции на десетки сцени по цял свят. Билетите за тяхното шоу винаги са предварително продадени, а концертите им са посетени от над 60 000 души.

Книга за българската тамбура

Желязков (синтесайзър-китара, българска фретлес и 8- струнна тамбура (булгария); акустична китара), измайстори нов инструмент - чело-тамбура, с който да солира. „Свалих й прагчетата, съвсем фретлес е, и вече имаме българския отговор на индийския ууд. Така композирах пиесата "Нощ", обяснява Краси. Той се прочу и като автор на учебник-ръководството„Книга за българската тамбура, което проследява историята и интерпретацията на този древен български инструмент.

Свързваме името на музиканта и с джаз групи и проекти като Монтуно, ДеЖа Вю, Двойка Скуул, Валсия и др. Участва като инструменталист в биг бенд и диксиленд оркестри; фюжън и блус банди. Представя професионалните си умения на десетки наши и международни фестивали между които "Интернационален диксиленд парад" - Дрезден, Германия; "Втори салон на традиционния джаз" - Прага, Чехия; "Grand Paris Du Jazz" - Париж, Франция и много други.

В последния формат на Балкански коне, който се изяви звездно на тазгодишния фестивал в Банско, са още Влади Величков - кавал; Невена Петрова - вокал, ударни, Радослав Славчев - бас китара, вокал, rain stick и Емил Пехливанов - барабани. Те ознаменуваха 10-годишнината на проекта и у нас. След като славно овършаха лаврите и от добрата стара Европа по повода. И маркираха за следващите пътя, наред с родните корифеи от т.н. междинна вълна - оркестър Карандила и Лот Лориен.

Разбира се, и Булгара,които създадоха омагьосваща модерна визия за българския фолклор. Формат, близък до сърцата на хората. Талантът на музикантите се прояви за пръв път в „Попфолк" (2003) на Ъпсурт. Дебютният албум „Меча сватба"(2005) предложи красиви и силно въздействащи мелодии, съчетаващи българска традиционна музика с дръм-енд-бейс, фънк и броукън бийт. Песните на Булгара създават собствен свят като от народна приказка, в който слушателите и зрителите са пренесени неусетно. От нежни през динамични до бесни звуци, изискващи пълно внимание. Костадин Генчев - кавал, Димитър Христов - тамбура, Христина Белева - гъдулка, Петьо Костадинов - гайда, Чавдар Асенов - бас, Стоян Павлов - перкусии и Кирил Добрев - барабани, програминг все по-често се изявяват с джаз вокалистката Милица Гладнишка, с която мислят в еднакво време. Дали ще се микснат обаче в общ проект, документиран дигитално, ще покаже бъдещето.

Дива река

Изключително вълнуващо е да слушаш едноименния дебют на тази формация, която с пиесите си „вади" не само модерно-автентичен звук, но и перфектни образи, плуващи в етно-джаза. Родните акустици заемат наистина особено място в музикалната ни география. На първо място - като подход. Само най-стойностните и можещите изпълнители дръзват да изключат инструментите от тока и да заложат на синкопи и взаимодействие с тишината.

Другото - да изберат страхотно трудното, но и благодатно поле за експериментите си. Българският фолклор, от една страна, и джазът - от друга. Истински модерен фюжън. Композициите носят задушевно, интимно чувство на свързване с древната ни фолклорна традиция, интрепретирана с енергичен, стилен и заразителен плам. Албумът е в равни части вокални и инструментални пиеси. Ако харесвате групи като Булгара или Оратница, значи и Дива река са за вас. Връзката с Булгара не е случайна, защото двама от музикантите в проекта - Костадин Генчев (кавал) и Димитър Христов (тамбура), са създателите на Дива река. За специфичния и елегантен стил допринася и участието на Стела Петрова (контрабас) и Петър Митов (перкусии).

 

Най-четените