Враждата, която даде на света електрическите китари и рокенрола | webcafe.bg
Musiccafe

Враждата, която даде на света електрическите китари и рокенрола

Webcafe
24.01.2019, 18:28 (обновена 28.01.2019, 12:00)

1 от 3 снимки Назад Напред

gibson les paul

Снимка: © Getty Images

Лес Пол и Лео Фендер - хората, които промениха музиката завинаги

Звучи някак логично историята на рока да започва в нечий гараж в Холивуд. Това обаче няма да е историята на музиканти като Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и Фатс Домино - черните изпълнители, които смесват блус, джаз, кънтри и буги, за да произведат нещо ново и ударно, давайки душа на рока.

Не е и тази на Елвис Пресли - мъжът, който по-късно ще бъде обявен за крал на този нов стил. Дори не е историята на младия радиоводещ Алън Фрийд, който за пръв път дава наименованието рокенрол на новата музика.

Става дума за гаража на музиканта и изобретател Лес Пол, в който в края на 40-те са се събирали млади визионери, сред които и Лео Фендер, за да си разказват истории и да говорят за бъдещето на музиката.

"Едва ли някой в този момент можеше да предвиди идването на рокенрола, но беше ясно, че музиката става все по-силна и по-бурна, оспорвайки границите на акустичните инструменти… Имаше усещане сред тези мъже, че потенциалът за електрическо усилване в музиката все още не е осъзнат напълно и че в него има много сила, която само чака да бъде впрегната и нови инструменти да бъдат създадени."

С тези думи Йън С. Порт описва това, което може да бъде наречено предисторията на рокенрола в книгата си The Birth of Loud: Leo Fender, Les Paul, and the Guitar-Pioneering Rivalry That Shaped Rock 'n' Roll - посветена на враждата между двамата най-известни създатели на китари в историята на музиката - Лео Фендер и Лес Пол.

В началото двамата са приятели и дори сътрудници, които се опитват да създадат по-силен и по-нов звук, който да отразява развитието на музиката към тогавашния момент. Впоследствие обаче се превръщат в конкуренти и съперници от ранга на Моцарт и Салиери.

Самите двама китарни гении са безкрайно различни. Лестър Уилям Полсфу, както е истинското име на Лес Пол, е творец, поп звезда, музикален иноватор и неспокоен ум, който е способен да чуе звуци точно отвъд технически възможното.


Лес Пол, 1947 г.

Неговото поле е сцената и до края на живота си той иска преди всичко да свири. Той обаче, както Порт пише, трябва да се сблъска с ужасяващото откритие, че дори и да стане виртуоз на китарата, това може и да не е достатъчно. Затова започва да вижда китарата като нещо повече, като елемент от по-голям по мащаби проект.

През 40-те и двамата вече са разработили своите прототипи на електрическата китара. Лео Фендер е превърнал студиото си за поправка на радиа в компанията за електрически инструменти Fender, откъдето продава самоделно произведените си модели. Междувременно Лес Пол проектира своята The Log. Той се опитва да убеди компанията за китари Gibson да я включат в серията си, но оттам му отказват.

През 1941 г. той успява да преживее един тежък електрически удар в мазето си в Куинс, където подобно един модерен доктор Франкенщайн се опитва да влее живот в неживата материя на китарите. Впоследствие той се мести в Холивуд, където продължава да работи над моделите си, да композира музика за радиото и да свири със свое трио. През 1948 г. (малко преди да катастрофира тежко) той издава и сингъла Lover, изсвирен със собствената му електрическа китара, който се превръща в радио хит.

Преди 1950 г. нито един от двамата не е успял да убеди някоя сериозна компания да инвестира в прототипите им.

Докато Фендер се бори да запази съществуващата си фабрика в бизнеса, Пол процъфтява като музикант, свирейки заедно с Бинг Кросби и други. Междувременно той е превърнал гаража си в Холивуд в нещо средно между студио и работилница - въобще място за експериментиране със записваща техника.

Именно в този гараж-работилница Лес Пол, Лео Фендер и педантично точният специалист по изработката на инструменти по поръчка Пол Бигсби обмислят китара с твърдо тяло, консултирайки се с музиканти. Един от тях е известният за времето си Мърл Травис, клиент на Бигсби. През 1948 г. Травис иска от дизайнера да му проектира тънко, твърдо, китарно тяло с електрически звук.

Фендер изучава тази китара, но преценява, че е твърде скъпа и луксозна вещ. Вместо това той измисля нещо по-просто - грифът на китарата при него е закрепен и лесно заменяем, което прави китарата далеч по-лесна за производство, по-достъпна и по-практична.

"Това е скокът от класическия дизайн към модернизма; от възрастта на ореха до възрастта на целулоида; от онази Америка, съградена от тухли и желязо, до Америка на предградията от хоросан и стъкло", пише Порт.

През 1950 г. Фендер пуска на пазара серия китари с 6 струни и твърдо тяло, а само година по-късно вече е затрупан от продажби. През същата година поп кариерата на Пол също удря тавана, а дуетът му със съпругата му - певицата и китариста Мери Форд - се радва на добри продажби.

Именно тогава обаче - с успеха на китарата на Фендер, от компанията Gibson решават да създадат модел, който да е с по-елегантна визия и по-мек звук.

За целта те се обръщат към стария модел на Лес Пол. Въпреки че самият той не участва в разработката на новия модел, Лес Пол се включва с определени детайли по китарата. Така скоро по магазините се появява и първата електрическа китара на компанията - Gibson Les Paul, който и до днес е сред най-продаваните и най-известните в музиката.

Междувременно Fender излиза на пазара и с нов модел - култовият Stratocaster, чиято извита, съблазнителна форма, оформена така, че да приляга към тялото на свирещия.

Това поставя началото на тежката конкуренция между двете компании и между двата гения на създаването на китари. Скоро към шоуто се присъединяват и други, но и до днес те продължават да са сред водещите производители в бранша.


Gibson Les Paul и Fender Stratocaster

Конкуренцията между тях продължава през годините - със създаването на електрическата бас китара през 1952 г. от Фендер, с появата на рокенрола като стил, който изисквал още повече мощ на звука, както и с появилата се след това нужда от ефекти за звука на китарите.

Самите китаристи през годините се заемат със задачата да извият и да направят по-мръсен чистия и мек звук от проектираните от Лес Пол и Фендер китари. В книгата си Порт обръща внимание и на това, отдавайки заслуженото и на музиканти като Мъди Уотърс, Ерик Клептън и Джими Хендрикс (за когото е отделено наистина специално място).


Музеят на Лео Фендер с някои от първите му прототипи на електрическата китара

В крайна сметка Лео Фендер продава компанията си в средата на 60-те години, но продължава да работи с други компании. Пол междувременно става свидетел как за около 10 години неговият модел бива спрян от производство, само за да бъде възроден като една от най-елитните китари от вълната на британските блус рокаджии и джазмени.

Днес, в дигиталната ера китарите вече не определят популярната музика. И макар да не е стигнала до края на славата си, тя все пак отстъпва крачка назад за сметка на това, което един лаптоп може да произведе като звук.

Книгата на Порт обаче ни връща в онези времена, дърво, стомана, медни жици, микрофони и усилватели определяха и предефинираха реалността. Проследявайки материалните избори, които отекват през поколенията, книгата улавя странните човешки изобретателност и силата на звука.

Oще: fender  fender stratocaster  gibson  gibson les paul  гибсън  електрически китари  лео фендер  лес пол  рокенрол  съперничество 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.06.2018, 23:15

3 Онуфрий | 27.01.201923:43

Когато преди 60-70 години беше открит транзисторът всички побързаха да погребат електронните лампи, но те все още се ползват в китарните усилватели (и не само), така че лаптопът си има своето място, но както китарите, така ламапите, а също и други "остарели" технологии все оше са налице и се ползват с пълна сила.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.01.2019, 10:43

2 Luppo | 27.01.201910:51

Не ми харесва статията. Откровено дразнеща и неадекватна. Цитирам:
"Днес, в дигиталната ера китарите вече не определят популярната музика. И макар да не е стигнала до края на славата си, тя все пак отстъпва крачка назад за сметка на това, което един лаптоп може да произведе като звук."
Какво? Предвещавате края на свиренето на музикални инструменти ли?! А знаете ли, че вече на много хора им е писнало от електрическия звук и предпочитат акустична китара?! Абсурдно и нелепо сравнение на лаптоп с музикален инструмент! Смях и невежество! Ами дългогодишните музикални академии, в които истински се учи какво е музика, те къде са, според Вас?! Отстъпват на лаптопа ли?! Ужасна статия!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 26.01.2019, 09:07

1 Ivan Stankov.10213511774254316 | 26.01.201909:07

"Авторе" ти викам, защото не си си написАл името. Ама като ти гледам написаното, ебах те в автора!

Когато си се запознал с истирията на електрическата китара за час-два.. от някаква книга. И най-безсрамно манифестираш невежеството си с жълто заглавие като "Враждата, която даде на света електрическите китари и рокенрола".

"Китарата е стигнала до края на славата си и отстъпва крачка назад за сметка на това, което един лаптоп може да произведе като звук."
Това, освен че е глупаво, го слушаме още от началото на 90-те (повече от четвърт век!!!). Явно неподписаният автор на тази "статия" сега навлиза в темата.

Предлагам Уебкафето да го уволнят този човек заради това нещо (статия според тях). Или поне да му забранят да пише за музика.
   

оценка

+3 -0