Идва ли краят на китарното соло | webcafe.bg
Musiccafe

Идва ли краят на китарното соло

Webcafe по Rolling Stone
25.04.2019, 09:31 (обновена 26.04.2019, 14:42)
St. Vincent

Снимка: © Getty

Дори попхитовете някога имаха такова. Днес солото в мейнстрийм рока е застрашен вид.

Към втората минута на "Outta My Head" на поп-RnB звездата Khalid, странен, чужд звук изниква сред лъскавия дископоп на песента. Той копира мелодията за около 15 секунди, преди да се изгуби във фона.

Възможно ли е това да е… да, китарно соло!

Солото в новия албум на Khalid, изсвирено от Джон Мейър (John Mayer), е начин за прескачащия между жанровете Khalid да покаже многостранната си визия. Но не може да се отрече, че през 2019-а яркото китарно соло - един от най-видните компоненти на рокенрола - е все по-застрашен вид.

В последните парчета на водещите мейнстрийм рок или свързани с рока групи на нашата ера — Imagine Dragons, The 1975, Twenty One Pilots — ще чуете доста гумени бийтове и програмиране, но почти никакви китари. Още по-малко нещо, наподобяващо традиционно стъргане на електрическа китара.

Елементи на рап-рока, алтернативния рок от 90-те и емо стила от време на време изникват в съвременния поп, хип-хоп и аренби, но китарите много рядко го правят. Когато чуете соло в поп-запис — примерно "Bad Guy" на Били Ейлиш (Billy Eilish)— е по-вероятно да чувате някакъв тип синтезатор или кийборд.

Показателно е, че малкото скорошни китарни солови моменти, които са оставили белег в културата, са в киното, не в музикални записи. Във филма "Бохемска рапсодия" Фреди Меркюри (Рами Малек) кара Брайън Мей (Гуайлъм Лий) да усъвършенства оригиналното си китарно соло в парчето "Бохемска рапсодия", като му казва да вложи "тялото и душата си в него". Гледката на мъж, стоящ пред усилвателите, изпипващ всяка нота от солото си, изглежда дори още по-стара от самия рок; сякаш гледате ритуал от древен Египет.

За разлика от "Бохемска рапсодия", "Роди се звезда" е ситуиран в съвременния музикален свт, но Джаксън Мейн (Брадли Купър) би могъл със същия успех да действа през 70-те наравно с Queen. Със сериозното си излъчване на мъж от пустошта, Мейн вече изглежда като призрак от миналото на рока, особено сравнен с музиката и излъчването на по-стилизираната Али (Лейди Гага). Нарастващата ирелевантност на Мейн е показана все по-очевидно, когато той и неговата група свирят на някакъв вид фестивал на открито и подхващат метъл-рок парчето си "Black Eyes". Подпухнал и потънал в пот, Мейн навежда глава и започва китарно соло като излива гневни, насечени ноти от струните си.

Предполага се, че подобно грубо отношение с инструмента би трябвало да символизира вътрешната му болка, но сцената същевременно крещи: този човек е толкова свършен, че дори си позволява китарно соло.

През по-голямата част от последните над 60 години, започвайки с моменти като пронизващия саунд на Скоти Мур в "Heartbreak Hotel" на Елвис,  китарата е била част от ДНК-то на рока. Някои от инструментите, отговорни за това звучене, могат да бъдат видени отблизо от жителите и гостите на Ню Йорк. Там, в нюйоркския музей на изкуството „Метрополитън", има изложба на рок-инструменти с името "Play It Loud". В нея са изложени китарата, която Джими Хендрикс използва за прекрасното си бясно соло в "The Star Spangled Banner", боядисаната в червено китара, която Еди ван Хален използва в "Eruption", и различните инструменти, които Джими Пейдж използва за "Whole Lotta Love" и "Stairway to Heaven" на Led Zepellin.

Но самият факт, че тези инструменти са показани зад стъкло в музейна експозиция, само затвърждава усещането, че китарното соло като музикален или културен фактор е преминало отвъд пика на славата си.

Трудно е да посочим кога китарата в мейнстрийм рока и попмузиката започна пътя си по низходящата спирала на забравата (не и в метъла, където солото още владее сцената).

За известно време изглеждаше сякаш всеки поп-хит (най-вече "Beat It" на Майкъл Джексън) имаше соло, което му придаваше известна сериозност и тежест. Определено алт-рок сцената на 90-те заби първия кол в сърцето на китарните сола. Кърт Кобейн си позволи соло в "Come as You Are", а Били Корган от Smashing Pumpkins накара много рок-критици да използват фразата "вади соло". Но текстурите и разпръснатият, не-показен стил беше по-предпочитан от пластмасовата показност на глам метъла, който грънджът и алтернативният рок заместиха. Тези стилове отразяваха често обърканите, сложни емоции в текстовете на изпълнители като Кобейн и Корган. Кърт например почти никога не излизаше отпред на сцената през соловите си китарни изяви.

Китарните партии в записи на банди като Pavement добавиха ново ниво на ирония към солото, а когато хард-рокът се завърна в началото на новото хилядолетие под формата на ню метъл, рифовете в парчетата на KoRn или Deftones често бяха дори още по-крайни и болезнени от тези на Кобейн.

Вероятно беше неизбежно китарното соло да надживее полезността си. След всички тези години и иновации, какво би могло да предложи то? Какво не е било правено вече, от Хендрикс до Стиви Рей Вон?

Но възходът на хип-хопа, денс музиката и съвременния поп затвърдиха колко излишни и ирелевантни са солата. В тези жанрове, китарите често са семплирани или използвани за ритмични модели, но солата като цяло не съществуват. Показателно е, че "Don’t Hurt Yourself", колаборацията на Бионсе с Джак Уайт в духа на Led Zeppelin, не съдържаше почти никакви значими китарни изпълнения.

Също толкова си заслужава да отбележим, че през последните 15-20 години, изпълнителите, които са свирили на китара като Джими или Стиви, съзнателно гледаха в миналото. През първото десетилетие на този век Джак Уайт и Дан Ауербах от Black Keys поддържаха китарното соло извън моргата. Солата, особено на Уайт, бяха френетични, неравни, резки и изострени, а новият сингъл на Black Keys "Lo/Hi" включва кратко, здраво соло на Ауербах.

Актуалният This Land на тексаския блус-рокер Гари Кларк-джуниър едновременно отхвърля соловите китарни клишета, и същевременно бълва много хлъзгави рифове в песни като "Low Down Rolling Stone". И все пак дори в рока с ретро излъчване, китарата вече е второкласен обитател. "Ready to Let Go" на Cage the Elephant съдържа най-краткото и най-некитарно звучащото соло; то изглежда като слайд китара, учеща се да подсвирква, и приключва още преди да осъзнаете, че е започнало. Новият им сингъл "Goodbye" е балада, опираща се изцяло на пиано — без каквото и да е соло.

Извън самото звучене, традицията може да бъде разглеждана и като културна отживелица, както и музикална такава: има ли нещо по-мъжко и по-бяло от китарното соло?

От друга страна, на наградите "Грами" тази година, две жени отстояха своята територия в традицията на солата с истински солови китарни моменти. По време на изпълненията си на живо и Ани Кларк (St. Vincent), и аренби изпълнителката H.E.R. блеснаха със сола, които бяха стегнати и елегантни, вместо да са крещящи или мачовски.

Подходът на Ани Кларк към китарата е не толкова показен и по-текстурен; нейните рифове и от време на време сола не изпъкват толкова много, колкото се сливат в аранжиментите, което е уместно за изпълнител, сред чиито китарни влияния са по-деликатни музиканти като Робърт Фрип и Марк Рибо.

"През няколко години редовно някой заявява, че китарата е мъртва", каза изпълнителката миналата година. "А това просто не е вярно. Тя ще бъде преоткрита и цикълът ще продължи. Китарата никога няма да умре или изчезне."

Солото може никога да не доминира по начина, по който го е правило някога, точно както и рокът, но с помощта на хора като Ани Кларк, то може за пореден път да избегне преждевременно опело.

Oще: imagine dragons  st vincent  twenty one pilots  китара  китари  китарно соло  мейнстрийм рок  метъл  музика  поп  рок  соло 


Още от Изпълнители

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

5 violatоr | 26.04.201910:29

Солото е стандартен музикален елемент. Поредица от тонове в пентатоник стандарт. И няма нищо общо с Богове, духове, Аллах, Дядо Коледа, приказни герои и говорящи еврейски духове.
Най-често солото е демонстрация на съчетанието между техничност и бързина, наречено "виртуозност". И разбира се, че има сола (и елементи от сола), които се повтарят. Пълно е с такива.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

4 Dox | 25.04.201922:19

Солото, независимо дали е китарно, бас, пиано, вокално или пък на барабани е импровизация. А импровизацията е демонстрация на връзката с Бога, с божественото в конкретен момент. За това и всяко соло на едно и също парче, но на различен концерт е различно. Защото и връзката с Божественото никога не се повтаря. Тя всеки следващ път е различна. Записът на солото е запис на връзката с Божественото в този момент. Прослушването на този запис след това не е. Той вече е само история и нищо друго.

За това и не виждам какъвто и да било край не само на китарното, но и на всяко друго соло, защото е демонстрация на връзката с Бога, т.е. - импровизация. А тя съществува от незапомнени времена. И не касае само музиката. Актьорът в театъра импровизира. Готвачът също импровизира, когато му е кеф, а не прави поръчаното меню. Танцьорът също импровизира, когато настрои сетивата си и мозъкът си на честотата за връзка с Бога. И тогава е най-интересно, защото точно тогава са възможни чудеса.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.06.2015, 17:43

3 Metiv | 25.04.201918:13

Докато има почитатели нан китарата, ще има и сола! Който слуха хип-поп и разни други такива замазани стилове пък ще продължи да си ги слуша и без китари. Статията според мен е едностранчива и търси ефекта на заглавието....
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 16:31

2 rare case | 25.04.201913:36

Нямя китарни сола, защото няма Ричи Блякмор, Браят Мей, Слаш............и куп други виртуози.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.04.2017, 10:49

1 violatоr | 25.04.201912:47

В днешно време музиката се прави от не-музиканти. Какви китарни сола да има?
   

оценка

+2 -0