Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Йордан Камджалов: "Гаранции на гребена на вълната и на ръба на пропастта няма"

Ако във вашите представи диригентът е човек на възраст, с авторитетната осанка на многогодишния опит и властен поглед под мрачно навъсените вежди, то приветливият и свеж вид на 36-годишния Йордан Камджалов със сигурност не се вписва в клишето.

И все пак той е диригент със завидна международна музикална кариера и с опита на впечатляващи изяви на три континента. Камджалов е сочен от Лондонската филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своята генерация и е носител на редица престижни международни отличия.

След 10 години живот в Германия, през 2011 година, той е избран сред 150 други кандидати за генерален музикален директор и главен диригент на операта в Хайделберг. Свирил е с водещи оркестри в Лондон, Цюрих, Берлин, Париж, Токио...

Едновременно с международната си кариера, маестрото развива и своята едноименна фондация, която от близо седем години подава ръка на млади български творци в областта на музиката. Чрез нея се поддържа концептуалният културен проект "Музикална лаборатория за Човека", както и международният проект Genesis Orchestra.

Не можем да подминем и онова, което редовно се споменава при представянето на маестро Камджалов, а именно, че през 2014 година на негово име беше кръстен космически обект (астероид). Така "52292" получи името "52292 Kamdzhalov".

Снимка: Добрин Кашавелов

Извън задължителната кариерна справка, всеки, който е слушал интервюта на маестрото, знае, че Йордан Камджалов има своя специфична философия за живота, гениалността, за мястото на България, за космоса и за безбрежността на човека.

И все пак в блиц-интервюто, дадено за Webcafe, той отрича склонността си към философски разсъждения с думите, че според него "Животът, Космосът и Човекът са нещо много повече". Той твърди, че "разсъжденията идват от стремежа на малкото към голямото".

Самият Йордан Камджалов се самоопределя именно като "човек на стремежа", който не прави разграничение между живота си и работата. Маестрото смята, че е един и същ, както в личен план, така и извън концертната зала - както може да се очаква от човек, който заявява, че обича да си почива "чрез работа".

И именно работата, заедно с природата и "свръхчовешкото в живота", са и нещата, които го зареждат най-много творчески.

Снимка: Добрин Кашавелов

А ето и още някои oтговори, които маестро Камджалов даде на няколко наши блиц-въпроса:

Като световнопризнат класически диригент как гледате на съвременната музика?

Както в съвремието, така и в т.н. "класическа епоха" е имало както гениална музика, така и такава, която за нищо не става. Мисля, че съвременната музика е на мястото си. Ако на някой нещо не му харесва - нека направи нещо по-добро.

Слушате ли популярна музика и каква е тя?

Аз не слушам никаква музика. Но, струва ми се, най-универсалното, което някога съм слушал, е автентична българска народна музика.

Кои са съвременните личности, на които се възхищавате?

Теодосий Теодосиев, Мариус Куркински, Анна Стайкова, Лили Димкова и още много хора, които срещам всеки ден в живота си.

А историческите личности, на които бихте искали да подражавате?

Не искам да подражавам на никого. Покланям се пред Раковски, Левски, Моцарт, Вагнер, Толстой, Микеланджело... За мен да се възхищаваш е нещо повече от естествено, но не става въпрос на подражание.

Вярвате ли в Господ?

При мен нещата стоят по друг начин... Никога не съм вярвал в Бог. Аз знам, че той съществува навсякъде и никога не ми се е налагало да вярвам.

Ако трябва да подредите поред трите най-важни духовни ценности за вас, кои ще бъдат те?

- Любов, Мъдрост, Истина.

Снимка: Добрин Кашавелов

Определят ви като експериментатор в областта на класическата музика. Какво означава за вас "музикален експеримент"?

Опит за разширение на границите. Те могат да бъдат разширени само в състояние на дързост, креативност и доверие.

Какво означава "Свобода в класиката"?

- Един стремеж за излизане от зоната на статуквото в областта на изпълнителството, комуникацията и търсенето на пътища за докосване между хората.

Разкажете повече за предстоящия ви концерт на 26 март, който ще се състои на "Колодрума" в Пловдив. Какво да очакваме и защо точно "Requiem" на Волфганг Амадеус Моцарт?

Много се радвам, че ще можем да представим това изключително заглавие и пред пловдивска публика, един ден след представянето му в София на 25 март.

Единственото, което можем да обещаем, е че ще бъдем напълно честни, откровени и отдадени на музикалното послание на този разтърсващ шедьовър. Гаранции на гребена на вълната и на ръба на пропастта не могат да бъдат давани. Нека заповядат всички.

 

Най-четените