Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Животът и смъртта на Кърт Кобейн

Филмът Montage of Heck оборва много от митовете за Кобейн Снимка: Getty Images
Филмът Montage of Heck оборва много от митовете за Кобейн

Фронтменът на Foo Fighters Дейв Грол в продължение на две години е стоял настрана и е отказвал да участва в документален филм за покойния си колега от Nirvana Кърт Кобейн, само за да размисли в навечерието на излизането на филма на Брет Моргън "Cobain: Montage of Heck" и всеобщите похвали към него на световната му премиера на кинофестивала "Сънданс".

"Cobain: Montage of Heck", който дебютира във Великобритания следващия месец, е първият "оторизиран" документален филм за фронтмена на Nirvana. Сред продуцентите е Франсис Бийн Кобейн, дъщерята на Кобейн от Къртни Лав, която е била само на 19 месеца, когато баща й се самоубива на 5 април 1994 г. Филмът съдържа непоказвани досега кадри от детството му и видеа на Кърт и Къртни в техния дом, където двамата се смеят и се шегуват как Лав е една от най-мразените жени в Америка. Закачливостта им пред камерата оставя усещане почти за сапунена опера.

Филмът се старае да обори много от митовете за Кобейн

Моргън твърди, че Кобейн е започнал да употребява хероин в тийнейджърските си години и не Лав е тази, която е виновна за това, че той е посегнал към дрогата; той оспорва и тезата, че Кобейн се е самоубил, защото е мразел славата си.

Филмът включва само няколко класически интервюта, предимно с членове на семейството му. На екрана са интервюирани майката на Кърт - Уенди О'Конър, бащата Доналд Кобейн, мащехата му Джени Кобейн, сестрата Ким Кобейн, първата му сериозна приятелка Трейси Марандър, и Къртни Лав. Единственият интервюиран музикант е Крист Новоселич, басист и съосновател на Nirvana.

Заглавието на филма е взето от две демо-касети, които Кобейн записва някъде около 1988 г., като едната е 8-минутна, а другата - 36-минутна, озаглавени Montage of Heck. Касетите, които са достъпни като нелегални копия от повече от 15 години и са леснодостъпни в Интернет, включват музика от фонотеката на самия Кобейн, елементи от демота на Nirvana и песни, записани от Кобейн. Голяма част от саундтрака към филма е взета от тези демота; музиката към филма никога не е била официално издавана.

Голямо музикално откритие на Моргън, когато той преравя 200 часа семейни аудиозаписи, е кавър на "And I Love Her" на Beatles

Дейв Грол се присъединява към Nirvana след излизането на дебютния им албум Bleach, и след напускането на барабаниста Чад Чанинг. Той е забелязан от Новоселич и Кобейн в пънк-бандата Scream и записва с тях Nevermind през 1991, с което тримата полагат основите на сиатълската гръндж-сцена.

След европейската премиера на Cobain: Montage of Heck, състояла се на Берлинския филмов фестивал, режисьорът Моргън разкри, че вероятно ще премонтира филма, след като Грол също е обявил, че желае да участва в разказването на историята на Кобейн: "Дейв Грол записваше албум, докато правехме интервютата, и не беше достъпен. За мен това не беше проблем, защото това не е типът филм, в който интервюираме всички, познавали Кърт; това е нещо лично, интимно, и считах, че Крист Новоселич ще е единствен представител на Nirvana. После мениджмънтът на Дейв се обади, след като вече бях приключил филма, две седмици преди премиерата, но нямаше достатъчно време, за да добавя и неговата история, така че ще се върна назад и де се опитам да го интегрирам във филма."

Дори и без присъствието на Грол, филмът се радва нa всеобщи похвали

Сп. Rolling Stone писа за него следното: "Това е продължил осем години колективен проект на любов и амбиция, който дава личен поглед отвътре към разума на твореца, от неговите първи творчески вълнения до спиралата на смъртта."

Похвалите наистина са заслужени. Моргън е получил достъп до лични семейни видеозаписи и аудиоархиви. Франсис Бийн Кобейн, която не помни баща си, се вижда във филма в някои от архивните кадри. Има една сцена, в която певецът реже косата й, докато изглежда надрусан, и интимен момент, когато Кобейн къпе дъщеря си и казва на Лав: "В момента съм щастлив." Но точно когато виждаме Кобейн като баща, всичките фатални последици от злоупотребата му с наркотици стават най-очевидни.

Филмът използва анимации наравно с аудио, за да пресъздаде моменти от живота на Кобейн

Най-интригуващото анимирано представяне е, че свръхдозата на Кобейн в Рим през 1991 не е първият му опит за самоубийство. След като губи девствеността си, вестта за това се разпространява в училището му. Унизен, той сяда на железопътните релси с надеждата да го прегази влак. Унижението е основна ключова дума във филма, и творбата на Моргън твърди, че усещането за срам, когато вокалистът е подозирал Лав в изневяра, е било по-вероятна причина за самоубийството му.

"Когато той отива на железопътните релси, за да се самоубие, той не го прави защото е депресиран и суициден, а защото не може да понесе присмеха," казва Моргън. "И цялата тази теза, че Кърт се е самоубил, защото не е искал да бъде известен... той определено е предал нещо такова като послание, като го е написал в самоубийственото си писмо, но нищо в материалите му не ни насочва към това писмо. То изглежда като абсолютна аномалия."

 

Най-четените