Работодателите нямат правото да следят служебните имейли на работниците си, освен ако работниците не бъдат изрично предварително уведомени за това. Това реши Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.
Това означава, че всички държави, които членуват в Съвета на Европа, трябва да приложат това решение като законова практика, включително и България.
Към момента някои държави, членуващи в Съвета на Европа, позволяват на бизнеса да следи изкъсо работната си ръка - в някои държави работодателите имат правото да четат електронната поща на служителите си.
До това решение се стига след като румънски гражданин е завел дело в ЕСПЧ срещу работодател, който го уволнил заради използване на служебен профил за лична комуникация. Случаят е от 2007 година.
Тогава румънецът Богдан Михай е бил уволнен от службата си, тъй като използвал служебния си профил за лична комуникация с годеницата си в чат приложение. След уволнението програмистът завежда дело в румънски съд. Тогава румънецът пледира, че му е нарушено личното пространство.
Съобщенията съдържали информация за здравето и сексуалния живот на уволнения и годеницата му. Подобна информация може да бъде възприета и като лични данни. Въпреки това обаче съдът отсъжда в полза на работодателя.
Позовавайки се на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, румънецът се обръща към ЕСПЧ.
Първото отсъждане по случая било миналата година. Тогава Съдът в Страсбург решава, че личното пространство на служителя наистина е накърнено. Въпреки това обаче работодателите имали правото да следят комуникациите на служителите си, които били осъществени с корпоративни средства.
Решението на ЕСПЧ от вчера обаче е друго - Съдът ревизира миналогодишното си решение и посочва, че работодателите нямат право да следят комуникациите на служителите си. Разговорите на служителите на дадена фирма се възприемат като лично пространство и могат да съдържат лични данни.
Решението на ЕСПЧ е и изключително актуално с оглед на дебатите, предизвикани от все по-размитите граници между личния и професионален живот.
Румъния няма да изплаща обезщетение на уволения гражданин. Държавата трябва да покрие само разноските по делото.
