Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това, което социолозите не ни казват

По данните им ще ги познаете...
По данните им ще ги познаете...

Преди избори има две характерни проявления в публичното пространство на страната. Едното е "жанровата" поява на множество партии, които атакуват избирателя с послания и скъпоструващи реклами.

Второто е наборът от социологически агенции, които пророкуват вота и нагласите на хората. И ако повечето партии, които ще участват на изборите през май, не са електорално значими, то социологическите агенции започват да играят роля, по-голяма от тази на партиите.

Започваме да си задаваме въпроса: Кой прави политиката? Всичките тези 45 субекта (партии и коалиции), които ще присъстват в бюлетината на парламентарните избори следващия месец, или тези 4-5 социологически агенции, които, успоредно с партиите, не слизат от публичното пространство?

Разбира се, мнозинството от партиите, които ще се явят на изборите на 12 май, са повече от фигуративни. Те няма да играят роля след парламентарния вот. Не е такъв случаят, обаче, с онези анализатори, които боравят с числа.

Едни и същи имена пророкуват изборните резултати от 90-те години насам. И ако много е изговорено по отношение на потребността от смяна на политическите елити, дискусията за обновяване на анализаторите - от журналистите до социолозите, като че ли минава на заден фон.

Почти всеки ден започнаха да излизат социологически проучвания. Тук въпросът обаче е не какво ни казват те, а какво пропускат да ни информират. Или какво трябва да имаме предвид, когато попадаме на техните данни.

Първо, всяка една агенция, която публично оповести своите резултати, освен да посочи извадката, метода и периода на изследване, е длъжна, по закон, да упомене и поръчителя на изследването.

По никакъв начин не искам да подценявам академичния интерес и търсения на научно-изследователския център на Ямайка, но вероятността този център да е поръчал проучване на електоралните нагласи за българските избори непосредствено преди тях, в което дадена партия да има "крещяща" преднина пред друга такава, е, меко казано, малка.

Социологическите агенции трябва да посочват истинските поръчители на своите изследвания, тъй като те така или иначе ще трябва, рано или късно, да декларират обема и цената на предоставената от тях услуга с конкретните клиенти.

Никоя агенция не прави изследване, ако няма ясен поръчител. Противното би означавало социолозите сами да си плащат анкетьорската мрежа, обработката и аналитичната работа по резултатите.

Второ, зависимостта на изпълнителя от клиента е една от най-суровите поуки, които можем да си извадим от хронологията на прехода. Който поръчва музиката, той плаща, е казал народът, а едва ли има социолог, който, макар и тихомълком, да не се съгласи с това.

Трето, зависимостта на социологическите агенции от спечелването на обществени поръчки. В този смисъл, тук агенциите се делят на "дисиденти", т.е. тези, чийто досег до обществените поръчки бива цензуриран от властимащите, и онези, които се "изхранват" именно с това. Може да си представите какви данни вадят едните и другите преди избори. Ако трябва да модифицираме известната максима: "По числата им ще ги познаете".

Що се отнася конкретно до излезлите вече проучвания, редно е да вникнем по-детайлно в тях. Агенциите са като цяло единодушни, че ГЕРБ води пред БСП, но се различават в разликата, с която партията на Бойко Борисов има предимство пред социалистите.

Какво обаче не ни казват тези проучвания? Първо, че БСП е стигнала своя електорален таван. Партията на Станишев няма да расте повече. БСП удържа монопола върху лявото пространство в страна през целия преход. Това обаче доведе до кадрова умора и техническа рутинност.

БСП е програмно изчерпана, а предизборните й ритуали, като този да изблъсква лидера на лявото си крило Янаки Стоилов пред хората, е повтарян театрален трик, на който може да "ръкопляска" само твърдото й ядро. Изборите ще донесат на Станишев само стандартните избиратели на партията. "Кадровата" чистка в листите на социалистите не постигна търсения ефект за "отварянето" на партията към периферията й.

Второ, ГЕРБ се състои от 10-12% твърдо ядро, което не може да бъде повлияно от текущите скандали с Мирослав Найденов, Емил Димитров или Цветан Цветанов. Това е членската маса на партията, както и хора, зависими от управлението на Борисов - конкретни назначения в държавната и общинска администрация и приятелски бизнес.

Подкрепата на останалите за ГЕРБ обаче се състои от една доста "мека" периферия. Въпросът за тяхната мотивация да гласуват за ГЕРБ ще бъде ключов момент в тези избори. Важното при тези избиратели е, че тяхната мотивация в голяма степен е "негативна" - те не харесват Борисов и сие, но още повече не понасят посочваната от социолозите алтернатива - БСП. Тази "мека" периферия от избиратели ще гласува най-вече "против" БСП, пускайки вот, евентуално, за ГЕРБ.

Тук идва и третото нещо, за което социолозите мълчат: изключително трудно е да бъде предвидено за кого, в крайна сметка, ще гласува подобен род "плаващ" електорат. Основният риск пред ГЕРБ е тези хора да направят информиран избор.

В такъв случай се минимализира вотът "срещу" и се увеличава гласуването „за". А доколкото БСП не се привижда като алтернатива на ГЕРБ извън стандартните избиратели на Столетницата, то те ще станат своеобразен електорален "донор" на другите партии.

Четвърто, почти всички социологически сондажи посочиха, че популистки тип партии като "Атака" консумират най-добре електорат от социалното напрежение от последните месеци. Всяка една популистка партия е формация на протеста. Уличните ругателства намират своето политическо представителство най-лесно в подобен род партии.

Едва тези дни обаче две агенции показаха, че ръстът на националистическите формации спира. Социолозите обаче избегнаха да коментират това, че при нормализираща се ситуация "Атака", НФСБ и ВМРО лесно ще стопят трупаните проценти. Следователно, тенденцията на ръст при тях ще бъде последвана и от тази на спад.

Последното е свързано и с петото нещо, на което е редно да обърнем внимание: тенденцията за нормализиране на социалната среда, в която ще се проведат парламентарните избори, ще доведе и до покачване на рейтингите на цивилизовани партии като ДБГ и ДСБ, които останаха на заден план спрямо потребностите на популистката вълна, заляла страната през февруари.

В колкото по-нормална среда се проведат парламентарните избори, толкова повече ще спечелят партиите на Меглена Кунева и Иван Костов, за сметка на националистите. Ако при ДСБ обаче подобен ръст е по-съмнителен, с оглед на капсулирания характер на партията, никой не може да каже с каква периферия от избиратели ще осъмне ДБГ в деня на изборите.

На шесто място, нужно е да се обърне тепърва сериозно внимание и на едно специфично явление в българския политически и аналитичен опит. А именно, раздразнението, което провокират определени личности с обществената си дейност. Избирателите в страната не обичат да им се казва "кой ще спечели" изборите.

Това засяга едно от малкото останали им поводи за самочувствие, а именно - това да бъдат суверен и като такъв да избират кой да управлява държавата. В такива случаи се наблюдава ефект на раздразнение, който се изразява в това, определено количество избиратели да гласуват не толкова против партиите, колкото срещу социологическия мейнстрийм, който диктува изборните нагласи чрез обществени сондажи. Хора гласуват срещу социолози.

Това не трябва да ни учудва. След като социолозите се явяват успоредно с партиите на политическия пазар непосредствено преди изборите, логично е да споделят с тези партии и техните негативи. Основният от тях е липсата на доверие в обществото. В това разликата между партиите и социологическите агенции сякаш се загубва.

 

Най-четените