Като цяло съвременните българи предпочитат да четат художествените романи. Това коментира за БТА Иванка Ванчева, заместник-председател на Асоциация "Българска книга" (АБК).
По думите й навлезлите масово тв сапунки са изместили любовните книжки, предпочитани от дамите в недалечното минало. Сред съвременните млади жени е много популярна развлекателната литература - романи от типа на "Дневникът на Бриджит Джоунс". Дамите обаче все по-често посягат и към криминалните творби, които в миналото бяха основен приоритет на мъжете.
Като цяло мъжете предпочитат нехудожествена литература, сочат наблюденията на издателите - различни исторически изследвания, написани популярно, както и книги от сферата на политологията.
И при двата пола през последните години се наблюдава повишен интерес към историческите романи.
Според Ванчева обнадеждаващ е фактът, че четящите хора проявяват все по-голям интерес към съвременната проза.
На пазара се появяват различни автори от "екзотични" държави, които също се търсят. Основната причина според издателите е, че преди отпечатването им в България, те са "пробили" на пазарите в западноевропейските страни и в САЩ.
Разказите, поезията и комиксите нямат почва у нас
Българите не четат много разкази, но така е още от преди 1989 г., разказа Ванчева. Интересен факт е, че комиксите все още също не са популярни у нас.
Поезията се издава в твърде ограничени тиражи. През последните години някакъв успех бележат само малките подаръчни антологии, които вървят много покрай празници като 14 февруари.
За българските творци място на пазара има, но читателите търсят строго определени имена, сочат наблюденията на Ванчева.
Класическите творби все още вървят, тъй като се изучават в училище и младежите щат-не щат ги купуват. Интересът към западноевропейската класика е нисък и се задържа на едно ниво.
Едни от най-популярните са детските книжки
Според Ванчева обаче българинът не обича да експериментира и се придържа към авторите, които е чел в детството си. Книги за деца купуват най-често бабите, а не родителите. Това обаче създава проблем, тъй като съвременните деца не винаги харесват и разбират прочетеното им, а днешните автори, които пишат всъщност модерните приказки остават непозната територия за тях.
От 3000 книгоиздателски фирми, работят 100
Финансовата криза удари сериозно издателския бранш, коментира още Ванчева. По думите й вече има фирми, които са замразили дейността си в очакване на по-добри времена.
На практика в страната има близо 3000 дружества, в чийто предмет на дейност е вписано и книгоиздаването, но реално в този сектор работят не повече от 100-120 фирми.
За състоянието на един регион може да се съди по нивото на продажбите на книги, смята Ванчева. В страната ни има доста райони, където броят на четящите хора все повече намалява и за да не остава неграмотно младото поколение е необходима сериозна държавна политика, коментира тя.
Изложения на книги се правят само в няколко от големите градове, като най-сериозните базари в страната са три - през пролетта и зимата в София и един през лятото във Варна.
В по-скромни мащаби изложения на книги се правят още в Пловдив, Хасково, Сливен, Стара Загора и Бургас.
Един от най-големите проблеми на книгоиздателите е размерът на ДДС
Ванчева припомни, че ставката на ДДС за този бранш в Германия е 7 %, във Франция - 5,5 % сто, а в Ирландия, Полша и Англия - нула.
България и Дания са с най-високите ставки в Европа. АБК продължава да настоява пред финансовото министерство данъкът да бъде намален от 20 на 5%. Според Ванчева такава стъпка ще улесни много най-вече читателите, тъй като книгите ще станат по-достъпни.
От АБК настояват да бъде създадена специална институция, която да провежда държавната политика за насърчаване на четенето. Такива органи има в почти всички европейски държави.
Според Ванчева най-добър е германският модел, където е структурирана фондация с участието на държавни и частни структури. На практика тя работи с децата още от родилния дом. Там майката получава като подарък първите подходящи детски книжки.
По-късно библиотеката на семейството продължава да се обогатява за сметка на държавата при посещенията в детските консултации. Чрез различни програми политиката за насърчаване на четенето продължава в детските градини и училищата.
