Специален съвет за българския език към Министерския съвет ще се занимава с чистотата на книжовната реч и ще изготвя и публикува в "Държавен вестник" правилата - граматика, правопис, замяна на думи с равностойни в българския език, съобщава в. "Труд".
Това е една от идеите в новия законопроект за българския език, внесен в парламента от председателя на образователната комисия Огнян Стоичков от "Атака" и колегата му Станислав Станилов. Директор на съвета ще е председателят на Института по български език към БАН, а членове - трима учени от института, трима преподаватели от висшите училища и трима учители.
В законопроекта се регламентира кога и къде книжовната норма е задължителна, а при неспазването й може да има глоби. Те ще се налагат от министъра на образованието, който ще следи и за изпълнението на закона.
Стоичков обясни, че проектът обединява всичките 114 нормативни акта, в които има предписания за употребата на книжовната норма. Проектът задължава ползването на книжовен български в училища и детски градини, но остава правото за изучаване на майчин език.
В обществените медии се забраняват например новинарски емисии на чужд език в национален ефир. Такива може да има в регионални програми, но задължително с писмен превод на български.
Ако законът мине, новини на турски по БНТ и БНР ще има само в регионите със смесено население. Чужд език или некнижовен български ще е забранен и на обществени събития като митинги и манифестации. Дори при участие на чуждестранни гости ще се говори на български с превод на съответните работни езици.
Правилата на езика ще бъдат публикувани официално и използването им ще е задължително за институции, граждани и фирми в тяхната кореспонденция, както и на обществени събития.
В "Държавен вестник". ще бъдат оповестявани новостите в граматическите правила, нови думи, заменени чужди думи с равностойните им по значение български думи и т. н. БАН ще има задължението периодично да издава правописен речник и такъв на чуждите думи, но сега спазването на правилата в тях вече ще е задължително в гореизброените случаи.
Съветът всяка година ще докладва на парламента за използването на книжовен език в институциите и обществената сфера, като информацията ще се събира от министерства, общини, съдилища, комисии и други институции. Съветът ще отчита и какви усилия е положил за запазване на чистотата на езика.
Друго задължение на съвета ще е да чете проектите за учебници и при разминаване на езика в тях с книжовната норма те няма да бъдат одобрявани за публикуване. За неспазване на тази норма от издателствата например е предвидена глоба - от 500 до 1000 лв. и имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
Фирми и други юридически лица, които в официалната си кореспонденция и документация не използват книжовен български, също може да бъдат глобени от 500 до 1200 лв. При гражданите процедурата е по-мека - наказанието за неграмотна и цинична реч, за диалектни форми или на чужд език жалба до институция може да е до 300 лева. Ако причината обаче е непознаване на книжовния български, преди да се налага санкция, държавата е длъжна първо да осигури на човек обучение.
Между 100 и 800 лв. може да е наказанието за физическо лице или фирма, което разпространява учебни, справочни или други материали, нарушаващи закона за езика. Това не важи за защитени търговски марки, например "Кока-Кола". Или лютеницата "Дерони", която се пише на латиница. Няма проблем и с концерти, развлечения, промоции.
Задължително ще е обаче информационни съобщения и текстове да са на книжовен български. За разлика от законопроекта на БСП, в новия не се посочват изрични правила за табелите.
Според вносителя Стоичков съветът трябва да има своя администрация и да може да работи по сигнали и да се самосезира.
