Президентските избори в Русия бяха нечестни и категорично манипулирани в полза на премиера Владимир Путин, твърдят международните наблюдатели, цитирани от Ройтерс.
Независимата организация "Голос" пък ги определи като нормални за последното десетилетие - недостатъчно ниво конкуренция, държавна намеса в изборния процес и принудително гласуване.
Междувременно започват протести срещу Путин, наречени от The Wall Street Journal "най-многообещаващата новина в Русия". Изданието обаче коментира, че неделните ерзац-избори са знак, че преходът към демокрация е още далеч и че победата на Путин е била предварително подготвена. "На Явлински не му позволиха да се кандидатира, държавните тв канали прославяха Путин, а самият той разиграваше антиамериканската карта". Изданието подозира изборни фалшификации чрез разкарването на избиратели да гласуват в повече от една секция, т.нар. въртележка, особено в Москва.
The Times пък коментира, че от понеделник започва дългата борба между кремълската машина и младите избиратели, които умеят да изразяват мислите си и да боравят с интернет.
Според мониторинговите организации, ръководени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Путин, който спечели повече от 64% от вота, е имал ясно предимство пред опонентите си в медиите. Освен това държавните структури са били използвани на регионално ниво, за да подкрепят кандидатурата му за трети мандат.
От ОССЕ заявиха, че всички кандидати е трябвало да могат да провеждат свободно кампанията си, а е имало сериозни проблеми от самото начало, тъй като условията са били в ползва на един кандидат, настоящия премиер Владимир Путин.
"Нямаше реална конкуренция, а злоупотребата с власт направи така, че да няма съмнения кой ще е победителят", казва Тонино Пикула от ОССЕ. "Смисълът на изборите е изходът да бъде неясен. Това не е случаят в Русия. Според нашата оценка изборите бяха нечестни".
В изявление на ОССЕ се казва още, че "настояването за честни избори от страна на гражданите и кандидатите доведе до по-голяма гражданска ангажираност в усилията за наблюдение и подобряване на изборния процес".
Наблюдателите от съвместния екип на ОССЕ и Съвета на Европа призоваха да бъдат разследвани предполагаемите изборни нарушения. Те оценяват провеждането на гласуването в изборния ден като положително, но не и преброяването на гласовете, което в близо една трета от наблюдаваните избирателните секции е било съпътствано от злоупотреби.
От "Голос" твърдят, че са получили около 3000 сигнала за злоупотреби. "Такива избори не могат да се нарекат свободни и честни според руската конституция и според международните стандарти", казва изпълнителният директор на организацията Лилия Шибанова, цитирана от BBC. Според "Голос" Путин е спечели малко над 50% от гласовете на избиратели - много по-малко от данните на Централната избирателна комисия.
Ще докара ли до край третия си президентски мандат Путин?
Това е началото на края на путиновата ера, прогнозира The Financial Times. Изданието поставя два въпроса – ще докара ли до край третия си президентски мандат Путин и ще оцелее ли путиновата система при нов лидер, издигнат от редиците на управляващия елит. Предположението е, че елитът ще се раздели и ще издигне алтернативни кандидати.
Западът сега трябва да действа внимателно - "да води диалог с либералната опозиция, но да избягва грубото лансиране на демокрацията. Това само подкрепя необоснованите твърдения на Путин, че митингите против него са козни на Запада. Западът не бива да се намесва във вътрешните работи на Русия, а да направи така, че путиновата епоха да завърши не с хаос, а с преход към демокрация", коментира изданието.
"Победата на Путин никога не е подлежала на съмнение. Единственото интересно е по какъв начин победи и къде загуби", пише The Guardian. Популярността на "Единна Русия" рухна и Путин ще трябва да сформира нова партия и нов консенсус в обществото. "Противниците на Путин знаят, че колкото повече новоизбраният президент се пъчи с могъществото си, рискува да провокира взрив, който в Русия никой не желае".
