Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Залпове срещу президента заради ветото

Министърът на финансите Петър Ч
Чобанов смята, че мотивите на президента за ветото се разминават с функцията му като обединител на нацията Снимка: Sofia photo agency
Министърът на финансите Петър Ч Чобанов смята, че мотивите на президента за ветото се разминават с функцията му като обединител на нацията

Както се полага, след наложеното от президента вето върху актуализацията, последва дружен министерски отпор. Парламентът се събира извънредно на 30 август, за да преодолее ветото - за отхвърлянето му са необходими гласовете на 121 депутати, така че БСП и ДПС ще имат належаща нужда от "Атака".

В защита на голямото харчене се изказаха министърът на финансите Петър Чобанов, както и вицепремиерите Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, наред с парламентаристи от БСП. Защитата им има две дежурни тези: атаката е политическа, ще пострадат най-слабите социални групи (в действителност за тях са най-малкото пари - около 40 млн. лева за социалните мерки от близо 500 млн. лева увеличени разходи).

Ветото е най-сериозният инструмент за реакция на президента, но в случая се използва за възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството, казва финансовият министър в прессъобщение. Чобанов смята, че мотивите му се разминават с функцията обединител на нацията.

Министърът на финансите отрича, че липсва прозрачност при предвиденото увеличение на разходите. За да се гарантира прозрачност, допълнителните разходи ще се одобряват с акт на Министерския съвет, казва Чобанов. Такава възможност бе критикувана от президента.

По думите му новият дълг от 1 млрд. лева няма да финансира единствено текущи разходи, а ще попълни и фискалния резерв, на който през последните години се е гледало като на "касичка", от която само се вадят средства.

"За първи път правителството посочва за какво ще харчи парите, за разлика от предишните корекции в бюджета", заяви и вицепремиерът Даниела Бобева. Според нея е имало обществено съгласие по това за какво трябва да се дават пари. Не е ясно как е било постигнато, след като решението за актуализацията дойде от управляващите, без предварително или последващо обсъждане с други кръгове извън тях.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев коментира, че последиците от ветото ще са, че правителството няма да може да се разплати с бизнеса и най-много ще пострадат малките и средни предприятия, няма да бъдат реализирани проектите за заетост и да бъдат подпомогнати социално най-уязвимите.

Йовчев е изненадан от твърдения, че едва ли не са подценени възможностите на приходните агенции.  По думите му, приходните агенции не създават пари, те могат да събират данъци и такси от реализирани стоки и услуги. Ако такива стоки и услуги не са произведени, парите няма как да бъдат събрани.

За да бъде подходящо настървена ситуацията, определени медии излязоха с определени заглавия. В. "Преса" например обяви на челната си страница как "Плевнелиев разпали война в държавата". "Монитор" приглася подобаващо: "Плевнелиев удари бюджета с политическо вето".

Обадиха се и от БТПП и БСК в подкрепа на актуализацията на бюджета и с повторение на БСП-тезата, че актът на президента е политически.

Професионалистите мислят другояче

В общи линии президентът повтори това, което почти всички икономисти имат като подозрение, и това е, че аргументите не са много ясни и второ - не е ясно защо точно по средата на годината, без да има опит от изпълнението на бюджета, което между другото показва, че бюджетът се изпълнява относително добре, се прави актуализация, която предполага поемане на нов дълг. Това заяви икономистът Красен Станчев в предаването "Преди всички" на БНР.

Това, което не виждам във ветото на президента, е осъждане на философията на този бюджет, а тя е доста по-различна от всичко, което е имало като опит в управлението на средствата на данъкоплатците от 1998-а година, а този опит показва, че никога не е имало дефицит, който е по-голям от очаквания растеж на икономиката, каза още Станчев. 

По думите му правителството иска да реши проблема с доверието към самото себе си с чисто фискални мерки от една страна и второто нещо, което иска, е да си осигури известен ресурс, т.нар. "буфер", което по принцип е разумно искане във всяка една ситуация на управление на публични средства - да си осигури някакъв буфер за следващата година.

Това, което се осигурява за следващата година, можеше спокойно да стане с процедурата за бюджета за 2014-а и затова не е ясно защо се прави тази актуализация сега. Затова и остава подозрението, че идеята на актуализацията е с бюджетни средства да се реши проблемът с доверието към правителството, смята Станчев.

Тъй като обаче това не се получава, в момента имаме една истерия относно апокалиптични сценарии, ако не се събере парламентът, но работата за преодоляването на ветото си е работа на самия парламент и като процедура това е доста по-просто, отколкото всички останали конституционни процедури, обясни икономистът.

Това, което се прави в момента, е опит да се докаже, че не може да има правилен изход, а винаги има правилен изход. Не е чак толкова сложно преодоляването на ветото и управлението на българските финанси, каза той.

Според Станчев няма причина да се смята, че предишните управляващи са заложили толкова много нерешими проблеми, че се налага актуализация на бюджета.

 

Най-четените