Във фарс се превърна заседанието на правната комисия на Народното събрание, посветено на скандалния законопроект на РЗС за публичността на лица на държавни и обществени длъжности.
Партията на Яне Янев прокара текстовете, с които обект на проверки вече ще бъдат и шефове на частни фирми, кандидат-депутати и лица от неправителствения сектор. Шефовете на повечето държавни и общински фирми няма да се пипат.
Те вече си имат ново име - Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни и обществени длъжности. Промяната се наложи заради желанието на сменилите няколко пъти политическите си партньори РЗС да вкарат в обхвата на закона и гражданския сектор.
Заседанието на комисията започна с 20 минути по-рано, като на него присъстваха едва шестима от ГЕРБ, двама от БСП и Емил Василев от РЗС. Деветимата присъстващи бяха преброени като 19 гласували.
Останалите членове на комисията не дойдоха на заседанието и Фидосова възкликваше, че слага някого с глас "въздържал се" и така практически нагласяваше резултата. С такива процедурни трикове беше приет и Изборният кодекс.
Законопроектът вече беше гласуван на първо четене от Народното събрание в драстично нарушение на Закона за нормативните актове - не беше обявен публично 14 дни преди гласуването и не мина предварително през правната комисия.
В първоначалния вариант, законопроектът странно пропускаше проверяването на шефовете на държавната енергетика и управляващите държавни и общински фирми.
РЗС внесоха някои промени, като доходи и имущество ще декларират и шефовете на Български енергиен холдинг и Националната електрическа компания. Чадърът над останалите държавни и общински предприятия беше запазен. Емил Василев театрално оттегли корекцията, според която ще се проверяват само тези НПО-та, които са с държавно и европейско финансиране.
Представители на неизвестни НПО-та присъстваха в залата, без никой да ги е канил. Те обявиха, че ако не се проверяват всички организации в обществена полза, ще бъдат прикривани по 80 млн. лв. годишно. Други, като Национална асоциация Българско Черноморие, национална организация "За и на хора с увреждания", Национално движение "Квартала" ги подкрепиха с писма.
Искра Фидосова припомни, че много НПО-та са били против да бъдат проверявани от Сметната палата, за да допълни: "Днес обаче смятам, че ето - има много хора, които са "за".
Мая Манолова от БСП междувременно обяви, че членове на други организации не са били допуснати в Народното събрание. Тя коментира, че по логиката на РЗС, медиите също трябва да се проверяват, тъй като медиите "особено в последно време" също ползват много евросредства.
В крайна сметка Емил Василев остави текста в първоначалния му вариант, при който Сметната палата ще събира за НПО-тата информация, която те така или иначе са задължени да подават.
Освен тях, ще се проверяват още шефове на частни предприятия, предоставящи комунални услуги, лидери на работодателски и синдикални организации, членове на международни организации, еврокомисари и евродепутати.
Представители на известни организации в неправителствения сектор съзряха опит за саморазправа с гражданските организации, от типа на този в Беларус и Русия, където на НПО-тата се слага етикета "чуждестранни агенти". От Сметната палата на свой ред коментираха, че разширяването на обхвата на проверяваните лица би било непосилно за ведомството.
