Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Искри на бунта прехвърчат в българското кино

Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си, гласи декларацията, прочетена от режисьора на "Мисия Лондон" Димитър Митовски Снимка: СИА
Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си, гласи декларацията, прочетена от режисьора на "Мисия Лондон" Димитър Митовски

Българските кинотворци са поредната гилдия, в която прехвърчат искрите на протеста заради липсата на финансиране, което иначе им се полага по Закона за филмовата индустрия.

От предвидените по закон 18 млн. лева, по-малко от половината са предоставени на българското кино.

След лекарите, учените, студентите и университетските преподаватели, полицаите и пожарникарите, сега и в киногилдията стана ясно, че има напрежение. След като известни български режисьори и продуценти бойкотираха 29-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна, открит вчера, днес и Съюзът на българските филмови дейци (СБФД) ги подкрепи с декларация.

Творците, участващи във фестивала "Златната роза" няма да изтеглят продукциите си от програмата му, но ще останат извън фестивалната зала, за да разговарят с публиката и журналисти. В програмата участват 22 български филма, а "бойкотът" е подкрепен  от 34 режисьори и продуценти. 

Снощи, при откриването на фестивала, българските кинорежисьори и продуценти, в знак на несъгласие с многократните нарушения на Закона за киното, излязоха с декларация, огласена от Димитър Митовски - режисьор на най-гледания български филм за последните 20 години "Мисия Лондон". 370 000 гледаха филма му - повече, отколкото зрителите на "Аватар" у нас.

Тя беше адресирана до министър-председателя Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, министъра на финансите Симеон Дянков, министъра на културата Вежди Рашидов, както и до шефовете на комисиите по култура и по бюджет в парламента - Даниела Петрова и Менда Стоянова.

"Ако Рашидов не може да приложи закона, да се оттегли..."

В декларацията пише: "Ние, долуподписаните режисьори и продуценти на филмите, включени в програмата на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза", напускаме фестивала в знак на протест, защото не можем да се примирим, че законодателната и изпълнителната власт в България многократно нарушават Закона за киното.

Не можем да приемем, че след повече от година лъжи и обещания, правителството отново няма да изпълни своите поети ангажименти за финансиране на българско кино. Правителствената политика убива българското кино, а не може да има България без българска култура. Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си".

Стига прехвърляне на отговорност 

"Съюзът на българските филмови дейци споделя изцяло тревогата на кинематографистите, подписали тази Декларация, защото това е безпокойство на всички създатели на българско кино от неспазването на Закона за филмовата индустрия от страна на Министерство на културата и на изпълнителната власт.

Съюзът на българските филмови дейци алармира за драматичната ситуация във финансирането на нашето кино от есента на м.г. с декларации и открити писма...

Настояваме да се прекратят опитите за прехвърляне и размиване на личната отговорност за предизвиканата криза в българското кино в момента на неговия безспорен подем", се заявява в писмото на СБФД, подписано от неговия председател Георги Стоянов. 

Независимо от протестите и бойкота, заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев е пожелал успех на всички участници в състезателната програма. Българският художник Никола Манев също  пожелал успех на фестивала и подарил своя картина на председателя на журито - режисьора Иван Ничев. Останалите членове на журито са журналистката от БНТ Севда Шишманова, писателят Димитър Динев, актрисата Ирен Кривошиева и антропологът Харалан Александров.

 

Най-четените