Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шефът на разузнаването не е обсъждан за посланик

Министърът на външните работи Николай Младенов относно евентуално назначение на ген. Кирчо Киров като посланик: "Няма такава заявка, няма такова обсъждане. Не смятам, че може да се изпрати човек от системата на ДС зад граница..."
Министърът на външните работи Николай Младенов относно евентуално назначение на ген. Кирчо Киров като посланик: "Няма такава заявка, няма такова обсъждане. Не смятам, че може да се изпрати човек от системата на ДС зад граница..."

Външният министър Николай Младенов отрече ген. Кирчо Киров - шеф на Националната разузнавателна служба (НРС), да е обсъждан за посланически пост, както обяви премиерът Борисов. Ген. Киров девета година оглавява НРС, но предвид предстоящия закон за службата министър-председателят заяви наскоро, че ще му бъде предложена служба като посланик.

"Няма такова назначение. Няма такава заявка, няма такова обсъждане. Не смятам, че може да се изпрати човек от системата на ДС зад граница. Волята на кабинета и на парламента е друга", коментира министърът пред ТВ7. Младенов заяви, че нямало разминаване между неговите думи и казаното от премиера.

"Той (Кирчо Киров - б.р.) е работил дълги години за държавата, редно е човек от такъв висок ранг да продължи да работи за държавата", обяви Борисов в интервю пред в. "Преса" преди ден.

Младеново заяви, че със сигурност ще бъде обжалвано решението на Върховния административен съд (ВАС), с което бяха отменени заповедите му за прекратяване на задграничните командировки на Златин Тръпков, Андрей Караславов и Георги Димитров. Тримата посланици са сред агентите на бившата Държавна сигурност (ДС), а мандатите им са изтекли.

"Проблемът е, че Георги Първанов не се съобрази с волята на Министерския съвет и Народното събрание и не отзова посланиците - членове на ДС", коментира Николай Младенов.

На въпроса за какво ще използва новата си резиденция, министърът заяви, че по този повод има доста глупави спекулации. "Нормално е всяка държава да има място, където да посреща гости. Държава, която уважава себе си, не трябва да се разхожда по хотелите и ресторантите", каза Младенов и обясни, че резиденцията ще се ползва не само от външния министър.

Става дума за къща, ползвана от шведското посолство, което е закрило мисията си в България и е върнало сградата на българската държава, тоест къщата не е купувана и използването й ще спести разходи на МВнР и на държавата.

Според WikiLeaks и "Биволъ"

Грама на бившия американски посланик Джон Байърли от януари 2007 г., разкрита преди време от сайта Биволъ - българския партньор на WikiLeaks, беше посветена на българските тайни служби. В нея се дава неласкава оценка за ръководството на контролираната от президента разузнавателна служба и по-специално на директора й Кирчо Киров, наречен "подлизурко". Посочва се, че президентът Георги Първанов държи Киров на поста заради контрола му върху досиетата.

В грамата, класифицирана с най-висок гриф от наличните в Wikileaks американски дипломатически доклади, личи удовлетворение от назначението на Иван Драшков за шеф на контраразузнаването.

Тема на грамата са промените в ръководството на българските разузнавателни служби. На фона на позитивната оценка за назначението на Драшков начело на НСС на мястото на Иван Чобанов, посланик Байърли пише, че кадровите рокади подновяват дебата за службите.

В коментара си към доклада Байърли пише: "Според мнението на агенциите към посолството Драшков е истински професионалист, който се надява да използва мандата си, за да изкорени корупцията, да преразпредели ресурси за противодействие на нови заплахи като тероризма, както и да повиши морала и дисциплината в службата.

За разлика от стария си шеф Чобанов, който по общо мнение е некомпетентен и близък до Русия, Драшков има прозападни, антируски възгледи. Макар че дължи назначението си на министър (Румен) Петков, Драшков започва мандата си и с подкрепата на президента Първанов, на премиера Станишев и на лидерите на други политически партии. Той има репутацията на човек, който отстоява собствено мнение и ние очакваме, че ще се противопостави на натиска за политизиране на НСС".

"Ние вярваме, че тук по-голямо значение ще има задаващата се битка за бъдещето на НРС", пише Байърли. Макар че правителството почиства къщичката на НСС, президентът е под нарастващ натиск да обоснове контрола си върху НРС, където отчайващото ръководство на ген. Киров доведе до множество призиви за уволнението му. Съдбата на Киров може да предопредели и съдбата на службата му.

Президентът Първанов, който призна по време на предизборната кампания миналата година за съществуването на досие за контактите му с комунистическата ДС може и да не поиска да уволни човек, който контролира архивите на разузнаването на страната. Но със запазването на Киров, Първанов налива масло в огъня на хората в парламента, които биха искали да премахнат контрола му над НРС", посочва посланикът.

Преди това той информира за актуалния в началото на 2007 г. скандал, свързан с два мистериозни смъртни случая на служители от НРС.

"Последната серия от неприятности за НРС датира от края на 2006 г. и се върти около мистериозното предполагаемо самоубийство на служител, отговарящ за архивите на службата. Божидар Дойчев, който беше директор на архивите на НРС от 1991 г. насам, беше намерен в кабинета си с куршум в главата на 15 ноември 2006 г. в момент, когато парламентът готвеше закон за осветяване на тайните досиета от времето на комунизма. Друг служител на НРС, Иван Раков, беше намерен застрелян на 14 декември 2006.

На 17 януари Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред призова шефа на НРС ген. Кирчо Киров да даде показания по двете дела. По време на изслушването, проведено при затворени врати, Киров потвърди, че двата смъртни случая са самоубийства поради лични проблеми на жертвите и не са свързани с работата им в НРС.

Като се има предвид относително редките случаи на самоубийства и съвпадение във времето, депутатите, очевидно неубедени от думите на Киров, предложиха създаването на тричленна временна анкетна комисия за събиране на информация и подробен анализ", пише Байърли.

"Едновременните уволнения в МВР и текущото разследване на двата смъртни случая в НРС възродиха обществения и политическия дебат за реорганизация и регулиране на разузнавателните служби на страната. В момента разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана са подчинени на президента, докато контраразузнаването и звеното за борба с мафията - Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), са структури в системата на МВР.

След уволнението на Чобанов Николай Свинаров, бивш министър на отбраната и шеф на парламентарната комисия по вътрешна сигурност каза, че МВР е трябвало да координира промените с парламента и предложи преструктуриране на службите, така че НРС да бъде под контрола на правителството", се казва още в грамата.

"Президентът Първанов, който започна втория си петгодишен мандат на 22 януари, използва речта си по повод встъпване в длъжност да призове депутатите да приемат нова правна рамка за работата на тайните служби, насочена към засилване на гражданския контрол и осигуряване на по-голяма прозрачност.

Стана ясно, че Първанов се противопоставя на консолидацията на разузнавателните служби в един орган, което би премахнало контрола му над НРС. "Най-важното е не да имаме свръхцентрализирани служби с нови нива на управление, а да постигнем ефективна координация между тях". Първанов отново подхвърли идеята си за създаване на независима служба за борба с корупцията по високите етажи. До този момент само главният прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на Първанов, е подкрепил президента, докато повечето политици от правителството мълчат", информира посланикът.

През 2007 г. бившият офицер от НСО Николай Марков пък разкри, че службата се е превърнала в банка кадри за организираната престъпност и се използва за следене и събиране на компромати за "охраняваните" политици.

 

Най-четените