Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българска или турска следа в лимонадата за Тургут Йозал

Кой е виновен за убийството на Йозал
Кой е виновен за убийството на Йозал

Възможно ли е осмият президент на Турция Тургут Йозал да е бил отровен с лимонада в българското посолство в Анкара на 16 април 1993 г.? В турските медии се появи версия, че той не е починал от естествена смърт.

Вестник "Богюн" публикува днес информация, за която се твърди, че е базирана надоклада на съдебните експерти, изследвали останките му след ексхумацията, която беше направена през октомври.

Във взетите проби от тялото на Йозал са открити следи от силнодействаща отрова на основата на стрихнина, пише вестникът. Вестникът цитира професор по токсикология, който е пояснил, че тя започва да действа 15-20 минути, след като е поета, и води до смърт. Отровата нарушава метаболизма, парализира дихателните пътища и може да доведе до инфаркт.

По-късно директорът на турския Институт по съдебна медицина доц. Халюк Индже опроверга тази информация пред CNN Turk. Нямам представа как се е появила тази информация, ние не сме открили това вещество, заяви доц. Индже. Той уточни, че екипът, който се занимава с анализа на пробите, работи прецизно и с научни методи и следващия месец ще представи доклада в прокуратурата.

Йозал почина на 17 април 1993 г. Ексхумацията бе извършена едва сега по искане на съпругата му Семра и негови роднини, които подозират, че е бил отровен.

Въпросителните около кончината му се свързват с прием в българското посолство, където е бил в деня, преди да почине. Там той консумирал лимонада, с която Семра Йозал, неговата вдовица, подозира, че е бил отровен. 

Твърди се също, че е имало пропуски в сигурността на приема и се задават въпросите защо не е имало оборудвана линейка, защо върху всички документи за смъртта на Йозал стои подписът само на един лекар и защо въпреки препоръките тъкан на проба не е била взета, а е била направена кръвна проба, която обаче след това се загубила.

Приемът е бил по повод изложба на скулптора Вежди Рашидов, а кетърингът и напитките - поръчани на турски фирми.

А може и да е вътрешен удар

В доклада на комисията, представен наскоро на президента Абдулах Гюл, се отбелязва, че не може да се установи с точност кой е дал напитката  на Тургут Йозал именно заради пропуските в сигурността на приема - били са допуснати прекалено много хора.

66-годишният Йозал е закаран в болницата на университета "Хаджеттепе", тъй като там са лекарите, наблюдавали здравния му статус. Сърдечният стимулатор на президента също е имплантиран там. Йозал е имал сериозни проблеми със сърцето, защото шест години по-рано в САЩ му слагат троен байпас.

В смъртния акт на турския държавен глава лекарите констатират, че става дума за сърдечен удар. 
Съпругата му Семра тогава отказва аутопсия на трупа, но с течение на времето развива все по-обсесивна мания, че смъртта му е предизвикана умишлено.

През годините представители на семейството на покойния държавен глава например твърдят, че в храната му в продължение на много време са поставяни малки дози отрова и той е бил убиван бавно.

Такъв ракурс дава през 1995 г. истанбулският в. "Таквим" например. Тогава е цитиран дори представител на турското разузнаване на име Мелих Акташ, който твърди, че има пропуски в разследването на смъртта и очевидно нещо е потулено.

Версията за лимонадата в българското посолство е сравнително нова. 
"В началото на 90-те години Тургут Йозал имаше чудесни отношения с българските власти. Имаше вече няколко срещи с президента Желю Желев. Да се вади някаква "българска следа" в кончината му е, меко казано абсурдно. Ако си говорим откровено, по онова време нямаше нито защо, нито кой в българските служби да поръча подобен акт", коментира бивш дългогодишен представител на специалните служби, цитиран от "24 часа".

По време на комунизма и след т.нар. възродителен процес у нас Тургут Йозал защити преследваните от комунистическия режим български турци. Той стана известен и с това, че осинови избягалия щангист Наим Сюлейманоглу.

Истински врагове обаче Йозал има само в собствената си родина. Проведените от него реформи засягат мнозина, а опонентите му често сочат кюрдския му произход, завършва авторът на статията в "24 часа" Георги Милков.

 

Най-четените