Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пак сме най-недоволните от живота си европейци

"Въпреки че парите не могат да купят щастие, наличието на адекватно материално положение остава най-важният елемент, за да се чувстват хората удовлетворени от живота си" Снимка: Getty Images
"Въпреки че парите не могат да купят щастие, наличието на адекватно материално положение остава най-важният елемент, за да се чувстват хората удовлетворени от живота си"

Българите заедно с румънците отново заемат последните места по удовлетвореност от живота си в Европейската общност. Това показват предварителните данни от последното проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот в 27-те членки плюс Македония, Хърватия, Турция и Норвегия.

Изследването "Живеене и работа в Европа" проучва заетостта, доходите, образованието, семейството, здравето, баланса между работа и личен живот и др.

Макар и да сме най-неудовлетворени от живота, все пак сме по-високо в класацията от турците, македонците и хърватите, които регистрират по-ниски нива на удовлетвореност от нас.

"Въпреки че парите не могат да купят щастие, наличието на адекватно материално положение остава най-важният елемент, за да се чувстват хората удовлетворени от живота си", пише в проучването.

Изследването показва и какви са нивата на емоционалното здраве на европейците

Този показател отчита колко пъти през последните две седмици интервюираните са се чувствали весели, жизнерадостни, отпочинали и пълни с енергия. И тук на дъното са страните, които още не са приети в европейската общност, както България и Румъния.

Най-нисък резултат за емоционално здраве имат турците - 46. Пред тях са македонците, румънците и латвийците. След това са българите - с коефициент 56, но това все пак е по-добър резултат от миналата година, когато страната ни бе на последното място.

Отново норвежците водят класацията с коефициент 70.

Изненадващо проучването показва, че хората от старите страни членки са по-склонни да се обърнат към роднините си, ако са изпаднали в затруднено финансово положение.

За 15-те страни 70% от гражданите казват, че при спешна нужда ще потърсят някого от семейството, докато у нас само 42% казват, че ще го сторят.

Малко повече - 48%, са латвийците. Значителна част от анкетираните казват, че изобщо няма към кого да се обърнат, ако имат нужда от финансова подкрепа. Най-много са в Полша - 30%. Следва Унгария с 29% и България, където 23% са казали, че при нужда не могат да разчитат на никого за пари.

Очаквано страната ни е на последните места и по гъвкавост на работното време.

Най-разпространени са схемите за гъвкаво работно време във Финландия, където над 80% от фирмите и предприятията предлагат такова. Следват Великобритания, Дания и Швеция.

Едва 30% от работниците в Македония могат да се похвалят с гъвкаво работно време, следвани от 35% от българите и от гърците.

Средният брой на членовете в едно семейство в Дания е 2.5 души, а в Турция е почти двойно - 4.2. Около 60% от европейците от старите страни, членки на ЕС, между 35 г. и 49 г. най-често живеят в двойки - със или без брак.

В България и Румъния процентът е най-висок в сравнение с останалите членки - около 70%. Толкова е и за Турция, Македония и Хърватия.

 

Най-четените