Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямата румънска игра за акваторията на Черно море

България и Румъния спорят за район с площ около 300 кв. км в акваторията на Черно море. Причина за спора е неточното определяне на морската граница между двете страни Снимка: Getty Images
България и Румъния спорят за район с площ около 300 кв. км в акваторията на Черно море. Причина за спора е неточното определяне на морската граница между двете страни

Министърът на външните работи на България Кристиан Вигенин заяви за румънската агенция "Медиафакс", че разговорите между Румъния и България за определяне на морските граници в Черно море продължават много години и че в определен момент трябва да приключат, предаде БТА.

България и Румъния спорят за район с площ около 300 кв. км в акваторията на Черно море. Причина за спора е неточното определяне на морската граница между двете страни. Според по-раншни изявления пък спорната зона е 17 кв. км.

И София и Букурещ смятат преговорите за делимитация на морската територия за технически въпрос, а не за териториален спор, който иначе не би им позволил изобщо да се присъединят към Европейския съюз през 2007 г.

Вигенин участва във втория Годишен форум на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, който се провежда в Букурещ. Попитан на какъв етап се намират преговорите за определяне на границите на морското пространство между Румъния и България в Черно море, Вигенин уточни, че "определянето на границите все още не е приключило, но проблемът трябва да се реши, дори и да не е толкова значим".

"Има екип от експерти, които работят в тази посока. Сега е ред на България да покани екипа от румънски експерти и възнамеряваме да направим това до края на годината и да видим къде точно са проблемите", каза българският министър, добавяйки, че и от двете страни има "воля за решаване на проблема".

"Разговорите продължават от много години, в определен момент трябва да приключат. Може да е дошло времето да направим това", посочи още той.

Спорим още от 80-те години на миналия век

Преговорите между България и Румъния по темата са започнали още през 80-те години. Преди време бившият външен министър Соломон Паси заяви в интервю на Георги Милков пред "24 часа", че през есента на 2004 г. е приключил експертен кръг преговори - "и в този кръг българската позиция за прокарване на морската граница по паралела бе съвсем ясно и точно формулирана".

Паси казва, че преговорите винаги са се водели на ниво експерти - както и по Резово, така и за румънско-българската граница. С румънците има два вида преговори - едните са за демаркацията по река Дунав, другите са за делимитацията на морето.

Спорът може да забави проекти като "Южен поток"

"Най-големият стратегически интерес на Румъния би бил да свърже своята акватория с турската и така да се образува румънско-турска полоса, изолираща българската акватория от украинската. Така "Южен поток" и прочее инфраструктурни проекти биха могли да заобикалят България за в бъдеще". Това обяснява Соломон Паси пред "24 часа".

Бившият външен министър чертае няколко варианта за решение на проблема. Първият е да се постигне договореност, при която акваториите на Турция, България, Румъния и Украйна да се срещат в една точка.

Втори вариант, особено лош за нас, е акваториите на Турция, Румъния и Украйна да се срещнат в една точка, а България да остане изолирана от нея. Хипотетично има и вариант българска и украинска акватория да се съберат в една граница, като по този начин отделят румънската от турската акватория.

И последен, съвсем хипотетичен вариант - четирите държави да се договорят за едно централно поле в Черно море, което да бъде обявено за международни води, но за това трябва да се водят нови сложни преговори между четирите играчи на терена - България, Турция, Украйна и Румъния

И за визите за Канада

Министър Вигенин казва още, че Румъния и България би трябвало да имат обща стратегия - що се отнася до визите за Канада, и че нератифицирането на споразумението между Отава и Брюксел в националните парламенти би могло да е опция, която би дала един доста мощен знак на канадските приятели.

Кристиан Вигенин подчерта, че Румъния и България трябва да водят разговори с канадската страна за решаване на проблема с визите, необходими за румънци и българи, но че ако тези преговори не доведат до никакъв резултат, то един парламентарен "бойкот" може да бъде приложен на практика.

"Смятам, че би трябвало да положим допълнителни усилия, за да видим какви са проблемите от гледна точка на канадското правителство, дали можем да направим нещо заедно, за да решим проблема. Ако нищо друго не работи, едно такова блокиране е обичайна практика в наши дни", уточни Вигенин.

Румънците и българите са единствените граждани на ЕС, които имат нужда от визи, за да пътуват до Канада, след като в средата на месеца канадският премиер Стивън Харпър обяви премахване на визовия режим за гражданите на Чехия, за да се избегне блокиране на споразумението за свободна търговия с ЕС.

Румънският външен министър Титус Корцълян вече заяви, че румънският парламент няма да гласува споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, ако не бъдат премахнати визите за румънските граждани.

 

Най-четените