Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съдия Адамова отговори на компроматите за Красьо Черния

Съдия Аглика Адамова (с червеното сако) беше принудена да разкрие информация от личния си живот в опит да докаже, че приписваната съпричастност към действията на баща й не е основателна. Снимка: Административен съд-София
Съдия Аглика Адамова (с червеното сако) беше принудена да разкрие информация от личния си живот в опит да докаже, че приписваната съпричастност към действията на баща й не е основателна.

Назначенията на "втория ешелон" в служебното правителство на проф. Георги Близнашки се оказа по-голям проблем от окомплектоването на министерските постове.

Така вицепремиерът министърът на правосъдието Христо Иванов остана без екип, след като заваляха компромати срещу анонсираните от него кандидати за зам.-министри - съдия Аглика Адамова от Административен съд-София и Петко Петков от Софийския районен съд.

Веднага след като Иванов лансира имената им, сайтът "Гласове" (който направи разкритието за неплатения членски внос на вицепремиера в Столичната адвокатска колегия), публикува статия, от която става ясно, че съдия Адамова е дъщеря на небезизвестния ректор на Свищовската академия - Величко Адамов, прочут като "научен ръководител" на лобиста Красимир Георгиев (Красьо Черния).

Интерпретациите на информацията за семейното й положение стигнаха дотам, че в някои публикации се твърдеше, че Красьо Черния щял "да кадрува в съда" чрез съдия Адамова, въпреки че тя като зам.-министър на правосъдието няма никакво отношение към назначенията в съдебната власт.

Компроматът "Наследствена обремененост"

Публикацията предизвика самата Аглика Адамова да публикува отворено писмо, в което се принуди да разкрие информация от личния си живот в опит да докаже, че не може да й се приписва съпричастност към спорната репутация на баща й.

Тя заявява, че е декларирала кой е баща й в декларацията си за конфликт на интереси, каквото е изискването към нея по закон.

41-годишната Адамова обяснява, че родителите й са се разделили, когато тя е била в първи клас, като оттогава не живее с баща си и не поддържа връзки с него по лични причини.

"Това, което ми е известно, е, че моят баща никога не е бил обвиняем. Не бих допуснала да бъда поставена в ситуация, в която да се изисква от мен да заклеймявам баща си публично", пише в писмото на съдията.

Биографична селективност

"Мислех, че времената, в които децата бяха наказвани за цял живот заради своите родители и принуждавани да се отказват от тях, отдавна са отминали. Аз съм на 41 години и имам лична и професионална биография, от която не се срамувам. Ако някой има желанието да ме съди, нека да бъда съдена за собствените ми действия", пише Адамова.

Аглика Адамова декларира още, че не познава Красимир Георгиев.

"Доколкото ми е известна възрастта му, той е бил дете, когато аз съм станала съдия. В целия си професионален път съм напредвала единствено благодарение на знанията и труда си", пише Адамова, която е назначена за съдия през 1997 г.

В писмото си тя описва професионалните си постижения и декларира, че поведението й винаги е било съобразено с Етичния кодекс на българските магистрати.

"За мен остава необяснимо защо опитът ми, показателите за дългогодишната ми усърдна работа в съдебната власт и професионалната ми репутация изцяло се пренебрегват заради неподкрепени с никакви доказателства компрометиращи внушения", завършва съдия Адамова.

Назначението се отлага (поне) със седмица

Междувременно се оказа, че обявените от вицепремиера Христо Иванов кандидатури за зам.-министри на правосъдието няма да заемат постовете си, тъй като "срокът на съгласуване" трябва да се удължи с една седмица.

На вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет се очакваше да бъде гласувано временното освобождаване на Аглика Адамова и Петко Петков от съдебната система, за да могат да влязат в изпълнителната власт.

По информация на сайта "Де факто" причината за забавянето е неприключилите задължителни проверки от Комисията по досиетата.

 

Най-четените