Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще бъдат ли преброени българските паспорти в Македония?

Оттеглям назад думите си, че четирите бронзови лъва, монтирани на моста „Гоце Делчев" в Скопие са български национални символи, каза преди две седмици министърът за българите в чужбина  Божидар Димитров. Снимка: Дневник
Оттеглям назад думите си, че четирите бронзови лъва, монтирани на моста „Гоце Делчев" в Скопие са български национални символи, каза преди две седмици министърът за българите в чужбина Божидар Димитров.

"Ще бъдат ли преброени българските паспорти?" пита в заглавие на първата си страница скопският "Утрински весник".

Повод за обширния репортаж в изданието са предстоящите преброявания на населението в двете страни.

"Утрински весник" определя за "претенциозен" въпроса дали хората с двойно гражданство ще се определят като македонци или като българи.

Вестникът прогнозира, че този въпрос е на път да се превърне в политически. Изтъкват се две причини за това: ако хората с български паспорти се запишат като "македонци" в България - от солидарност с така нареченото "малцинство", или обратно - на преброяването в Македония се запишат като "българи", ако поради "протест", според израза на "Утрински весник", са взели български паспорти.

Според кореспондентът на БНР в Скопие Мартин Минков изданието внушава, че огромната част от македонците били получили български паспорти по прагматични причини, а не поради националното си самосъзнание - теза, внушавана вече години наред от македонските медии и институции.

"Това е странен въпрос" - така са реагирали анкетираните граждани от различни райони на източна Македония на запитването "Ще бъдат ли преброени българските паспорти?", признава изданието.

Предстоящото преброяване в Македония следващата година едва ли ще даде отговор. Далеч не всички с двойно гражданство биха се декларирали като "българи", заради най-прагматичната причина - страх, коментира Минков.

Междувременно новият Национален съвет на българите в Сърбия се събира на първо заседание в Ниш. През следващите 6 години организацията с цел защита на идентичността на българите трябва да отстоява правото на сънародниците ни за употреба на майчиния език, обучение и информираност на български език.

Една от основните задачи е стабилизирането на седмичника на българите в Сърбия "Братство", както и обезпечаването на учебници за учениците в българските паралелки в Цариброд.

Новият председател на организацията на българите в западната ни съседка и депутат от Скупщината Зоран Петров допълни още, че вече има насрочена среща със сръбския министър на културата Небойша Брадич, на която ще стане дума за трайното решаване на финансовите проблеми в "Братство".

Според Зоран Петров проблемът с учебните помагала ще се реши с помощта на просветните министерства на Сърбия и България.

Подготвяният нов закон за училищното образование трябва да уреди и статута на българските училища зад граница. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина Боян Кулов. По думите му, с новите разпоредби ще бъдат узаконени всички места по света, в които се преподава български език.

 

Най-четените