Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колко ни струва КТБ

Колко ни струва КТБ

До 2 млрд. лева може да достигне цената на спасяването на депозитите в КТБ. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Петър Чобанов пред депутати от Комисията по бюджет и финанси. Предстои да бъдат внесени законови промени, с които да се увеличи таванът на разрешения държавен дълг за 2014 г.

Министърът на финансите съобщи още, че Европейската комисия е одобрила варианта за одържавяване на "Креди Агрикол България" и отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка.

Чобанов уточни, че има инструменти, с които да се избегне влизането в процедура по свръхдефицит заради надвишаване на границата от 3%.

Риск и отговорност

Предсказуем финал и тежко предизвикателство към политическия елит и цялото общество - такава оценка на ситуацията около Корпоративна търговска банка даде финансистът Мартин Заимов пред Webcafe.bg.

"Ако всички задължения на КТБ се поемат от "Креди Агрикол" и държавата застава зад нея, депозантите в КТБ нямат причина да се безпокоят за парите си", смята Мартин Заимов. При тази хипотеза вложенията им ще бъдат гарантирани - независимо от размера им и въпреки отнемането на лиценза на банката, каза той.

Въпреки това трябва да се даде отговор на въпроса как и защо се стигна до ситуация държавата и другите търговски банки чрез Фонда за гарантиране на вложенията да поправят грешките на ръководството на КТБ, каза Мартин Заимов.

"Винаги съм смятал, че управлението на КТБ не е добронамерено. Не знам колко е било професионално, но не е добронамерено", заяви той и посъветва БНБ да си вземе урок от тази ситуация и да не допуска повторението й.

По повод информацията, че Цветан Василев е изтеглил 205 млн. лева един ден преди КТБ да поиска специален надзор от БНБ, Мартин Заимов каза, че в една нормално функционираща банка подобни радикални действия не могат да се допусне "нито като размер, нито като момент".

"Винаги има хипотеза да се предположи, че тези пари съответстват на акционерното участие на собственика на банката и той има легалното основание да ги изтегли, но това трябва да се види по документи", каза финансистът.

БНБ няма оперативна функция в самата институция, тя може да има отговорност само постфактум, затова не е реагирала на кешовото изтегляне от КТБ, обясни Заимов.

"Тук отговорността на БНБ от гледна точка на надзорна дейност е по-скоро оценката на управлението на КТБ през годините. В този смисъл - да, има известна отговорност", каза финансистът. Той обаче предупреди, че дефинирането и доказването на регулаторна вина ще бъде трудна задача.

"В много по-голяма степен въпросът е дали регулаторът изпълнява задълженията си съвестно и професионално и това трудно се оценява юридически", обясни Заимов и допълни, че компетентността на прокуратурата по финансовата тематика "почти отсъства".

Преди да се поставя въпросът за отговорността на регулатора, обаче, трябва да се попита каква беше отговорността на партиите, чиято тясна обвързаност с КТБ бе съвсем очевидна, обясни Мартин Заимов.

"Ние като общество имаме много тежка задача - да наблюдаваме какво вършат политиците и да предявим иск към тях да променят поведението си и да разберем истината", каза той.

Той призова да се вземат политически мерки и дискусията за връзките между банката и партиите да се проведе максимално открито.

"И сега ще видим дали гражданското общество и политиците, които са в по-голяма степен порядъчни, могат да се справят с тази задача", заяви Мартин Заимов.

 

Най-четените