Най-много пари за отразяване на предизборната кампания в медиите са отделили Коалиция за България и България без цензура - по над 600 000 лева. Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда, изготвен на база публикуваните досега договори.
Според обявените данни Коалиция за България е сключила договори за реклама и участия на стойност 611 000 лева.
Над 603 000 лв. са инвестирали в предизборната си кампания от България без цензура. Коалицията от партии, с които се явява на европейските изборипроектополитика Николай Бареков, има и реклама в Google, но няма информация за размера на договора.
На трето място по стойност на сключените договори е Реформаторският блок, но парите, вложени с отразяване, са три пъти по-малко от тези на ББЦ и КБ. Реформаторите са сключвали договори в размер на 197 767 лева. ГЕРБ са отделили за това 43 120 лева, а на ДПС - близо 150 000 лева.
Анализът на Института се базира на данни от сайтовете на 27 медии - електронни и печатни. Актуална информация ще бъде публикувана в следващо изследване на Института за развитие на публичната среда, което ще е готово на 18 май.
От включените в проучването медии, само 13 са обявили оферти и са публикували информация за договорите си с участници в изборите. Няма информация какви са бюджетите на партии, коалиции и кандидати за кампаниите им в социалните медии.
В регистъра на Сметната палата само три формации са посочили парични дарения - България без цезура, АБВ и Реформаторски блок. АБВ отделя 107 000 лева за медийно отразяване, като над 70 000 лева от тях са дарения.
Таванът на средствата, които могат да бъдат похарчени в кампания за евроизбори е 2 милиона лева за партии и коалиции и 100 хиляди за Инициативни комитети. Проверката на отчетите се извършва от Сметната палата, след края на изборите.
Резултатите от мониторинга показват, че платеното съдържание се маркира ясно предимно в телевизиите, а във вестниците и онлайн изданията или няма обозначение, или присъства само маркер на страниците на вестниците и онлайн изданията, където се публикуват платени дописки и други материали по договор с участниците в изборите. Като пример от Института посочват поставянето на знак „Избори 2014", но без да се обозначава всеки платен материал.
Така често новинарското съдържание се смесва с платеното. Радиостанциите обикновено имат заставка преди и след блоковете с политическа реклама и се съобщава чрез звуков сигнал - „Избори за Европейски парламент".
Изводът на института е, че при тази практика, характерна и за предишни избори, трудно може се разграничи редакционното от платено съдържание, особенов пресата и онлайн изданията.
