23 август е обявен в цяла Европа за Ден за възпоменание на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, в това число и нацисткият, погубили стотици милиони души по света. Само жертвите на т.нар. комунизъм са над 100 милиона души.
Българските жертви
В България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. БКП и ДС репресират под различна форма над 300 000 българи, елита на народа. В тази цифра влизат убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г., осъдените и разстреляните от Народния съд от декември 1944 г. до април 1945 г., избитите по най-зверски начин в затворите и лагерите, разстреляните при опит да избягат през границата на страната, изселените и малтретираните. В тази бройка не влизат над 360-те хиляди български турци, изселили се в Турция в резултат на възродителния процес.
Цифрите, показани преди време от филма на bTV: "Убитите бащи на България", изумяват с мащабите си за малка България. БКП успява да унищожи и смаже повече хора, отколкото загиналите в Българската армия по време на Първата световна война от 1915 г. до 1918 г., и повече хора, отколкото турският аскер и башибузуците избиват при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.- 30 000 души.
Както се отбелязва във филма, това е интелектуален геноцид над българския народ, извършен от български комунисти, послушни съветски наместници, които се разпореждат със съдбата на страната от 1944 до 1990 г.
Липсващите учебници по история
По БНР днес преподавателят по история в Американския университет в Благоевград и автор на сайта Жертвите на комунизма проф. Евелина Келбечева коментира, че за двайсетте години, откакто преподава във висшето учебно заведение, само двама от студентите й са знаели, че в България е имало лагери по време на режима, наричан "тоталитаризъм", "живковизъм", "социализъм", "комунизъм".
В интервю на журналистката Силвия Великова тя заяви, че основният грях са учебниците по история. Те не са написани по начин, по който да дадат знания на хората, които нямат идея какво се е случвало преди повече от 20 години и не са живели през онзи период. Както беше ясно казано преди време от Петко Симеонов, битката сега е "чия версия на прехода ще остане в историята".
Факт е, че в българските учебници по история липсва достатъчно и достоверна информация за този период.
Изявлението на преподавателката от Американския университет беше по повод реакциите след като паметникът на съветската армия в София бе боядисан в розово като извинение за българското участие в окупацията на Чехословакия през 1968 г.
"Това означава тежкото признание, че ние не познаваме най-близкото си минало. Запушването на каналите на дебата, на знанието за всички престъпления на комунистическия режим означава, че това все още не се е случило", каза проф. Келбечева.
Според нея общественото мнение е силно заблудено по отношение на статуса на този паметник.
"Съветската армия е армия - окупаторка, надписът, който стои на него ("... от признателния български народ" - бел.р.) е ужасяващ, защото огромна част не се идентифицира като признателен към окупацията и комунистическия режим, наложен тогава", каза преподавателката.
"Всичките акции, организирани от симпатизантите на БКП и БСП за чистенето на паметника бяха оформени като обществена акция. Напротив, голямата обществената реакция в момента е неприемането на цялата тази фалшификация на войнишкия паметник на съветската армия", заяви проф. Келбечева.
Тя припомни, че паметникът на съветската армия е издигнат след като в България е унищожено най-дългото съпротивително движение в целия Източен блок срещу комунистическата власт - това на горяните (виж вдясно), а повечето участници в него избити.
Европа помни
В свое изявление по повод 23 август еврокомисарят по правосъдието, човешките права и гражданството и заместник-председател на Европейската комисия Вивиан Рединг заяви, че новата програма "Европа за гражданите" ще продължи да подкрепя проекти, които се занимават с причините за тоталитарните режими в съвременната история на Европа.
Тя дава за пример проектът "Завръщане в бъдещето", осъществяван в Германия, Унгария, Полша и Словакия, в който участниците (ученици на възраст до 17 г.) се сблъскват с действителността на тоталитарните режими.
"Бюджетът, определен за проектите "Памет за миналото" в рамките на бъдещата програма "Европа за гражданите", ще отразява все по-голямото значение, което се придава на разбирането на близкото минало на Европа, на приемането му като част от европейската история и на предаването на посланието към младото поколение на Европа", пише Рединг.
В новата програма, настоящите 4% от бюджета, заделени за "Памет за миналото" ще нараснат на 20 %. Новата тема "Европейска памет за миналото" ще обхване и други решаващи моменти в недалечната европейска история, като например за 2014 г. това са 100-годишнината от началото на Първата световна война, 25-годишнината от падането на Берлинската стена и 10-годишнината от разширяването на ЕС към Централна и Източна Европа.
