Египетският президент Мохамед Морси спечели първоначална народна подкрепа за новата конституция, която ще въведе законите на шериата в страната и ще ограничи до два мандатите на държавния глава. Предвижда се още граждански контрол над армията. В проекта е записано, че принципите на християнството и юдаизма ще бъдат водещи в личните и религиозни дела на християните и юдеите.
Опозицията твърди, че документът ще ислямизира страната и ще запрати в ъгъла правата на малцинствата.
Приемането на основен закон е ключово за прехода в Египет, започнал преди година и половина с падането на Хосни Мубарак и режима му. Това ще отвори вратите за парламентарни избори, с които пък са свързани надеждите за икономически реформи и борба с кризата.
Броенето на гласовете приключи с крехък аванс за ислямистите от „Мюсюлманско братство" и предложената от тях конституция. Първоначално и опозиция, и управляващи твърдяха, че са спечелили.
56.5% от участвалите в първата част на народното допитване или около 51 милиона души гласуваха „За". Крехкият аванс може да бъде стопен в края на седмицата.
Първата част от референдума се проведе в Кайро, Александрия и още осем провинции. Останалата част от ще гласуват в края на седмицата.
Минималният комфорт на Морси отразява дълбокото разделение, което цари между египтяните.За мнозина президентът олицетворява ислямизацията на Египет. По-рано Морси си позволи да издаде извънреден декрет с временно действие, по силата на който никой няма право да оспорва решенията му. Това предизвика масови протести, а Върховният съд обяви, че ще бойкотира референдума за новата конституция.
В крайна сметка Морси отмени декрета, а част от съдиите се съгласиха да съблюдават законността на народното допитване.
