Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Все повече емигрират, все повече пращат

От България продължават да емигрират предимно млади хора Снимка: Стоян Георгиев
От България продължават да емигрират предимно млади хора

Със 100-200 млн. евро нарастват паричните потоци от емигрантите от 2004 г. насам. Към 2010 г. постъпленията са над 600 млн. евро, а към този момент около 800 млн. евро.

Това съобщи пред "България Он Ер" проф. Искра Балканска от Института за икономически анализи към Българската академия на науките (БАН).

Според проф. Балканска, по-голямата част от тези пари трябва да се влагат в бизнес. В общ икономически план загубата на България е голяма, защото много от хората са намерили работа в чужбина, в период, когато в страната имаше много ограничения, допълни тя.

По думите й "има много българи, които в чужбина се реализират с добри професии, а по последни данни само през тази година са емигрирали нови 19 000 българи".

Реализация на добри професии намират предимно студентите, които са учили в чужбина. Между 24 000 и 30 000 български момчета и момичета следват висше образование в чужбина. Незначителна част от тях се завръщат в България.

Според проф. Балканска парите от емигрантите дори са по-важни от чуждестранните инвестиции.

Неотдавна министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви, че чуждестранните инвестиции у нас през 2012 г. са между 1.5 млрд. и 2 милиарда евро.

По данни на БНБ обаче, която следи този поток, преките чуждестранни инвестиции инвестиции у нас са нараснали с 68% до 873 млн. евро за първите осем месеца на годината, но това се дължи главно на отпуснати заеми от чуждестранни компании към дъщерните им дружества в България.

Между 24 000 и 30 000 български момчета и момичета следват висше образование в чужбина. Незначителна част от тях се завръщат в България.

Оптимистична и песимистична теория за българския народ

Преди дни учени от Центъра за демографски изследвания прогнозираха, че през 2050 г. започва четвъртата българска държава, в която ще живеят 3.5 млн. роми и 1.2 млн. турци. Българите щели да бъдат малцинство от близо 800 000 души.

Експертите твърдят, че прогнозите за демографския състав на страната ни се базират на данните от официалните преброявания на населението.

В периода след 2050 г. картината е още по-мрачна. Според прогнозите на Центъра през 2100 г. етническите българи ще бъдат едва 300 000. Ромското население ще се е разраснало до 8 милиона, а турският етнос ще е около 1.5 млн. души.

По БНР Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, заяви: "Към 2050-а България ще бъде с население между 5.5 - 6 милиона и българите ще бъдат мнозинство в тази държава. Статистически, процентно и коефициентно нищо няма да се е променило, освен това, че общо населението ще е намаляло".

Според нея оповестените данни от изследване на Центъра за демографска политика във Варна, според което след 40 години българите ще наброяват едва 800 хиляди души, а ромите ще достигнат 3.5 милиона души, са абсурдни.

"Те напълно противоречат на данните на изключително авторитетен институт във Виена, който се занимава с демографските проблеми на европейските страни", каза още Желязкова. По думите й, изследването на Центъра по демографска политика е политическа поръчка.

"ВМРО и техният водач Красимир Каракачанов не могат да се примирят, че са маргинализирани в политическия живот, че отпадат от политическата сцена и непрекъснато измислят шумни акции", коментира Антонина Желязкова.

Като исторически демограф, Желязкова смята, че демографските приливи и отливи се случват по всяко историческо време, "всяко едно племе, всяка общност, всяка нация имат своите демографски приливи и отливи, обусловени от политически или икономически фактори, войни, болести и епидемии".

Според Антонина Желязкова не трябва непрекъснато да се говори само за спадналата раждаемост при българите и повишената раждаемост при ромите. Тя посочи и други важни параметри за определяне растежа на населението, като изключително високата смъртност при ромите и много високата заболеваемост и смъртност при децата от нула до 12 месеца.

Трябва да бъдем спокойни и да не се поддаваме на такива апокалиптични прогнози, каза още Желязкова и припомни, че българите заедно с турците, заедно с ромите, с евреите, арменците и всички други малцинства в България формират една обща нация.

"Усилията на правителствата и на обществото трябва да се насочат към изравняване на образователния ценз на ромите с този на българите", изтъкна Антонина Желязкова.

 

Най-четените