Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

2014: Всички банки в еврозоната под надзора на ЕЦБ

От март 2014 г. Европейската централна банка ще играе ролята на надзорник за всички банки в еврозоната с активи от поне 30 млрд. евро
От март 2014 г. Европейската централна банка ще играе ролята на надзорник за всички банки в еврозоната с активи от поне 30 млрд. евро

След 14-часoви дискусии 27-те министри на финансите на ЕС постигнаха съгласие за единен банков надзор в еврозоната от март 2014 г., съобщи BBС.

Надзорът, който ще осъществява Европейската централна банка (ЕЦБ) има правомощия да затварят финансови институции, които отпускат заеми, в цялата еврозона.

За първи път постигането на "историческата" сделка беше обявено в Twitter от няколко участници в разговорите. Съгласието е постигнато в навечерието на срещата на лидерите на ЕС по-късно днес.

Създаването на общ надзор на банките в еврозоната е първият етап от банковия съюз, който европейските лидери искат да учредят за избягване на нови кризи.

Европейският комисар за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние съобщи, че общият надзор на банките в еврозоната ще започне да действа от 1 март 2014 г.

Възможно е обаче този срок да се отложи, ако ЕЦБ има нужда от още малко време. За задвижване на решението е нужно и одобрението на държавните и правителствени лидери на 27-те, които се събират на двудневно заседание в белгийската столица на 13-14 декември.

Германия имаше сериозни възражения срещу даването на правомощия за следене на всички банки и настоя малките спестовни и кооперативни банки в германските провинции да останат извън обсега на ЕЦБ.

Берлин отстъпи обаче срещу възможността властта на управителния съвет на ЕЦБ да бъде балансирана от посредническа комисия между институцията във Франкфурт и националния банков надзор. Ръководен комитет ще насочва дейността на надзора, а той от своя страна ще отговаря пред управителния съвет на ЕЦБ. 

Споразумението предвижда пряк надзор от ЕЦБ за банки с активи от поне 30 млрд. евро, или над 20% от БВП на страните, в които са регистрирани. Директно ще се следят трите най-големи банки във всяка страна от еврозоната. По-малките (предполалага се, че са около 6000) ще се следят от националните банкови надзорни институции и ЕЦБ ще се намесва само ако възникнат проблеми с тях, застрашаващи стабилността на еврото.

Страните извън еврозоната могат да се включат в тази схема, но засега никоя не е изявила такова желание. На практика обаче повечето чуждестранните банки, които действат на пазарите им, са клонове или филиали на големи европейски банки, които неминуемо попадат под надзора на ЕЦБ.

България ще се включи

"България ще се включи в единния банков надзор", заяви пред БНР премиерът Бойко Борисов при пристигането си в Брюксел. Според него няма да има Европа на две скорости и гласът на България ще е равен на този на Германия. Гаранция за това давало договореното от финансовите министри - решението да бъдат приемани с двойно мнозинство, като се зачита и позицията на страните извън еврозоната. Борисов твърди, че заслугата да се приеме такъв подход има и България.

"Това, което постигна България, е точно обратното, което се говори за Европа на две скорости. Ние винаги, като една от най-финансово дисциплинираните държави в Европа, сме държали да има банков надзор. Всяка държава, която участва там, независимо дали е в Еврозоната или извън Еврозоната, както е България, има право на глас и този глас да е равен на гласа на Германия, Франция и на Гърция. Това е постигнато", заяви той. 

Великобритания, Швеция и Чехия няма да се присъединят към общоевропейския банков единен надзорен механизъм, заявиха министрите на финансите на трите държави. "Интересите на Великобритания са напълно защитени и нямаме намерение да се присъединяваме към надзорния механизъм", заяви британският министър на финансите Джордж Озбърн.

 

Най-четените