Проверка на врътката с външния дълг по време на Царя - така властта разчита явно искането за отваряне на икономическите досиета на прехода.
Със 144 гласа "за" и трима въздържали се парламентът възложи днес на министъра на финансите Симеон Дянков да провери замяната на част от българския външен дълг през 2002 г. - 2003 г., загубата от която, според Синята коалиция, е 1.6 млн. евро.
Правителството ще трябва да плати това и то вероятно в този мандат, каза лидерът на ДСБ Иван Костов.
Падежът на деноминирането от долари в евро облигации е през 2013 г., а на следващите, които са в долари - през 2015 г. Агент по сделката беше инвестиционната банка "Мерил Линч".
Проверката на замяната ще се прави от агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите.
След две правителства народните представители от 41-ото НС искат да знаят отчетени ли са всички политически, икономически и финансови фактори при подготовката и осъществяването на замяната, дали МФ е извършило операциите по замяната в интерес на данъкоплатеца, както и да се направи оценка на ефектите върху бюджетите на България от извършената замяна.
В обхвата на проверката беше включено и предложението на Йордан Цонев от ДПС как е повлияла извършената от тогавашния финансов министър Милен Велчев операция върху кредитния рейтинг и върху цената на фискалния ресурс за българските банки и бизнеса.
Социалистите поискаха в ревизията да бъдат включени и други сделки в годините след прехода. Да се започне от приватизацията на редица държавни банки, както на Булбанк по времето на синьото правителство и какви последици са настъпили от голямата приватизация по времето на Иван Костов, включвам и "Кремиковци" - за 1 лев, предложи лидерът на БСП Сергей Станишев. Не се прие обаче.
Врътката
Проблемът е, че доларът поевтиня спрямо еврото и това се отрази на т.нар. глобални облигации, с които бяха заменени българските брейдита. В резултат през юни м.г. тогавашният финансов министър Пламен Орешарски съобщи от парламентарната трибуна, че в периода след замяната "текущите отрицателни курсови разлики се ориентират около 300 млн. евро".
За времето, изминало от замените до април 2008 г., по новите глобални облигации България е платила 1.630 млрд. лева лихви.
Преди да стане министър в кабинета на тройната коалиция, Орешарски беше един от най-сериозните критици на сделката с аргумента, че трябва да се води консервативна политика на управление на държавния дълг, а не "активно управление", каквато беше тезата на Милен Велчев и заместника му Красимир Катев - идеолози на замяната.
Замяната беше безпрецедентна по рода си.
Преди да е настъпил падежът им брейди облигации за 1.327 млрд. долара бяха заменени с деноминирани в евро глобални облигации за 835 млн. евро с падеж през 2013 г. и деноминирани в долари глобални облигации за 511 млн. долара с матуритет 2015 г.
Втора замяна последва през есента на същата година, когато бяха издадени още глобални облигации за 759 млн. долара с падеж през 2015 г.
Ако структурата на външния дълг беше запазена и брейдитата си стояха, сега обслужването му щеше да е по-евтино или поне да се запази на старото ниво. Дългосрочните валутни прогнози, представени ни по онова време от Милен Велчев и заместника му Красимир Катев не се сбъднаха, доларът поевтиня.
Освен това финансови експерти посочиха, че новите глобални облигации нямат опцията за изкупуване по номинал, както беше при брейди книжата - тоест те се търгуват от 5 до 20% над номинала, така че дори държавата да разполага със средства за предсрочното им изкупуване ще трябва да си ги "прибере" по доста солени цени.
