Решението за България минава не през нова доза революции, месии и популисти, а през простата думичка „работещи институции". В това е убеден президентът Росен Плевнелиев, който отчете първите две години от встъпването си в длъжност.
Той определи като „мит" основното обвинение на властта и нейните контрапротести срещу него - че разделя нацията. „Ако замитах проблемите, посочени от гражданите, аз бих бил президентът - разединител. Ако подкрепях определени политически субекти и заемах страна в техните атаки и контраатаки, аз бих бил президент - разединител. Направих точно обраното".
Държавният глава изтъкна, че е подкрепял гражданското общество и „справедливите му искания" - и ще продължи да го прави. „2013-та г. беше годината на гражданската енергия. Тази енергия ще ни помогне да превърнем 2014 г. в година на отговорните решения", обобщи той.
„Искането на хората за морал в политиката може да е закъсняло, след толкова много разочарования в годините на прехода, но днес - и за в бъдеще, то е безспорно. Най-тежкият дефицит днес, най-сериозният проблем, който трябва да преодолеем, е липсата на доверие", категоричен е държавният глава.
Според него "подадената ръка от гражданите за промяна и реформи е "историческият шанс", който не трябва да се превръща в "исторически срам, ако гражданската енергия бъде пропиляна, а политиците не променят нищо".
Той се противопостави на популярната идея, че трябва политическата класа в България да бъде изметена: „Мит е, че е необходима коренна промяна на системата, рестартиране на държавата и още много подобни ефектно звучащи решения. Този мит е особено опасен".
Плевнелиев се обяви за работещи в полза на хората политици, независими и ефективни регулаторни органи и съдебна система. И още: „Функционирането на пазарната икономика е затруднено от корупцията, олигархията и монополите. Това е пречка пред инвестициите". Той поиска и реформи в енергетиката, сред които и премахване на политическата зависимост върху ДКЕВР.
Реформа в енергетиката
„Хората посочиха проблема с монополите и сметките на ток. Смъкването на цената е временно решение, което ще се плати от гражданите", обясни Плевнелиев и допълни, че подкрепя руския проект за газопровод „Южен поток", ако обаче изграждането на тръбата бъде съобразено с изискванията на Европейската комисия.
Брюксел поиска нови договори по проекта между Русия и транзитните страни, сред които и България, а правителството зае позицията, че този проблем трябва да реши на ниво Брюксел-Москва.
Плевнелиев защити оспорването пред Конституционния съд на новата такса от 20 на сто върху приходите на централите, произвеждащи ток от слънце и вятър. Това му донесе скорошни критики от властта, че е „президент на олигархията". „Във ВЕИ сектора има хиляди малки и средни производители, в „кафявата" енергетика - има трима, в ядрената - не коментирам. Аз застанах зад малките и средните. Това, за което аз алармирах, е прозрачността в сектора. Стига вече", коментира той.
Като важни за новата година теми държавният глава определи връщането на доверието в институциите, миграционният натиск към България и изборите за Европейски парламент, който ще са ключови за бъдещето на съюза. През февруари Плевнелиев ще свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата за европейските проекти.
