Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Светът въздъхна: по-малко ядрени оръжия до 2020 г.

Барак Обама и Дмитрий Медведев са доволни от това, че намалиха ядрената заплаха през следващите 10 г. Снимка: БГНЕС
Барак Обама и Дмитрий Медведев са доволни от това, че намалиха ядрената заплаха през следващите 10 г.

Президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама подписаха в пражкия дворец "Храдчани" днес Договора за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) 2.

Срокът на предишния СТАРТ 1 изтече на 5 декември 2009 г. Новият СТАРТ 2 е със срок на действие от 10 години и възможност да бъде продължен с още пет. За да влезе в сила предстои ратификацията му от парламентите на двете държави.

Според американския военен министър Робърт Гибс това може да стане още тази година. От Държавната Дума обявиха преди ден, че ратификацията е възможна "до края на годината".

Москва и Вашингтон се договориха върху споразумението след месеци тежки преговори, които бяха затруднени от различни противоречия, най-вече във връзка с американските планове за изграждането на противоракетен щит в Централна и Източна Европа, на които се противопоставя Русия.

Решението за началото на преговорите по новия документ бе взето на срещата на президентите на Русия и САЩ в Лондон на 1 април 2009 г. През май м.г. в Женева започнаха консултации на междуведомствената комисия за подготовка на документа. В състава на комисията влязоха над 30 представители на министерства и спецслужби, а разговорите минаха на 10 кръга.

Въпросите, свързани с новия СНВ (или СТАРТ), се обсъждаха на практика на всички срещи между Медведев и Обама миналата година, а те не бяха никак малко - през юли в Москва, през септември в Ню Йорк, през ноември в Сингапур и през декември на форума, посветен на глобалното затопляне, в Копенхаген.

Договорът представлява над 160 страници пакет от документи, както и приложения, които допълнително описват в детайли неговите клаузи.

Какво предвижда договорът

Клаузите предвиждат, че всяка от страните съкращава и ограничава своите стратегически нападателни оръжия, така че седем години след влизането му в сила тяхното общо количество да не надхвърля: 700 единици за разгърнатите междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети на подводници и тежки бомбардировачи; 1550 единици за бойните заряди за тях; 800 единици за разгърнати и неразгърнати пускови установки на междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети на подводници, а също тежки бомбардировачи.

В сравнение с Московския договор от 2002 г., страните се договориха да съкратят общото количество на бойните заряди с една трета (според Московския договор равнището на бойни заряди бе фиксирано на 1700-2200 за всяка страна). Освен това Русия и САЩ ще намалят пределните равнища на стратегическите носители над два пъти.

В СТАРТ 2 се фиксира неделимата връзка между стратегическите нападателни и стратегическите отбранителни оръжия (ПРО). Това обвързване ще има и задължителен юридически статут. Освен това в новия документ Вашингтон е поел отговорност да не преоборудва и да не използва пускови установки на междуконтинентални балистични ракети и пускови установки на балистични ракети на подводници за разполагане на тях на противоракети. Американската страна също така се съгласи да обсъди отличителните признаци на противоракетите от междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети на подводници.

Всяка от страните, упражнявайки своя държавен суверенитет, има право да излезе от договора, ако реши, че изключителни обстоятелства са поставили под заплаха "нейните висши интереси". Клаузата се разпространява върху количественото и качествено увеличение на потенциала на стратегическа ПРО на САЩ.

 

Най-четените