Енергетика и НАТО. Както става ясно, това са били основните теми на срещата на външните министри на България и Русия. В Москва първият ни дипломат Николай Младенов разговаря с руския си колега Сергей Лавров.
След срещата Младенов заяви, че за България отношенията с Русия са от стратегически интерес и не се изчерпват само с енергийните въпроси. А Лавров - че "Русия ще реши всички въпроси, свързани със сигурността на АЕЦ "Белене" и политизирането на този въпрос е недопустимо".
"Руски специалисти проведоха много строги стрес-тестове на всички руски атомни електроцентрали. По аналогичен начин ще подходим към нивото на безопасността на всички АЕЦ, които строим зад граница с нашите чуждестранни партньори. Това се отнася и за българската АЕЦ "Белене", каза Лавров.
На съвместната пресконференция Младенов е бил запитан дали са обсъждани подробности около сроковете, в които България може да поиска преразглеждане на договора за АЕЦ "Белене". Според изявление на икономическия министър Трайчо Трайков преди ден такова е направено. Според фирмата-строител на втората ни АЕЦ - "Атомстройекспорт", не е.
"Атомстройекспорт" не е получавала официално предложение от България и от британската банка HSBC за промяна на бъдещия договор за строителство на "Белене", съобщиха от консорциума.
Както му е редът, Младенов заяви, че двустранните отношения се развиват прекрасно.
Обсъден е бил и газопроводът "Южен поток", като от българска страна бе съобщено, че вече са подготвени документите за проучването на подводната част, която ще преминава по дъното на Черно море.
На срещата за сетен път българската страна е поставила въпроса за архивите, изнесени след края на Втората световна война от България, в Русия. България настоява те да бъдат върнати в страната ни. Засега няма постигната договореност за това.
Но пък Младенов посочи, че решението от руска страна български учени да имат достъп до тези архиви е "изключително важно". Сега се уточнява в кои региони са пръснати те, за да могат български учени да ги изучават.
Обещанието да се реши въпросът с архивите беше дадено още от руския президент Владимир Путин по време на визитата му у нас през януари 2008 г., когато бяха подписани енергийните споразумения за т.нар. Голям шлем (проектите "Южен поток", АЕЦ "Белене" и нефтопровода Бургас-Александруполис).
И темата НАТО и арабския свят
В НАТО има държави, които споделят подходите на Русия в случая с Либия, каза още руският външен министър след преговорите с Николай Младенов. Руската позиция още в началото на битките срещу режима на Кадафи беше за ненамеса на НАТО в конфликта. Днес Лавров заяви, че Москва е против удължаването с 3 месеца на мисията на НАТО в Либия.
"Естествено, трябва да се търсят пътища за възможно най-бързо прекратяване на кръвопролитието. Необходимо е ситуацията да се пренасочи в политическото русло. Трябва да се договарят принципите, върху които ще бъде изградена нова Либия", каза Лавров.
"Всички разбират, че това ще е нова Либия. Безспорно за тези усилия надали съдейства фактът, че веднага след като президентът на Южна Африка Зума отпътува от Либия, бомбардировките бяха подновени. И то по-интензивни, включително над обекти, които е трудно да бъдат вписани в рамките на резолюция 1973", отбеляза руският министър.
"Независимо от решенията, които взема НАТО, има членки на ЕС, и то доста влиятелни, които споделят нашите подходи. Те обаче нямат мнозинство в Алианса и не срещат разбиране", заяви Лавров.
Руският външен министър разкритикува "опитите" на международната общност да насърчи смяна на режима в Сирия. "Международната общност трябва да разгледа ситуацията като цяло и да не позволява тя да бъде раздухана с цел да се получи смяна на режима", заяви Лавров.
От седмици хиляди в Сирия се вдигат срещу режима на президента Башар ал-Асад, чийто добри отношения с Русия са известни.
"Такива опити има и ние смятаме, че трябва да им се сложи край", добави руският първи дипломат.
Членството на балкански държави в НАТО е въпрос на тяхно суверенно решение, заяви още пред журналисти руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Неговият коментар бе предизвикан от изказване на генералния секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, че всички страни на Балканите могат да станат членове на НАТО. Всички страни членки на Северноатлантическия алианс "автоматично стават и членове на съвета Русия-НАТО", подчерта руският външен министър. Според него съветът действа въз основа на съгласувани политически принципи.
"Именно тези принципи изискват на практика да бъде осигурена неделимост на сигурността - че нито една страна в съвета Русия-НАТО не може да гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на други", изтъкнал Сергей Лавров.
