Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ГЕРБ иска касиране на изборите

Ние сме първата партия в най-новата история, която два пъти печели парламентарни избори Снимка: Sofia Photo Agency
Ние сме първата партия в най-новата история, която два пъти печели парламентарни избори

ГЕРБ ще поиска касиране на изборите. Мотивът ни е грубото показване на закона в деня на размисъл. Това обяви лидерът на партията Бойко Борисов в първата медийна изява на ръководството на ГЕРБ след 12 май.

На петия ден Борисов и компания нарушиха мълчанието, което сами си наложиха, докато ЦИК обяви крайните резултати. Касиране на вота до момента иска само Националният фронт за спасение за България, който остана извън парламента с 3.7%.

"Смятам, че е най-добре да се направят нови избори. Вече всички българи знаят коя партия какви ценности има и с кой ще се коалира", отсече Борисов, визирайки преговорите между БСП и "Атака". "Хората, като си помислят, че идва нова такава коалиция, и ние им ставаме най-милите", сподели той.

Напълно възможно е новите избори да са в рамките на месец, месец и половина.

ГЕРБ твърди, че изборите не са честни заради скандала с бюлетините в Костинброд, който гръмна в деня на размисъл, въпреки законовата забрана. Всичко тръгна от една от телевизиите с национално покритие, а след това прокуратурата обяви, че 350 000 бюлетини, открити в печатницата, не са брак.

Собственикът й Йордан Бончев се оказа обществен съветник от ГЕРБ, което веднага наложи извода, че именно бившите управляващи подготвяли манипулация на вота. Цветан Цветанов, който пряко отговаря за изграждане на партийните структури, отрече да познава такъв човек.

Още преди дни Борисов обяви, че скандалът с бюлетините в Костинброд е целенасочена акция срещу ГЕРБ, която смъкнала 6-7% от подкрепата за ГЕРБ. „Господ ми е свидетел, нищо общо нямаме с тази печатница. Нещо повече, ако има нови избори, ще забраня на всеки от ГЕРБ да участва в обществени поръчки", обяви Борисов.

Той изтъкна, че няма как ГЕРБ да подменя бюлетини в урните поради една проста причина: „Във всички избирателни секции - до една, представителите на опозицията бяха болшинство. Как ще се подменят бюлетините? Няма начин".

„Първото място на ГЕРБ е истинската оценка за свършеното от нас през последните четири години. Нямаме съмнения в категоричната победа", обяви Борисов и изтъкна, че неговата партия е първата в най-новата ни история, която два пъти печели парламентарни избори.

ГЕРБ готов с експертно правителство без Цветан Цветанов

„Нито съм разговарял, нито съм пращал да се говори, нито съм се чувал с нито един политически лидер", обяви Борисов. Както беше казал и преди, ГЕРБ остава с готовност да състави правителство на малцинството. Цветан Цветанов няма да е министър в него, обяви Борисов. Става дума за експертно правителство, като Борисов се представи като "най-големия експерт".

„Несериозно е да се говори за програмно правителство, защото БСП казват, че ще се строи "Белене", ДПС не иска, а "Атака" е за. По важните теми БСП , ДПС и „Атака" са на различно мнение. Единственото, което виждам, че могат да направят, е да се вземе голям заем, който за година - година и половина да изхарчат", коментира той.

Борисов започна дългоочакваната пресконференция със самочувствие - направи анализ на изборните резултати, обобщавайки предимството на ГЕРБ над БСП в големите градове, както и сред младите и образовани избиратели. Не пропуска да отбележи, че лично той е победил лидера на БСП и ПЕС Сергей Станишев в София.

"БСП минаха всякакви граници. Не знам как може да изгубиш едно състезание и да се обявяваш за победител, като разликата между 97 и 84 е доста депутати. „Всеки ден слушам победители, но 97 е повече от 84, откъдето и да го гледам", коментира той за резултатите на БСП.

Какво мисли един конституционен съдия

При нарушения, не могат да се касират целите избори, може да се иска единствено касиране на избора на един определен депутат, който е бил неправилно избран. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" Димитър Гочев, бивш конституционен съдия.

"Процедурата е пред Конституционния съд с искане за касиране на избора на някои конкретни депутати. Трябва да се установява нарушение на изборния процес, което е довело до неправилно избиране на конкретно лице", обясни той.

По думите му - нарушенията трябва да са свързани с грешка при избирането. "Например, ако тези бюлетини, които бяха открити, бяха пуснати в действие, и с такива бюлетини бе избран някой от кандидатите, това ще е нарушение. Тогава щеше да има основания за искане за касиране на избора на дадения народен представител", посочи Гочев.

Той обясни още, че в неговата практика като конституционен съдия е имало случаи на касиране на резултати за неправилно избиране на конкретни депутати, което води до пренареждане на броя на избраните.

Според Гочев, едва ли нарушенията в деня на размисъл могат да доведат до опорочаване на целият избор и на проведените избори.

"Трудно е да се стигне до едно такова масово опорочаване на изборите, и да се реши, че целият избор е неправилен и в нарушение на закона", каза още бившият конституционен съдия.

В анализ по темата обаче журналистът от "Правен свят" Мирела Веселинова, която е и юрист, оспори подобни твърдения, позовавайки се на Конституцията и Изборния кодекс.

"КС може да бъде сезиран както за законността на избора на отделен народен представител или няколко народни представители, така и за касиране на целите избори. Аргументът за това е в чл. 66 от Конституцията, където пише, че "законността на изборите на Народно събрание може да се оспори пред КС по реда, определен със закон".

Досега съдат не е бил сезиран с искане за касиране на целите избори, а само за отделни депутати. Това обаче не означава, че не може да се случи и другото. Няма срок обаче, в който КС да се произнесе..."

Според Изборния кодекс

Конституционният съд решава споровете относно законността на избора на народни представители. Оспорването на изборите за народни представители се извършва в срок до 7 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия пред органите по чл. 150 ал. 1 от Конституцията на Република България.

Резултатите могат да бъдат оспорени от кандидатите за народни представители, централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, участвали в изборите.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и
главния прокурор.

В срок до 15 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите, от ЦИК могат да сезират Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители.

Искането се разглежда при условията и по реда на Закона за Конституционен съд и правилника за организацията на дейността му. Решението на Конституционния съд за незаконност на изборите за народни представители се изпраща на Народното събрание, ЦИК и на заинтересованите лица.

При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението на Конституционния съд.

Жалбата не спира изпълнението на решението на ЦИК.

 

Най-четените